Уикипедия

Желязна епоха

(пренасочване от Желязната епоха)

Желязната епоха е исторически период, характеризиращ се с широкото използване на желязо за изработването на инструменти и оръжия.[1] Нейните начални и крайни дати, както и археологическите характеристики, се различават в зависимост от географския регион.[2]

Хронология

редактиране

Широкото разпространение на желязото и стоманата е съпътствано с промени в обществото, земеделските технологии, религиозните вярвания и художествените стилове. Това е последната епоха (3-та след каменната и бронзовата) в периодизацията на праисторията на Кристиан Юргенсен Томсен. Последователността на тези епохи не е универсална – в някои области, като Океания, вътрешността на Африка и части от Америка, желязната епоха настъпва непосредствено след каменната без междинна бронзова епоха.[1] Желязната епоха обхваща не само края на праисторията, но и ранния исторически период, в който се появяват първите писмени източници,[1] като авестийските гати, Ведите, най-старите части на Библията.

Бронзова епохаБронзова епохаНеолитКаменна епоха
Датите са приблизителни, за подробности вижте конкретните статии

Началото на желязната епоха в Европа и съседните региони се характеризира със специфични инструменти, оръжия, украшения и керамика, като и с декоративни системи, които са напълно различни от тези в предходната бронзова епоха.[1] Технологията на обработка на метала се пренасочва от характерното за бронза отливане към коване, а при декоративните елементи повтарящите се мотиви с правоъгълни форми са изместени от криволинейни орнаменти.[1]

Най-ранните известни железни предмети са девет малки мъниста, датирани около 3200 година пр.н.е. и открити в погребения в Египет – те са изработени от метеоритно желязо и са оформени чрез внимателно изковаване.[3] Метеоритното желязо, както и естествените желязно-никелови сплави, макар и рядко срещани, са използвани на много места по света дълго преди началото на желязната епоха. Обработката им е сравнително лесна, тъй като материалът е в метална форма още в естественото си състояние.[4][5]

За разлика от метеоритното желязо, немалките количества от този метал на Земята са в химически свързана форма (във вид на различни железни руди) и отделянето му изисква относително сложна технология, която дълго време остава неизвестна за човечеството. Докато медта и калаят, от които се получава бронза, могат да бъдат студено обработени или разтопени в относително прости пещи (подобни на използваните за печене на керамика) и да бъдат отливани в матрици, желязото трудно се обработва при ниска температура, а за отливането му се изискват специално конструирани пещи.

Първите сведения за изкуствено създадени железни сплави са от разкопките в Каман Калехьоюк в централната част на Мала Азия и са датирани около 1800 година пр.н.е.[6][7] Въпреки това по-широко производство на желязо започва едва 6 века по-късно, като между 1200 и 1000 година пр.н.е. технологията на желязото се разпространява относително бързо в региона.

Редица учени, сред които Антъни Снодграс, предполагат, че недостигът на калай в резултат на колапса на бронзовата епоха и срива в средиземноморската търговия около 1300 година пр.н.е. принуждава производителите на метали да търсят алтернативи на бронза.[8][9] За това говорят множеството свидетелства от този период за преработване на бронзови инструменти в оръжия. По-широкото разпространение на желязото подобрява технологията за неговото производство и намалява стойността му, поради което и след възстановяването на доставките на калай по-евтините, здрави и леки железни инструменти трайно заместват бронзовите.[10]

Липсата на археологически свидетелства за ранно производство на желязо в други части на света кара учените дълго време да смятат желязната епоха за типичен пример за разпространение на нова и по-добра технология чрез проста дифузия, започнала от един център в Близкия изток. Тази теория се подлага на съмнение след нови открития за ранно производство на желязо в Индия (около 1800 година пр.н.е.) и Субсахарска Африка (около 1200 година пр.н.е.).[11][12][13]

Краят на желязната епоха не е ясно дефиниран – обикновено се приема, че той настъпва при появата на достатъчно писмени източници в съответната област, които намаляват значението на археологическите методи в изучаването на нейната история.

Желязо

редактиране
 
Оръжие и украшения от желязната епоха

Бронзовите оръдия на труда са по-дълготрайни и в повечето случаи по-твърди, отколкото железните, а за тяхното производство не трябва да се достига толкова висока температура, както при топенето на желязото. Поради тези причини повечето специалисти смятат, че преходът от бронзовата епоха към желязната епоха не е непременно свързан с преимуществата на изготвените от желязо предмети, а по-скоро с това, че залежите, необходими за изработката на бронза, се експлоатират масово и залежите започват да се изчерпват бързо и да изчезват. Железните руди, от които се добива желязото, са много по-достъпни и се срещат много по-често в природата, отколкото тези, от които се добива бронза. Обширни горски райони изчезват по това време от картата на Западна Европа заради местните руди и разширяващото се производство на желязо. Преди това тези райони са бедни и много слабо заселени. За сметка на изчезването на горите обаче се усъвършенстват напоителните системи, земеделската техника, и се увеличава селскостопанската продукция.

Близък изток

редактиране

Желязната епоха в Близкия изток (вкл. Източното Средиземноморие) започва около 1300 година пр.н.е., когато технологиите за леене и коване на желязото получават широко разпространение,[14] може би във връзка със затруднените доставки на калай.

Дълго време историците приписват развитието на леенето на желязо на хетите, за които се смята, че имат монопол в обработката на желязо през късната бронзова епоха, който се превръща в основа за изградената от тях държава.[15] Според тази хипотеза технологията на желязото се разпространява в региона едва с нашествията на т.нар. „морски народи“. Днес теорията се отхвърля от повечето учени,[15] поради липсата на археологически свидетелства за хетски монопол върху желязото – броят на железните предмети от късната бронзова епоха в Мала Азия е сравним с този в Египет и други съседни области по това време, като съвсем малка част от тях са оръжия.[16] Колапсът на бронзовата епоха е съпътстван от бавно и постепенно разпространение на желязната технология в региона.

В Близкия изток различни варианти на клинописа се използват още през бронзовата епоха и са известни множество клинописни текстове и от желязната епоха. В нейното начало се появява и финикийската азбука.[17][18] По тази причина краят на желязната епоха в този регион е условен и често се свързва със създаването през VI век пр.н.е. на империята на Ахеменидите започналия малко по-късно Класически период в Гърция.

Европа

редактиране
 
Келтска къща от времето на желязната епоха
  Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Извън областите в пряк контакт с Близкия изток желязната епоха в Европа започва в края на XI век пр.н.е.[19] и постепенно се разпространява на север и на запад в продължение на пет столетия. Тя започва през VІІІ век пр.н.е. в Централна Европа и VІ век пр.н.е. в Северна Европа. Разделя се на два подпериода – ранно-желязна епоха ХІІ-VI век пр.н.е. Халщатска и късно-желязна – V-I век пр.н.е. – Латенска. Наименованията идват от селища на територията на Австрия и Швейцария, които са съществували по време на келтите (галите).

Азия

редактиране

Широкото използване на желязото започва в Азия едновременно с употребата му в Европа.[20] В Китай, използването на желязо се простира доста по-назад във времето, и може би достига до четири хиляди години пр.н.е.[21]

Централна Азия

редактиране

Желязната епоха в Централна Азия започва с появата на железни предмети сред индоевропейските племена саки в днешния район Синцзян на Китай между 10 век и 7 век пр.н.е., като например тези, намерени на мястото за погребения Чаухукоу.[22]

Северна Азия

редактиране

Пазирикската култура е археологическа култура от желязната епоха (приблизително от 6 до 3 век пр.н.е.), идентифицираща се от разкопаните артефакти и мумифицирани човешки тела, намерени в сибирската вечна замръзналост в планините Алтай.

Южна Азия

редактиране

Археологическите разкопки в Тайланд (селищата Бан Дон Та Пхет и Кхао Сам Каео) разкриват метални, стъклени и каменни артефакти, стилистично свързани с Индийския субконтинент, което предполага влияние на индийската култура в Югоизточна Азия, започващо от 4 до 2 век пр.н.е., по време на късната желязна епоха.[23]

Хронология на желязната епоха в Южна Азия:

Период на средните царства в ИндияИндо-гръцко царствоЖелязна епоха в ИндияКултура на северната черно полирана керамика
Датите са приблизителни, вижте отделните статии за повече подробности
    Праисторическа Желязна епоха   Желязна епоха

Индустан

редактиране
  Основна статия: Желязна епоха в Индия

Историята на металургията на Индийския субконтинент започва през второто хилядолетие пр.н.е. Археологически обекти в Индия, като например Малхар, Дадупур, Раджа Нала Ка Тила и Лахурадева (в съвременния щат Утар Прадеш) показват употребата на железни сечива в периода 1800 – 1200 г. пр.н.е.[24] Археологическите разкопки в Хайдарабад показват място за погребение от Желязната епоха.[25] Ракеш Тевари[26] вярва, че около началото на индийската желязна епоха (13 век пр.н.е.), топенето на желязо вече е широко практикувано в Индия. Това предполага, че началото на технологията може би е около 16 век пр.н.е.[24]

В началото на първото хилядолетие пр.н.е. бележи значително развитие в обработката на желязо в Индия. По време на този период на мирно съществуване е постигнат голям технологичен напредък и високо майсторство в обработката. Един от центровете в Източна Индия е датиран от първото хилядолетие пр.н.е.[27] В Южна Индия (съвременният щат Мисор) желязото се появява в началото на 12 или през 11 век пр.н.е. Това развитие на технологията обаче е твърде изпреварващо за постоянни близки контакти със северозападната част на страната.[27] Индийските упанишади също споменават обработката на желязо.[28], а през маурийския период в Индия е отбелязан още по-голям напредък в металургията.[29] Около 300 г. пр.н.е. (и със сигурност от около 200 г.) в южна Индия чеве се произвежда качествена стомана – това, което по-късно се нарича техника на тигел. В тази техника, ковано желязо с висока чистота, въглища и стъкло се смесват в тигел и се нагряват, докато желязото се стопи и абсорбира въглерода.[30]

Хронология на желязната епоха в Индия:

МауриНандаМагадхаМахаджанападаЖелязна епоха в Индия
Датите са приблизителни, вижте отделните статии за повече подробности
   Праисторическа Желязна епоха   Желязна епоха

Шри Ланка

редактиране

Праисторическата ранножелязна епоха в Шри Ланка продължава от 1000 до 600 г. пр.н.е. Радиовъглеродни доказателства за това са датирани от разкопките в Анурадхапура и Алигала в Сигирия.[31][32][33][34] За селището Анурадхапура е изчислено, че се е простирало на дължина от 10 хектара към 800 г. пр.н.е. и е нараснало до 50 хектара към 700-600 г. пр.н.е., и се е превърнало в град.[35] Останки от скелети от ранножелязната епоха предимно са открити в Анаикодаи, Джафна. Името Ко Вета е гравирано на брамански печат, погребан със скелет и датиран от археолозите около 3 век пр.н.е. Ko, което означава Крал в Тамил, е сравнимо с такива имена като Ко Атан и Ко Путивра в съвременните брамински надписи в Южна Индия.[36] Също така се смята, че в места на ранножелязната епоха са могли да съществуват в Кандародаи, Матота, Пилапития и Тисамахарама.[37]

Източна Азия

редактиране

Хронология на желязната епоха в Източна Азия:

Три царстваРаннокорейски държавиКъсен КочосонКофунЯйойКитайска империя (ранен период)Китайска империяЖелязна епоха в КитайВоюващите царстваЧунцю
Датите са приблизителни, вижте отделните статии за повече подробности
   Праисторическа Желязна епоха   Желязна епоха

Китай

редактиране
  Основна статия: Желязна епоха в Китай

В Китай, бронзови надписи са датирани около 1200 г. пр.н.е. Развитието на обработката на желязо е доказано със сигурност поне от 9 век пр.н.е.[38][39] Голямата печатна писменост се идентифицира с група от знаци от книга, озаглавена Шъ Джоу Пиан (около 800 г. пр.н.е.). Обработката на желязо достига река Яндзъ към края на 6 век пр.н.е.[40] Малък брой предмети са открити в Чангша и Нанкин. Погребалните доказателства предполагат, че първоначалната употреба на желязо в Линян принадлежи към средата и края на епохата на Воюващите царства (от около 350 г. пр.н.е.). Важните находки от неблагородни метали в стил хуси включват железни предмети, открити в гробница в Kу-уей цун от 4 век пр.н.е.[41]

Техниките, използвани в Линян са комбинация от използването на двойни черупчести форми на южната традиция и отливането по калъп от Джонгян. Продукти на комбинацията от тези два периода са звънци, съдове, оръжия, накити и други изтънчени изделия.

Началото на желязната епоха на Тибетското плато се свързва с културата Джан Джун, описана в ранните тибетски писмени творби.

Корея

редактиране
  Основна статия: Раннокорейски държави
 
Нагръдник и броня, предпазваща шията – периода на държавата Силла, Национален музей на Корея.

Железните предмети навлизат на Корейския полуостров чрез търговия с обществата и държавите от района на Жълто море през 4 век пр.н.е., точно в края на Периода на Воюващите държави, но преди началото на династия Западен Хан в Китай.[42][43] Донг Йоон предполага, че с желязото първи се запознават обществата, разположени в долините на Северна Корея – долини на реки, които се вливат в Жълто море, като например Чеонгчеон и Таедон.[44] През 2 век пр.н.е. по тези земи бързо последва развитието на металургията, а от 1 век пр.н.е. железни сечива започват да се използват и от земеделците в южна Корея.[42] Най-ранните чугунени брадви в Южна Корея са открити в басейна на река Кимган (Гьомган). Времето, по което започва производството на желязо е същото, по което възникват по-развити общества в праисторическа Корея. Те са предшественици на първите държави, като например Силла, Пекче, Когурьо и Гая.[43][45] Железните предмети са важен елемент при погребенията през този период и посочват богатството или престижа на починалия.[46]

Африка

редактиране

Хронология на желязната епоха в Африка:

Миграции на бантуКУлтура НокСубсахарска АфрикаЖелязна епоха в АфрикаАксум (държава)КушТрети преходен период на Древен ЕгипетНово царство
Датите са приблизителни, вижте отделните статии за повече подробности
   Праисторическа Желязна епоха   Желязна епоха

Източници

редактиране
  1. ↑ а б в г д E.G. Melvin 1897.
  2. ↑ Chisholm 1910.
  3. ↑ Rehren 2013, с. 4785 – 4792.
  4. ↑ Rapp 2002, с. 164.
  5. ↑ Hummel 2004, с. 125.
  6. ↑ Akanuma 2005, с. 147 – 158.
  7. ↑ The Hindu 2009.
  8. ↑ Snodgrass 1966.
  9. ↑ Snodgrass 1971.
  10. ↑ Wertime 1979.
  11. ↑ Miller 1994, с. 1 – 36.
  12. ↑ Stuiver 1968.
  13. ↑ McIntosh 1999.
  14. ↑ Waldbaum 1978.
  15. ↑ а б Muhly 2003, с. 179 – 180.
  16. ↑ Waldbaum 1978, с. 56 – 58.
  17. ↑ Coulmas 1989, с. 141.
  18. ↑ Markoe 2000, с. 111.
  19. ↑ Riederer 2009.
  20. ↑ John Collis, „The European Iron Age“ (1989)
  21. ↑ Chisholm, H. (1910). The Encyclopædia Britannica. New York: The Encyclopædia Britannica Co.
  22. ↑ Mark E. Hall, „Towards an absolute chronology for the Iron Age of Inner Asia“, Antiquity 71.274 [1997], 863-74.
  23. ↑ Glover, I.C. Ban Don Ta Phet and Khao Sam Kaeo: The Earliest Indian Contacts Re-assessed // Early Interactions Between South and Southeast Asia: Reflections on Cross-cultural Exchange 2 (17). с. 17–45.
  24. ↑ а б The origins of Iron Working in India: New evidence from the Central Ganga plain and the Eastern Vindhyas by Rakesh Tewari (Director, U.P. State Archaeological Department) // Архивиран от оригинала на 2021-12-05. Посетен на 2014-12-03.
  25. ↑ News By Industry // The Times Of India. 10 септември 2008. Архивиран от оригинала на 2008-09-11. Посетен на 2014-12-03.
  26. ↑ Директор на археологическите разкопки в Утар Прадеш
  27. ↑ а б Early Antiquity By I. M. Drakonoff. Published 1991. University of Chicago Press. ISBN 0-226-14465-8. pg 372
  28. ↑ Upanisads By Patrick Olivelle. Published 1998. Oxford University Press. ISBN 0-19-283576-9. pg xxix
  29. ↑ The New Cambridge History of India By J. F. Richards, Gordon Johnson, Christopher Alan Bayly. Published 2005. Cambridge University Press. ISBN 0-521-36424-8. pg 64
  30. ↑ Juleff, G. (1996), „An ancient wind powered iron smelting technology in Sri Lanka“ Архив на оригинала от 2014-11-15 в Wayback Machine., Nature, 379 (3): 60–63.
  31. ↑ Lahiru Weligamage (2002) The Ancient Sri Lanka
  32. ↑ Deraniyagala, Siran, The Prehistory of Sri Lanka; an ecological perspective. (revised ed.), Colombo: Archaeological Survey Department of Sri Lanka, 1992: 709-29
  33. ↑ Karunaratne and Adikari 1994, Excavations at Aligala prehistoric site. In: Bandaranayake and Mogren (1994). Further studies in the settlement archaeology of the Sigiriya-Dambulla region. Sri Lanka, University of Kelaniya: Postgraduate Institute of Archaeolog:58
  34. ↑ Mogren 1994. Objectives, methods, constraints and perspectives. In: Bandaranayake and Mogren (1994) Further studies in the settlement archaeology of the Sigiriya-Dambulla region. Sri Lanka, University of Kelaniya: Postgraduate Institute of Archaeolog: 39.
  35. ↑ F. R. Allchin 1989. City and State Formation in Early Historic South Asia. South Asian Studies 5:1-16: 3
  36. ↑ Indrapala, K. The Evolution of an ethnic identity: The Tamils of Sri Lanka, pp. 324
  37. ↑ Deraniyagala, Siran, The Prehistory of Sri Lanka; an ecological perspective. (revised ed.), Colombo: Archaeological Survey Department of Sri Lanka, 1992: 730-2, 735
  38. ↑ Derevianki, A. P. 1973. Rannyi zheleznyi vek Priamuria
  39. ↑ David N. Keightley. The Origins of Chinese Civilization. Page 226.
  40. ↑ Higham, Charles. 1996. The Bronze Age of Southeast Asia
  41. ↑ Encyclopedia of World Art: Landscape in art to Micronesian cultures. McGraw-Hill. 1964.
  42. ↑ а б Kim, Do-heon. 2002. Samhan Sigi Jujocheolbu-eui Yutong Yangsang-e Daehan Geomto [A Study of the Distribution Patterns of Cast Iron Axes in the Samhan Period]. Yongnam Kogohak [Yongnam Archaeological Review] 31:1–29.
  43. ↑ а б Taylor, Sarah. 1989. The Introduction and Development of Iron Production in Korea. World Archaeology 20(3):422–431.
  44. ↑ Yoon, Dong-suk. 1989. Early Iron Metallurgy in Korea. Archaeological Review from Cambridge 8(1):92–99.
  45. ↑ Barnes, Gina L. 2001. State Formation in Korea: Historical and Archaeological Perspectives. Curzon, London.
  46. ↑ Lee, Sung-joo. 1998. Silla – Gaya Sahoe-eui Giwon-gwa Seongjang [The Rise and Growth of Silla and Gaya Society]. Hakyeon Munhwasa, Seoul.
Цитирани източници
  • Akanuma, H. The significance of the composition of excavated iron fragments taken from Stratum III at the site of Kaman-Kalehöyük, Turkey // Anatolian Archaeological Studies 14. 2005. p. 147–158. (на английски)
  • Chisholm, H. The Encyclopædia Britannica. New York, The Encyclopædia Britannica Co, 1910. (на английски)
  • Coulmas, Florian. Writing Systems of the World. Oxford, Blackwell Publishers Ltd, 1989. (на английски)
  • The Junior Encyclopædia Britannica: A reference library of general knowledge. Chicago, E.G. Melvin, 1897. (на английски)
  • Hummel, Rolf E. Understanding materials science. Springer, 2004. (на английски)
  • Markoe, Glenn E. Phoenicians. University of California Press, 2000. ISBN 0-520-22613-5. (на английски)
  • McIntosh, Roderick J. How Old is the Iron Age in Sub-Saharan Africa? // wysinger.homestead.com. wysinger.homestead.com, 1999. Посетен на 11 февруари 2014. (на английски)
  • Miller, Duncan E. et al. Early Metal Working in Sub Saharan Africa // Journal of African History 35. 1994. p. 1-36. (на английски)
  • Muhly, James D. Metalworking/Mining in the Levant // Richard, Suzanne (ed.). Near Eastern Archaeology. 2003. p. 174-183. (на английски)
  • Rapp, George Robert. Archaeomineralogy. Springer, 2002. (на английски)
  • Rehren, Thilo et al. 5000 years old Egyptian iron beads made from hammered meteoritic iron // Journal of Archaeological Science 40 (12). December 2013. DOI:http://dx.doi.org/10.1016/j.jas.2013.06.002. p. 4785-4792. Архивиран от оригинала на 2013-08-20. (на английски)
  • Riederer, Josef et al. Iron. Brill, 2009. (на английски)
  • Snodgrass, A.M. Arms and Armour of the Greeks. London, Thames & Hudson, 1966. (на английски)
  • Snodgrass, A.M. The Dark Age of Greece. Edinburgh, Edinburgh University Press, 1971. (на английски)
  • Stuiver, Minze et al. Radiocarbon Chronology of the Iron Age in Sub-Saharan Africa // Current Anthropology. 1968. (на английски)
  • Ironware piece unearthed from Turkey found to be oldest steel // The Hindu. The Hindu, 26 март 2009. Архивиран от оригинала на 2009-03-29. Посетен на 27 март 2009. (на английски)
  • Waldbaum, Jane C. From Bronze to Iron: The Transition from the Bronze Age to the Iron Age in the Eastern Mediterranean // Studies in Mediterranean Archaeology LIV. 1978. (на английски)
  • Wertime, Theodore et al. The Coming of the Age of Iron. New Haven, 1979. (на английски)

Външни препратки

редактиране
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Желязна_епоха&oldid=12281474“.