Радивой Каранов
Радивой (Рачо) Ефремов Каранов е български учител, анархокомунист.[1]
| Радивой Каранов | |
| български анархист | |
 | |
| Роден |
1891 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
Биография
редактиранеКаранов е роден в 1891 година в град Кюстендил, България, в семейството на видния фолклорист от Кратово Ефрем Каранов (1852 – 1927). Завършва III мъжка гимнзия в София, където става анархокомунист. В 1907 година, като студент по славянска филология в Софийския университет, е начело на студентска манифестация и хвърля череп в градината на Двореца, заради което е осъден условно. Каранов е един от организаторите на освиркването на княз Фердинанд в 1907 година, вследствие на което възниква Университетската криза. В знак на протест Каранов участва във взривяването на новостроящия се дворец в Кюстендил. Фердинанд се отказва от сградата и тя става училище. Каранов е осъден на 5 години затвор, но поради избухването на Балканската война е амнистиран.[1]
В 1914 година е стажант-учител във Видин. След това е затворен в Софийския затвор, а в 1916 година е мобилизиран и участва в Първата световна война.[1] За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „За храброст“, IV степен.[2]
След войната става учител в Радомир, а в 1919 година – в Кюстендил. Заради убежденията му обаче е лишен завинаги от учителски права.[1]
Каранов владее много добре немски и руски и пише в „Работническа мисъл“, „Свободно общество“ и „Пламък“, на които сътрудничи и брат му Цветан Каранов. В 1923 година, по време на Септемврийското въстание, отново е затворен в Софийския затвор. В 1924 година се установява в София и работи в „А. Б. В.“ на Йосиф Хербст. Приятел е с Гео Милев, Антон Страшимиров и Николай Хрелков. Търсен от полицията, се укрива в Кюстендил.[1]
След Атентата в църквата „Света Неделя“, по време на така наречените Априлски събития, е арестуван и е убит в Дирекцията на полицията на 7 май 1925 година.[1]
Родословие
редактиране| Цветко Стоянов | Елена | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Перса Протич | Иван Каранов (1851 – 1928) | Ефрем Каранов (1852 – 1927) | Ана Златкова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Страшимир Каранов (1881 – след 1947) | Любен Каранов | Владислав Каранов (1880 – 1965) | Цветан Каранов (1910 – ?) | Недка Каранова (1885 – 1960) | Спиро Карамфилов (1887 – 1934) | Радивой Каранов (1891 – 1925) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Каранов | Тихомир Каранов (1916 – ?) | Ефрем Каранфилов (1915 – 1998) | Лада Галина (1934 – 2015) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Страшимир Каранов (1954 – 2021) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 286.
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 120-121