Железопътна линия Долно Езерово – Дебелт
Железопътната линия Долно Езерово – Дебелт е железопътна линия с нормално междурелсие (1435 mm), закрита за редовно движение, използвана за движение на маневрени състави от т.нар. Трета металургична база (днес „Промет стийл“ АД) до гара Долно Езерово, Бургаска област.
Железопътна линия 85 | |
Информация | |
---|---|
Тип | нормална (1435 mm) |
Статус | преобразувана в индустриален клон |
Крайни гари | Долно Езерово, Дебелт |
Започва от | Долно Езерово |
Свързани линии | Железопътна линия 8 |
Станции | 3 |
Номер линия | 85 |
Пусната | 1988 г. |
Закрита | 2002 г. (индустриален клон) |
Дължина | 23,65 km |
Брой линии | единична |
Междурелсие | 1435 mm |
Електрификация | не |
Работна скорост | 40 km/h |
Максимален наклон | 15 ‰ |
Минимален радиус | 265 m |
История
редактиранеПрез 80-те години на XX век започва изграждането на т.нар. Трета металургична база при Дебелт, Бургаска област. Тя е проектирана за производство на висококачествени стомани и за прокат, но така и не достига своя капацитет. Идеята да се разположи в този район е за да се използва вносна суровина от Русия (тогава СССР) и да се спестят разходите, които дотогава са правени за превоз на руда от Бургас до МК „Кремиковци“.
Трасе
редактиранеПървата гара по линията е гара „Вая“, от която започва и километражът на железопътната линия. Гара „Вая“ е свързана чрез две варианти с гара „Долно Езерово“, започващи от двете ѝ гърловини. Дължината им е около 1,6 km, а допустимата скорост по тях е 40 km/h. Именно по тези варианти са допуснати най-малките радиуси на криви по цялата линия (265 m откъм гара „Дружба“ и 350 m откъм РП „Лозово“). Останалата част от земното платно и горното строене на железния път са проектирани за максимална скорост 130 km/h. Положените релси са тип S49 kg/m, с дължина 25 m, пътят е наставов.
Линията се характеризира с много ниска кота терен. На km 2+000 достига около 1,50 m надморска височина. След това достига до 70,91 m на km 11+000 и около гара Дебелт кота терен варира от 0,64 до 1,50 m (km 21+000 до km 23+000). Недостатъка на тези ниски коти (близко до морското равнище) обикновено се съпровождат със слаби почви. Пропаданията личат по цялата дължина на линията, особено в насипите. Слабият терен и високите подпочвени води изискват направата на голям брой изкуствени съоръжения (водостоци и мостове и други изкуствени съоръжения).
Долно Езерово – Дебелт | ||
---|---|---|
Линия 8 (Пловдив) | ||
(282+263) Долно Езерово | ||
Линия 8 (Бургас) | ||
0+000 „Вая“ | ||
11+235 Равнец | ||
22+000 Дебелт |
Съоръжения по линията
редактираневид на водостока | количество | обща дължина, m |
---|---|---|
сглобяем водосток 1.0 m | 15 | 15 |
сглобяем водосток 1.5 m | 13 | 19.5 |
сглобяем водосток 2.0 m | 10 | 20 |
плочест водосток 1.0 m | 3 | 3 |
тръбен водосток 1.0 m | 1 | 0.8 |
Обща дължина | 58.30 |
вид на съоръжението | km | дължина, m | обща дължина, m |
---|---|---|---|
стоманобетонен мост | 2+272 | 3 х 13.50 | 40.50 |
жп надлез | 2+318 | 8.00 | 8.00 |
естакада | 2+440 | 120 | 120.00 |
стоманобетонен мост | 5+675 | 8.00 | 8.00 |
пътен подлез | 6+735 | 8.00 | 8.00 |
стоманобетонен мост | 7+360 | 3 х 12.0 | 36.0 |
пътен надлез | 7+975 | 6.00 | 6.00 |
пътен надлез | 9+895 | 6.00 | 6.00 |
стоманобетонен мост | 11+471 | 6.00 | 6.00 |
пътен надлез | 14+200 | 6.00 | 6.00 |
стоманобетонен мост | 17+937 | 3 х 13.50 | 40.50 |
Обща дължина | 285.00 |
Експлоатация
редактиранеФактът, че производствената база не достига капацитета, за който е проектирана предполага, че и железопътната линия, която го обслужва няма да е в по-различно положение. При откриването си през 1988 г. линията е електрифицирана до гара „Вая“, а стълбовете за контактната мрежа са подготвени за цялата дължина. Това така и не се осъществява, а през 90-те години е деелектрифицирана и тази част, на която е поставена. Линията се обслужва само от подвижен състав и персонал на „Промет стийл“ АД.
Вижте също
редактиранеЛитература
редактиране- Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
- Тодоров, Стойо. Годишник на МГУ-София, т. 44 – 45, свитък II, стр. 19 – 21. София, УАСГ, 2002.