Здравик

селище в Гърция

Здравик (на гръцки: Δραβήσκος, Дравискос, до 1927 Ζδράβικ, Здравик[1]) е село в Република Гърция, дем Зиляхово, област Централна Македония.

Здравик
Δραβήσκος
— село —
Гърция
40.9235° с. ш. 23.8718° и. д.
Здравик
Централна Македония
40.9235° с. ш. 23.8718° и. д.
Здравик
Сярско
40.9235° с. ш. 23.8718° и. д.
Здравик
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемЗиляхово
Географска областЗъхна
Надм. височина112 m
Население1660 души (2001)
Пощенски код620 52
Телефонен код2324

География

редактиране

Селото е в историко-географската област Зъхна, в Сярското поле. От демовия център Зиляхово (Неа Зихни) се намира в южна посока.

Етимология

редактиране

Според Йордан Н. Иванов името може да е от името на античния град Δραβήσκος, споменат у Тукидид, Страбон, Диодор, свързано по-късно по народна етимология със здраве, но Δραβήσκος може да е и Драма.[2]

Средновековие

редактиране

На 4 km западно от Здравик са развалините на средновековното укрепление Илан кале, идентифицирано с град Кесаруполис.[3]

В Османската империя

редактиране

Църквата „Свети Атанасий“ е от 1850 година.[4] Гръцка статистика от 1866 година показва Издравик (Ιζντραβίκ) като село с 350 жители гърци.[5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Стравикиес (Stravikies) живеят 100 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Зравик (Zravik) е посочено като село с 48 домакинства и 100 жители цигани.[7] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Здравик като село със 78 гръцки къщи.[8]

Според Георги Стрезов към 1891 Здравяк е гръцко село.[9]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Здравик брои 200 гърци и 130 цигани.[10] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото (Zdravik) има 250 гърци.[11]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В него са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година паланката е със смесено местно-бежанско население с 315 бежански семейства с 1097 души.[12] В 1927 година селото е прекръстено на Дравискос.[13]

В 1922 година заселените в селото тракийски бежанци построяват църквата „Свети Димитър“.[14] В 1927 година е изградена сегашната централна църква „Преображение Господне“.[4]

Прекръстени с официален указ местности в община Здравик на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Пурлида[15] Πουρλίδα Хорафия Χοράφια[16] местност на З от Здравик, по десния бряг на Драматица[15]
Чамурли Τσαμουρλή Ласотопос Λασπότοπος[16] местност на ЗСЗ от Здравик, по десния бряг на Драматица[15]
Казан баир[15] Καζάν Μπαΐρ Стронгилон Στρογγυλόν[16] възвишение на СЗ от Здравик, над левия бряг на Драматица (45,2 m)[15]
Тилки баир[15] Τιλκί Μπαϊρ Алепу Άλεπού[16] възвишение на З от Здравик (105 m)[15]
Балобана[15] или Балабана Μπαλαμπάνα Мелиса Μέλισσα[16] възвишение на И от Здравик (175,4 m)[15]
Горяни[15] Γκόριανη Ризомата Ριζώματα[16] местност на СИ от Здравик[15]
Цаирия[15] Τσαΐρια Ливадия Λιβάδια[16] местност на СЗ от Здравик, по левия бряг на Драматица[15]
Цисмудия[15] Τσισμούδια Врисес Βρύσες[16] местност на СЗ от Здравик[15]

Литература

редактиране
  • Στρατης Ευάγγελος, Η Δράμα και η Δράβησκος. Ιστορική και αρχαιολογική μελέτη, εκδοθείσα γενναία δαπάνη του Δήμου Δράμας. Τύποις Χ. Α. ΓΟΥΣΙΟΥ. Σέρραι, 1924, σελ. 47+10+εικόνες.
  • Ατέσογλου, Ειρήνη κ. α. Δραβήσκος // Архивиран от оригинала на 2020-02-15. Посетен на 14 февруари 2020 г.
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 125.
  3. Καισαρούπολις // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 3 март 2024 г. (на гръцки)
  4. а б Αναγνώρισις συστάσεως Ενοριών και Ιερών Μονών της Ιεράς Μητροπόλεως Ζιχνών και Νευροκοπίου συμφώνως προς το άρθρον 25 του Ν. 4301/2014 // Εφημερίς της Κυβερνήσεως της Ελληνικής Δημοκρατίας (Τεύχος Δεύτερο) (2575). 30 Νοεμβρίου 2015.
  5. Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 46. (на френски)
  7. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
  8. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
  9. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. Ατέσογλου, Ειρήνη κ. α. Δραβήσκος // Архивиран от оригинала на 2020-02-15. Посетен на 14 февруари 2020 г.
  15. а б в г д е ж з и к л м н о п По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  16. а б в г д е ж з Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)