Жеко Велчев
Жеко Велчев Велчев е български офицер (полковник) от инженерните войски, взел участие в Сръбско-българската война и заемал редица ръководни длъжности в българската армия.
| Жеко Велчев | |
| български офицер | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1879 – 1908 |
| Служи на |  България |
| Род войски |  Българска армия |
| Военно формирование | №23 пеша дружина 2-ра сапьорна рота |
| Командвания | главен инженер на българската войска |
| Битки/войни | Сливнишко сражение |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 15 февруари 1908 г. (стар стил)
|
.svg){kind=small}
Биография
редактиранеЖеко Велчев е роден на 31 януари 1858 година в Тулча. Учи в небезизвестния Роберт колеж в Цариград. През 1879 г. завършва в първия випуск на новооткритото Военно училище в София и на 10 май е произведен в чин подпоручик. През 1879 г. като подпоручик от Русчукска №23 пеша дружина е командирован за обучение в Николаевската инженерна академия в Санкт Петербург, която завършва през 1883 г.[1]На 30 август 1882 година, заедно с много български младши офицери е произведен в чин поручик. Продължава образованието си във Военно-инжернерната академия в Санкт Петербург и завършвайки през 1883 година се завръща в България. На 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан. По това време започва и преподавателската му дейност, като води уроците по фортификация във Военното училище в София.[2]
На 9 септември, точно 3 дни след осъществяване на Съединението на Княжество България и Източна Румелия е назначен за главен инженер на българската войска. Още от средата на месеца, поради опасения от навлизане на османски войски, се започва укрепването на границата с Османската империя около Кюстендил и Дупница под ръководството на капитан Велчев и поручик Николай Матреев.[3] По-късно под командването на Велчев се извършва и укрепването на Търново-Сейменската позиция, където българските войски трябва да заемат отбранителни позиции до изясняване на турския отговор на Съединението.[4] За нуждите на отбраната са изкопани редути и направени блиндажи. Очертани са и местата за свързващите окопи, които при нужда на момента да се изкопаят.[5]
Сръбско-българска война (1885)
редактиранеПрез Сръбско-българската война (1885) капитан Велчев участва в сраженията при Сливница (5 – 7 ноември).
След войната Велчев е делегат в комисията за определяне на границата с Турция. В началото на 1887 година преминава в запаса и постъпва на служба като директор на техническия отдел на Софийското градско управление. В същото време продължава да преподава фортификация във Военното училище в София. През 1897 година се завърна в редиците на армията и заема длъжност свързана с въпросите на отбраната. На 25 февруари 1900 г. Жеко Велчев е произведен в чин майор, и по-късно същата година назначен за офицер за особени поръчки в Щаба на армията.
През 1905 година е назначен за началник на инженерното отделение към Щаба на армията, а по-късно командва ЖП дружината. Важно е да се спомене, че през този период от историята на България, ЖП управление е било военизирано. По-късно през същата година заема една от най-важните длъжности във военното инженерство – началник на техническата част във военноинженерната инспекция при Военното министерство.
По времена военната си кариера служи също и във 2-ра сапьорна рота, инженерният отдел на Министерството на войната и като офицер за поръчки в Щаба на армията.
Полковник Жеко Велчев умира на този пост на 15 февруари 1908 година.
Награди
редактиране- Военен орден „За храброст“ IV степен
- Княжески орден „Свети Александър“ IV степен
- Орден „За заслуга“
Военни звания
редактиране- Прапоршчик (10 май 1879)
- Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
- Поручик (30 август 1882)
- Капитан (30 август 1885)
- Майор (25 февруари 1900)
- Подполковник
- Полковник
Образование
редактиране- Робърт колеж, Цариград, Османска империя
- Военно на Негово Княжеско Височество училище (1878 – 10 май 1879)
- Николаевска инженерна академия, Санкт Петербург, Руска империя (1879 – 1883)
Бележки
редактиранеИзточници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 136.
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 28
- Недевска, Екатерина, Шанов, Стефан. Сръбско-българската война 1885. Сборник спомени. София, Военно издателство, 1985.
- Форуми „Бойна Слава“ – Велчев, Жеко Велчев