Жак Брел

белгийски певец и автор на песни

Жак Ромѐн Жорж Брел (на френски: Jacques Romain Georges Brel, Loudspeaker.svg[ʒak ʁomɛ̃ ʒɔʁʒ bʁɛl]) е белгийски певец, автор на песни, актьор и режисьор.

Жак Брел
Jacques Brel
белгийски певец и автор на песни
Jacques Brel (1962).jpg
Роден
Починал
Погребан Франция
Музикална кариера
Стил шансон
Активност 1953 – 1978
Актьорска кариера
Активност 1956 – 1978
Значими роли Франц в едноименния филм
Бенжамен в „Моя чичо Бенжамен“
Дон Кихот в мюзикъла „Човекът от Ла Манча“
Семейство
Съпруга Терез Михилсен
Деца 3 дъщери:
Шантал 6/12/1951
Франс 12/07/1953
Изабел 08/1958

Подпис Jacques Brel's signature.gif
Уебсайт www.jacquesbrel.be
Жак Брел в Общомедия

Със своите задълбочени, деликатни и театрални песни, той си създава голяма и вярна публика – първоначално в Белгия и Франция, а след това и по света, като е смятан за един от майсторите на съвременния шансон.[1] Макар да записва повечето си песни на френски, рядко и на нидерландски, той оказва влияние и върху англоезичната сцена, като англоезични адаптации на негови песни са записвани от известни изпълнители, като Дейвид Боуи, Скот Уокър, Рей Чарлз, Джуди Колинс, Джон Денвър, „Кингстън Трио“, Нина Симон, Шърли Бейси, Франк Синатра и Анди Уилямс.[2]

В края на 60-те години, когато е на върха на славата си, Брел се отказва от концертна дейност и се ориентира към киното. Той играе с успех в 10 филма и режисира два, един от които – „Далечният Запад“ („Le Far West“, 1973) – е номиниран за наградата „Златна палма“.[3]

БиографияРедактиране

Ранни годиниРедактиране

Жак Брел е роден на 8 април 1929 година в Схарбек в семейството на Ромен и Елизабет Брел, френскоезични фламандци.[4] Баща му е бизнесмен, който по-късно става съсобственик на фабриката за картон „Ваннесте и Брел“.[5] Жак и по-големият му брат Пиер са строго възпитавани и учат в католическото начално училище „Сен Виатьор“, където Жак е възпитан и дисциплиниран ученик, който се справя добре с четенето и писането, но има проблеми с аритметиката и нидерландския.[6] Двамата братя са бойскаути, посещават летни лагери и редовно пътуват със семейството до Северно море.[7] Първоначално живеят в Схарбек, след това се преместват в Синт Янс - Моленбек, а накрая се установяват в Андерлехт, където е и фабриката на „Ваннесте и Брел“.[8]

През септември 1941 година Брел постъпва в реномираното средно училище Институт „Сен Луи“ в Брюксел.[9] Там той участва активно в училищния театрален кръжок[10] и започва да пише разкази, стихове и есета.[11] През 1944 година започва да свири на китара,[2] а през следващата година създава със свои приятели театрална група, за която пише пиеси.[1] През последната си година в Института „Сен Луи“ пише разказа „Фредерик“, публикуван в училищно списание.[12] Въпреки че демонстрира дарба за писане, той се справя зле с повечето училищни предмети.[1][9]

През 1947 година Жак Брел завършва училище и през август започва работа в отдела за продажби на фабриката за картон на баща си.[13] Той се включва в нейния футболен отбор, а през следващите години се ангажира активно и с католическата младежка благотворителна организация „Франш Корде“.[14] Участва в ентусиазъм в нейни кампании за набиране на средства и дарения за сиропиталища и старчески домове.[15]

През юни 1948 година Брел е взет в армията, преминава начално обучение в Лимбург, след което служи в транспортно-комуникационна част на военновъздушните сили в Зелик, днес чат от Асе.[16] Военната служба не пречи на дейността му във „Франш Корде“,[16] във връзка с която се запознава с Терез Михилсен, наричана от приятелите ѝ Миш. На 1 юни 1950 година двамата се женят в Лакен, а на 6 декември следващата година се ражда първата им дъщеря Шантал.[1][11]

Ранна кариераРедактиране

През 1952 година Жак Брел започва да пише песни и да ги изпълнява на семейни събирания в някои брюкселски кабарета. Близките му са резервирани към техните остри текстове и неговите буйни емоционални изпълнения. През същата година негово изпълнение за пръв път е излъчено и по местна радиостанция.[1] През януари има участия в кабарето „Роз“ в Брюксел, а през следващия месец сключва договор с „Филипс Рекърдс“ и записва първата си грамофонна плоча с песента „Il y a“, която е издадена през март.[17][18] След излизането на записа Жак Канети, художествен директор във „Филипс Рекърдс“, му предлага да се премести в Париж, където би имал повече възможности за професионална изява. Въпреки съпротивата на семейството си и допълнителното напрежение след раждането на втората му дъщеря Франс на 12 юли,[11] през есента на 1953 година Брел заминава за Париж.[1]

В Париж Брел започва да работи усилено, за да си създаде репутация като музикант, и успява да си осигури първи участия в парижки кабарета, като „Еклюз“, „Ешел дьо Жакоб“ и ръководеното от Жак Канети „Троа Боде“.[1] Междувременно, за да се издържа, дава и уроци по китара.

60-те годиниРедактиране

Последни годиниРедактиране

ТворчествоРедактиране

ДискографияРедактиране

  • 1953: „La Foire / Il y a“
  • 1954: „Jacques Brel et ses chansons“
  • 1957: „Quand on n'a que l'amour“, „Heureux Pardons“, …
  • 1958: „Je ne sais pas“, „Au printemps“, …
  • 1959: „La Valse à mille temps“, „Ne me quitte pas“, „Je t'aime“, „Isabelle“, „La Mort“, …
  • 1961: „Marieke“, „Le Moribond“, …
  • 1962: „Olympia d'octobre 1961“
  • 1963: „Les Bigotes“, „Les Vieux“, „La Fanette“, …
  • 1964: „Jef“, „Les Bonbons“, „Mathilde“, „Amsterdam“, …
  • 1964: „Olympia 1964“
  • 1965: „Ces gens-là“, „Fernand“, …
  • 1967: „67“, …
  • 1968: „Vesoul“, „L'Éclusier“, …
  • 1970: „L'Homme de la Mancha“
  • 1977: „Les Marquises“
  • 1988: „L'Intégrale“
  • 2003: „Coffret intégral 2003“

ФилмографияРедактиране

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1968 Професионални рискове Les Risques du métier Жан Дюз Андре Каят
1968 Бандата Боно La Bande à Bonnot Раймон Калемен Филип Фурасти
1969 Моят чичо Бенжамен Mon oncle Benjamin Бенжамен Едуар Молинаро
1970 Мон-Драгон Mont-Dragon Жорж Дармонд Жан Валер
1971 Убийци в името на реда Les Assassins de l'ordre Бернар Лавел Марсел Карне
1971 Франц Franz Леон Жак Брел
1972 Приключението си е приключение L'aventure c'est l'aventure Жак Клод Льолуш
1972 Le Bar de la Fourche Винсент ван Хорст Ален Льован
1973 Далеч на запад Far West Жак Жак Брел
1973 Размирникът L'Emmerdeur Франсоа Пиньон Едуар Молинаро

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж RFI Musique 2011.
  2. а б Ruhlmann 2011.
  3. Festival de Cannes 2014.
  4. Clayson 2010, с. 20 – 22.
  5. Clayson 2010, с. 23.
  6. Clayson 2010, с. 26.
  7. Clayson 2010, с. 27.
  8. Clayson 2010, с. 22, 26.
  9. а б Clayson 2010, с. 29.
  10. Clayson 2010, с. 30.
  11. а б в jacquesbrel.be 2011.
  12. Clayson 2010, с. 33 – 34.
  13. Clayson 2010, с. 34.
  14. Clayson 2010, с. 34, 37.
  15. Clayson 2010, с. 37 – 38.
  16. а б Clayson 2010, с. 40.
  17. Burlison 2017.
  18. Todd 2001.
Цитирани източници

Външни препраткиРедактиране