Звънарци е село в Североизточна България. То се намира в община Кубрат, област Разград.

Звънарци
Общи данни
Население433 души[1] (15 декември 2023 г.)
22,9 души/km²
Землище18,918 km²
Надм. височина114 m
Пощ. код7333
Тел. код084466
МПС кодРР
ЕКАТТЕ30541
Администрация
ДържаваБългария
ОбластРазград
Община
   кмет
Кубрат
Алкин Неби
(ДПС; 2019)
Кметство
   кмет
Звънарци
Хюсние Расимова
(БНД)
Звънарци в Общомедия

География редактиране

Релефът на землището е равнинно-хълмист. Западно от селото се разполага Звънарската гора. Посредством общински път селото се свързва с Републикански път III-2102.

В Звънарци стопанството има предимно животновъден и земеделски характер. В близост до селото има два големи язовира, които целогодишно привличат много риболовци.

История редактиране

Старото име на село Звънарци е Гюведже. В началото селото се е състои от шест махали, като по-късно се разраства. Населението му е предимно от мюсюлмани.

През 1933 г. географът Васил Маринов изследва селото и го определя в рамките на антропогеографските граници на Делиормана.[2]

В края на Втората световна война през селото преминават отряди на Червената армия и се снабдяват със стопански стоки от селото.[3]

Културни и природни забележителности редактиране

Според официалните данни на НАИМ към БАН в землището на селото са разкрити шестдесет и един археологически обекта с национално значение – пет надгробни могили в местностите „Пасканлъка“, „Коруклук“ и „Чаушко“, а също така и Селище от Елинистическа епоха в местността „Тринджова“. В селото се намира и една недвижима културна ценност – джамията, обявена за архитектурно-строителна ценност на 22 август 1983 г. [4]

Народното читалище „Васил Левски“ в Звънарци е традиционен участник в различни прояви от фолклорен тип, като фолклорната група има получени много грамоти. Читалището има и певчески състав, който изпълнява автентични турски песни, като също има спечелени награди. Читалището се е представяло на съборите в Копривщица, Рожен и Велико Търново. В близост до селото се намира местност наречена Аязмо с малък манастир и извор, водата от който се смята за лечебна.

Редовни събития редактиране

Сборът на селото се организира ежегодно около 24 май с традиционни кушии с коне в четири гари[5].

Източници редактиране

Външни препратки редактиране