Железопътна мрежа на България
Железопътната мрежа в Република България се състои от три самостоятелни жп мрежи:
- жп мрежа за движение на или държавна, или частна собственост вагони, локомотиви, мотриси, мотрисни влакове, служебни жп превозни средства
- мрежа за трамваи в гр. София
- мрежа на метрополитен в гр. София.
Общата дължина на всички жп линии в експлоатация в България е 4423 километра.
- 52 километра метро линии[1]
- 308 километра трамвайни линии[2]
- 4072 километра влакови линии[3]
Влакови линии редактиране
Съгласно „Наредбата за категоризация на железопътните линии в Република България“ железопътните линии се делят на следните категории:
- железопътни магистрали;
- железопътни линии първа категория;
- железопътни линии втора категория;
- железопътни линии трета категория.
№ | Преминава през | Гари | Спирки | км | Състояние |
---|---|---|---|---|---|
1 | Калотина-запад – Свиленград | гари
|
спирки
|
355,65 | удвоена Волуяк - Крумово, Катуница - Поповица, електрифицирана |
11 | Калотина – Станянци | гари
|
спирки
|
15,9 | неелектрифицирана, само товарни влакове |
12 | Алдомировци – мина Бели брег | гари
|
спирки
|
11,2 | неелектрифицирана, само товарни влакове |
13 | София – Волуяк – Банкя | гари
|
спирки
|
10,85 | електрифицирана |
14 | Софийска околовръстна жп линия | неелектрифицирана, само товарни влакове | |||
15 | Вакарел – мина Чукурово | гари
|
спирки
|
12,96 | маневрен район „Чукурово“, неелектрифицирана, закрита за експлоатация |
16 | Септември – Добринище (теснолинейна 760 mm) | гари
|
спирки
|
125,03 | неелектрифицирана |
17 | Пазарджик – Варвара (теснолинейна 760 mm) | гари
|
спирки
|
16,703 | закрита и демонтирана |
18 | Стамболийски – Пещера | гари
|
спирки
|
28,24 | неелектрифицирана |
19 | Крумово – Асеновград | гари
|
спирка
|
10,04 | електрифицирана |
2 | София – Горна Оряховица – Варна | гари
|
спирки
|
543,56 | удвоена (без участъка Ресен – Поликраище – Горна Оряховица), електрифицирана |
21 | Червен бряг – Оряхово (теснолинейна 760 mm) | гари
|
спирки
|
102,48 | закрита и демонтирана |
22 | Червен бряг – Златна Панега | гари
|
спирки
|
33,35 | неелектрифицирана, движение само на товарни влакове |
23 | Ясен – Черквица | гари
|
спирки
|
43 | неелектрифицирана |
24 | Свищов – Левски – Троян | гари
|
спирки
|
130,4 | неелектрифицирана |
24.1 | Ореш – Белене | гари
|
спирки
|
12,55 | неелектрифицирана, движение само на товарни влакове |
25 | Левски – Троян | гари
|
спирки
|
83 | неелектрифицирана |
26 | Шумен – Комунари | гари
|
спирки
|
50,34 | електрифицирана |
27 | Хан Крум – Велики Преслав | гари
|
– | 6,87 | само товарни влакове, маневрен район „Преслав“ |
28 | Каспичан – Нови пазар | гари
|
– | 5,7 | само товарни влакове, маневрен район „Каспичан“ |
29 | Повеляново – РП Разделна – Кардам – държавна граница България - Румъния | гари
|
спирки
|
111,014 | електрифицирани са участъците Повеляново - разделен пост Разделна - Девня и Разделна - разделен пост Разделна - Девня |
3 | [[Железопътна линия 3 (България)|Илиянци – Карлово – Варна-фериботна | гари
|
спирки
|
484 | удвоени са участъците Тулово - Дъбово, Зимница - Лозарево, Прилеп - Люляково, Струя - Аспарухово, Комунари - Юнак, електрифицирана |
31 | Световрачене – Курило | гари
|
– | 5,87 | електрифицирана |
32 | Кремиковци – Яна – Столник – Мусачево | гари
|
– | 23 | електрифицирана |
33 | Столник – Казичене | гари
|
спирка
|
16,79 | електрифицирана |
34 | Юнак – Старо Оряхово | гари
|
спирки
|
24,64 | закрита и демонтирана |
4 | Русе – Горна Оряховица – Царева ливада – Дъбово – Тулово – Стара Загора – Михайлово – Димитровград – Подкова | гари
|
спирки
|
415,14 | електрифицирана до Димитровград |
41 | Горна Оряховица – Лясковец – Елена | гари
|
спирки
|
43,8 | неелектрифицирана, до Лясковец - маневрен район към Горна Оряховица, след това - закрита за експлоатация, не е демонтирана |
42 | Царева ливада – Габрово | гари
|
спирки
|
17,25 | електрифицирана |
5 | София – Захарна фабрика – Перник – Радомир – Кулата | гари
|
спирки
|
209,11 | електрифицирана, частично удвоена |
51 | Дупница – каменовъглена мина „Бобов дол“ | гари
|
спирки
|
18,68 | електрифицирана, закрита за пътническо движение |
52 | Генерал Тодоров – Петрич | гари
|
спирки
|
8,92 | електрифицирана |
53 | Кочериново дековилна гара – Рилски манастир (600 mm междурелсие) | гари
|
спирки
|
36,5 | закрита и демонтирана |
6 | Волуяк – Перник – Кюстендил – Гюешево | гари
|
спирки
|
134,35 | електрифицирана до Радомир |
61 | Разменна – Перник-разпред. – Кракра – Батановци | гари
|
– | 16,61 | електрифицирана |
7 | Мездра – Бойчиновци – Брусарци – Видин | гари
|
спирки
|
181,27 | електрифицирана |
71 | Бойчиновци – Берковица | гари
|
спирки
|
38,12 | електрифицирана |
72 | Брусарци – Лом | гари
|
спирки
|
22,82 | електрифицирана |
73 | Видин – Кошава | гари
|
спирки
|
27,63 | неелектрифицирана, закрита за пътническо движение |
8 | Пловдив – Михайлово – Стара Загора – Карнобат – Бургас | гари
|
спирки
|
293,5 | електрифицирана, частично удвоена |
81 | Филипово – Панагюрище | гари
|
спирки
|
71,11 | неелектрифицирана |
82 | Филипово – Карлово | гари
|
спирки
|
60,49 | електрифицирана |
82.1 | Долна махала – Хисаря | гари
|
спирка
|
15,5 | електрифицирана |
83 | Нова Загора – Симеоновград | гари
|
спирки
|
61,17 | електрифицирана |
84 | Ямбол – Елхово | гари
|
спирки
|
43,14 | неелектрифицирана, маневрен район „Ямбол – юг“, закрита за есксплоатация, недемонтирана |
85 | Долно Езерово – Дебелт | гари
|
– | 22,00 | неелектрифицирана, без пътническо движение |
86 | Владимир Павлов – Сарафово – Поморие | гари
|
– | 16,01 | неелектрифицирана, без пътническо движение, след Сарафово - демонтирана |
9 | Русе – Самуил – Каспичан | гари
|
спирки
|
137,47 | електрифицирана |
91 | Самуил – Силистра | гари
|
спирки
|
112,92 | неелектрифицирана |
92 | Каспичан – Тодор Икономово (теснолинейна 600 mm) | гари
|
спирки
|
72,8 | закрита и демонтирана |
Вижте също редактиране
Външни препратки редактиране
Източници редактиране
- ↑ Схема на действащите участъци от метрото в София
- ↑ История на софийския трамвай // Център за градска мобилност. Посетен на 13.10.2012.
- ↑ Дължина на железопътните линии към 31.12.2011 // Национален статистически институт на РБ. Посетен на 13.10.2012.