Симеоновград
Симеоновград е град в Южна България. Той се намира в Област Хасково и е в близост до град Харманли. Градът е административен център на община Симеоновград. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 7531 души по настоящ адрес и 8245 души по постоянен адрес.[2]
| Симеоновград | |
 Изглед от Симеоновград на брега на р. Марица | |
  Симеоновград  Симеоновград  Симеоновград | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 7391 души[1] (15 март 2024 г.) 95,8 души/km² |
| Землище | 77,159 km² |
| Надм. височина | 80 m |
| Пощ. код | 6490 |
| Тел. код | 03781 |
| МПС код | Х |
| ЕКАТТЕ | 47278 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
| Община – кмет | Симеоновград Милена Рангелова (ГЕРБ; 2015) |
| Уебсайт | www.simeonovgrad.bg |
| Симеоновград в Общомедия | |
География редактиране
Разположен е на двата бряга на река Марица. Над реката има построени три моста (един железопътен и два шосейни), които свързват двете части на града.
История редактиране
В местността Чавдарова чешма в околностите на града е разкрито селище от късната неолитна епоха, просъществувало до ранното средновековие. Спасителните разкопки през 2014 – 2015 г. във връзка със строителството на автомагистрала „Марица“ на площ от около 200 декара въз основа на разкритата керамика доказаха, че неолитното селище се отнася към фазите III и III/IV на културата Караново, т.е. е от 2-рата половина на 6-о хилядолетие пр.н.е. – 4900 – 4850 г. пр.н.е. Намерените субфосилни останки от палеорнитолога Златозар Боев принадлежат на 5 вида, сред които са 2 вида критично застрашени – малката белочела гъска (Anser erythropus) и голямата дропла (Otis tarda), 1 вид е застрашен – белоглавият лешояд (Gyps fulvus) и 1 вид е уязвим – скалният орел Aquila chrysaetos). Намерени са и останките от 2 домашни форми – домашна кокошка (от късната античност) и домашна гъска (от ранен неолит).[3]
Край Симеоновград са останките на древната крепост Констанция, датираща от късната античност (4 век). Тя се намира на възвишението Асара. Тази крепост се оформя като един от най-големите и стари градове в Северна Тракия, съществувал от 4 век до началото на 13 век. За пръв път името на Констанция се среща в Хронография на Теофан Изповедник, който известява, че крепостта е била разрушена от Атила в 458 г.
| „ | …Той (Теодосий II) изпратил войска срещу Атила, който бил разрушил вече Рациария, Ниш, Филипопол, Аркадиопол, Констанция и много други градове. | “ |
Хронография[4] | ||
След това събитие крепостта е възстановена с вход от север и днес ясно личат останки от зидове, дебели около три метра. При разкопки на крепостта са намерени подземни тунели с разклонения. В най-високата част на крепостта е разкрита църква от IV век с обособени баптистерий и друго помещение в югоизточния край, вероятно параклис.[5]
Легенда разказва, че тук е била резиденцията на последните римски императори. В подземията на крепостта те криели своите богатства. Когато варварите нахлули, крепостта известно време устояла. Тук се събрали всички ценности от провинцията, но не след дълго крепостта паднала. Римляните избягали, а съкровищата останали в подземията на крепостта.
През 812 г. Констанция е завладяна от българите и след мирния договор от 815 г. юридически е уредено присъединяването ѝ към Първата българска държава. Не е известно кога точно в града е учредена епископска катедра, но в епархийските списъци от 901 г. епископът на Констанция е подчинен на митрополита на Филипопол в диоцеза Тракия.
През 1153 г. ал Идриси отбелязва, че:
| „ | ...град Кунстантия е голям и добре населен град, със земеделски култури и многобройни обработени полета. Между град Фаруи в югозападна посока до град Константия има 40 мили. | “ |
Името на Констанция се споменава многократно във връзка с Третия кръстоносен поход от 1189/1190 г. В града е резидирал самият император Фридрих I Барбароса. На 19 ноември 1189 той пристига за няколко дни в Констанция и според летописеца намира всичко необходимо за отбраната и стопанството. Средновековният град-крепост е превзет отново на 24 март 1201 г. от цар Калоян.
Имената на града редактиране
| Име | Обяснение |
|---|---|
| Констанция | от 4 век пр. Хр. до 1202 г. (антично име) |
| Търново-Сеймен | от 1872 г. до 1929 г. |
| Симеоновград | от 1929 г. до 1946 г. |
| Марица | от 1946 г. до 1981 г. |
| Симеоновград | сегашно име от 1981 година |
Население редактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:
|  |
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 6 712 | 100,00 |
| Българи | 4 651 | 69,29 |
| Турци | 49 | 0,73 |
| Цигани | 1 392 | 20,73 |
| Други | 12 | 0,17 |
| Не се самоопределят | 37 | 0,55 |
| Не отговорили | 571 | 8,50 |
Религии редактиране
По-голямата част от населението са православни християни. В Симеоновград има две църкви. Църквата „Св. Богородица“ /1827 г./ се намира в кв. Злати дол, а храмът „Св. Николай Чудотворец“ /1888 г./ се намира в центъра на града.
Транспорт редактиране
Симеоновград е един от първите градове в България с ЖП Гара. Построените от Барон М.Хирш (между 1870 и 1875) железници в европейската част на тогавашната Османска империя имат обща експлоатационна дължина 1280 км. Тези, които имат пряко значение за нашите железници по-късно, са: Цариград – Белово, открита на 18 – 20 юни 1873, и Търново Сеймен (Симеоновград) – Ямбол, открита на 7 януари 1875. И двете железопътни линии са минавали през Симеоновград и именно там са се разклонявали. Т.е. Симеоновград (или Търново Сеймен, както се е наричал по онова време) е първата разпределителна гара в България.
Културни и природни забележителности редактиране
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, енциклопедизиране, препратки, отделяне в отделни статии за обектите. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Музеи редактиране
Музей на тракийското изкуство редактиране
На 11 км от Симеоновград в посока Хасково се намира село Александрово. Там на 15 май 2009 г., в присъстивето на Техни Височества Акишино – принцът и принцесата на Япония, президента на България Георги Първанов, министъра на културата Стефан Данаилов и много гости официално е открит Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“. Той е изграден с финансова помощ от Япония, възлизаща на близо 3 млн. щатски долара.[7]
Новопостроеният Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“ е с разгърната застроена площ от 833.4 m².
Едната част от сградата с площ от 355 m² е предназначена за богата музейна експозиция и копие на гробницата в Александрово.
Експозицията дава информация за тракийската гробница – история на откриването и проучването, и интерпретация на стенописите. Тракийското културно наследство в регионален обхват е представено чрез движими паметници на културата, като хронологически обхваща периода на късножелязната епоха (VI – I в. пр. Хр.). Освен това тук посетителите могат да се запознаят с най-забележителните археологически паметници в Източните Родопи, Сакар планина и по долината на р. Марица.
В музея са изградени няколко взаимосвързани експозиционни модула:
- Информационен модул – постоянна експозиция от фотоси и текстове, които представят паметника с акцент върху стенописите. Модулът съдържа фотоси от стенописите, както и кратка текстова информация за гробницата като цяло.
- Изложбен модул от движими паметници на културата – в шест витрини са експонирани най-атрактивните тракийски движими паметници от фонда на музея в Хасково, като се акцентира върху онези, които са свързани с погребалните ритуали на траките, населявали региона.
Сред най-ярките експонати в музея безспорно са откритите в северната част на Сакар планина 98 златни апликации (4500 – 4000 г. пр. Хр.). Заедно със златните накити от Варненския некропол и огърлицата от с. Хотница те са най-старото обработено златно съкровище в света.
В контактната зона между модул 1 и 2 ще бъдат експонирани движими паметници, които отговарят на изобразените в стенописите, оръжия, елементи от конска амуниция и др.
- Туристическо – информационен модул – чрез фотоси, текстове и карти се демонстрират най-забележителните археологически паметници в региона на Източните Родопи, Сакар планина и долината на р. Марица, дава информация за местоположението им и съдейства за разгръщането на маршрути за културен туризъм.
Останалата част на Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“ е обособена като модерен научноизследователски център с лаборатория и фондохранилище, оборудвани с най-съвременна техника за реставрация и консервация. На първо време те ще започнат с работа свързана с проблемите на консервацията и реставрацията на оригинала, а впоследствие обхватът им ще се разшири, за проучването и на други обекти.
Аудиовизуалната зала на центъра дава възможност за организирането на конференции, кръгли маси, тематични лектории и др., свързани с изследването на тракийската култура.
Община Хасково влага близо 500 хил.лв. за изграждане на техническата инфраструктура към Музея – проектиране подготовка на строителната площадка, осигуряване на електро- и водопровод, изграждане на довеждащ път с улично осветление и паркинг.
Цената за посещение на Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“ в Александрово е 4 лева на човек за възрастни. Пенсионери и учащи ще плащат по 2 лева. За деца до 7 години входът е безплатен. Цената за изнасяне на беседа от екскурзовод е 6 лева. Работното време на комплекса е от 9 до 17 часа, всеки ден без понеделник.
Оригиналът на Александровската гробница редактиране
На 17 декември 2000 г. в могилата „Рошавата чука“ край с. Александрово, община Хасково, екип от археолози, ръководен от д-р Георги Китов, откри уникална тракийска гробница от IV век пр. Хр. с изключителни високохудожествени стенописи.
Постройката, играла ролята на храм и мавзолей, е един от най-забележителните паметници на тракийската култура. Предназначението ѝ е било да даде последен приют на някой от тракийските владетели, чието име е неизвестно. Със своите архитектура и стенописи тя е един от бисерите на тракийското културно наследство по нашите земи и се нарежда сред най-големите открити съоръжения от този тип. Уникална обаче я правят нейните стенописи, които, поне за сега, са без паралел. Ловни, бойни сюжети, както и сцени от погребално угощение се редуват с монохромни пояси и такива с орнаментална украса.
Гробницата има дълъг над 10 м коридор и две помещения – правоъгълно и кръгло. Фигурални сцени с хора на коне и пешаци, диви и домашни животни, растителни и геометрични орнаменти покриват стените в края на коридора и в двете помещения.
Най-разнообразни и богати са стенописите в кръглата погребална камера, изградена от прецизно изработени каменни блокове. Тя е украсена с 16, разположени един над друг пояса. Особено важни и с научна стойност са изображенията на конниците. Общо 23-те човешки фигури, представени в различни моменти от живота, са ценен извор на информация за траките.
Александровската гробница е доказателство за високите художествени умения на траките и е свързващо звено в знанията ни за древността между подобни паметници в Южна Италия и Гърция. Интересът към нея от културната, научната и широката общественост в България и по света е огромен. Живописта от гробницата е изключително ценен източник за реконструкция на тракийската действителност. Тя носи внушителна по обем информация в областта на облеклото, снаряжението и въоръжението на древните траки.
Образование и култура редактиране
На територията на града функционират:
- Три училища:
- СУ „Св. Климент Охридски“,
- ОУ „Иван Вазов“,
- НУ „Отец Паисий“.
- Две целодневни градини:
- ЦДГ „Зорница“ с разкрит филиал в с. Тянево,
- ЦДГ „Детство“,
- Една детска ясла: „Пролет“,
- Две читалища:
- НЧ „Развитие 1882“,
- НЧ „Интеграция 2005“.
Личности редактиране
Тодор Славов Недков /1898 - 1958/ е известен поет, писател и публицист, роден на 28 ноември 1898 г в Търново – Сеймен. Като ученик публикува в Старозагорските „Ранни цветя“ и „Хризантеми“. Той е син на народния учител Слави Недков, учителствал в Търново-Сеймен и Стара Загора – общо 40 години и известен в Стара Загора читалищен деец. Заедно с Гео Милев са били в литературния кръжок около списание „Хризантеми“. В периода 1919 – 1923 г. е гл. Редактор на списание „Голгота“. В един от фейлетоните си, иронизирайки литературната слава на Стара Загора той пръв я нарича „Градът на поетите“. След преврата през 1923 г. е привлечен в София като сътрудник на земеделскя официоз „Народно знаме“ и става член на БЗНС до края на живота си. По това време се запознава и се сприятелява с поета Сергей Румянцев. Недков е автор на предговора и главен редактор на единствената стихосбирка „Селски бодили“, която Румянцев издава приживе / конфискувана веднага от полицията/. Той е един от малкото, които се спасяват след априлските събития 1925 г. След 9 септември 1944 г. е секретар на министъра на транспорта. През живота си е написал 10 книги, най-известната от които е „Сергей Румянцев – живот, творчество и смърт“ /1945 г./.
- Александър Генов (1886 – 1905), български революционер от ВМОРО
- Любен Костов е основоположник на Съюз на българските национални легиони (СБНЛ).
- Христо Тотев е един от най-известните български кинооператори и кинодейци. Роден е на 12 декември 1939 в Симеоновград.
- Георги Генчев Николов е оператор, роден на 7 януари 1950 г. в Симеоновград. Завършил е операторско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" (1978).
- Д-р Ангел Кунчев е медик-епидемиолог, роден на 19 октомври 1959 година в Симеоновград. Завършил е Медицинската академия и оттогава се занимава с епидемиология. До 2001 година оглавява ХЕС, Хасково, а след това става началник на отдел „Надзор на заразните болести“ в Министерството на здравеопазването.
- Стоян Минков е спортист, роден на 3 май 1960 г. в Симеоновград. Бронзов медалист от СП за ветерани „Белград 2005“ в категория до 96 kg, дивизия „В“ (41 – 45 години)
- Пенчо Данчев – български литературен критик и професор, роден на 8 февруари 1915. Дългогодишен преподавател по естетика във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов". Автор на книгите „Чертите на гения“ за Христо Ботев, „Преди и след разстрела“ за Никола Вапцаров, „Яворов“ и др.
Редовни събития редактиране
Празникът на града е на 6 декември – Никулден.
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Boev, Z. 2017. Late Neolithic and Late Antiquity avian finds of Chavdarova Cheshma (Simeonovgrad, Haskovo Region). – ZooNotes 111: 1 – 3 (2017) www.zoonotes.bio.uni-plovdiv.bg ISSN 1313 – 9916
- ↑ Иван Йорданов, СРЕДНОВЕКОВНИЯТ ГРАД КОНСТАНЦИЯ (ІV – ХІІІ В.). ПРИНОСЪТ НА СФРАГИСТИКАТА, архив на оригинала от 21 декември 2018, https://web.archive.org/web/20181221182613/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_grad.pdf, посетен на 23 декември 2018
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 59.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 октомври 2020. (на английски)
- ↑ Музей на тракийското изкуство