Здравко Митков
По темата на тази статия има вероятен конфликт на интереси от страна на създателя или някой от основните редактори. Статията може да има нужда от подобрение, за да съответства с правилото на Уикипедия за неутрална гледна точка. Можете да продължите обсъждането на беседата. |
Здравко Кирилов Митков е български режисьор и театрален педагог, професор в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.[1]
Здравко Митков | |
български режисьор и театрален педагог | |
Роден | |
---|---|
Националност | България |
Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
Работил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство Народен театър „Иван Вазов“ Драматично-куклен театър „Константин Величков“ Драматичен театър „Боян Дановски“ Младежки театър „Николай Бинев“ Сатиричен театър „Алеко Константинов“ Театър „София“ |
Награди | Аскеер за режисура (2000) |
Биография
Роден е на 11 март 1952 в Кюстендил. Следва българска филология в Софийския университет и завършва театрална режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, където става главен асистент (1985 – 1996), доцент (1996 – 1999) и професор (от 1999).[1]
През март-май 1997 е гост-професор в Колорадо Колидж, Колорадо Спрингс, САЩ, където изнася лекции по режисура.
Член е на СНС към Научната комисия по филологически науки и изкуствознание на Висша атестационна комисия към Министерски съвет (1999 – 2000).
Заместник-ректор (12 януари 2000 – 21 септември 2000) и ректор (21 септември 2000 – 4 ноември 2003) на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.[1]
Асистент-режисьор на Крикор Азарян в Народния театър „Иван Вазов“ (1978). Режисьор в Драматичния театър „Константин Величков“ в Пазарджик (1979 – 1984), Драматичния театър в Перник (1984 – 1986), Младежкия театър в София (1986 – 1988), Сатиричния театър „Алеко Константинов“ (1988 – 1992) и Театър „София“ (1992 – 2009).
Реализирал е 110 театрални и оперни постановки в България, САЩ и Северна Македония.
Директор на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ (2013 – 2017).
Има множество преводи от английски и руски език.[1]
Взаимоотношения с Държавна сигурност
Със свои решения № 230 от 16 юни 2011 г. и № 2 – 398 от 24.09.2014 г. Комисията по досиетата установява и обявява, че от 1988 г. Здравко Митков е сътрудничил на Държавна сигурност (ДС) в качеството си на агент към Софийско градско управление на МВР (ДС-VI-II). Вербуван е на 06.12.1988 г. като секретен агент с псевдоним „Василев“ и свален от действащ оперативен отчет на ДС през 1990 г.[2][3][4]
Драматизации
- „Дон Кихот“ по Сервантес и Булгаков
- „Алис в Огледалния свят“ по Луис Карол
- „И сърцето най-сетне умира“ по Атанас Далчев
- „Аристофания“ по Аристофан
Реализирани постановки
- „Щастливеца иде“ от Руси Божанов, 1979, Пазарджик
- „Стъклената менажерия“ от Тенеси Уилямс, 1979, Пазарджик
- „Меко казано“ от Валери Петров, 1980, Пазарджик
- „Умореният кон“ от Франсоаз Саган, 1980, Пловдив
- „Женска оправия“ от Аристофан/Мерл, 1981, Пазарджик
- „Старчето и стрелата“ от Никола Русев, 1981, Димитровград
- „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, 1981, Пазарджик
- „Майка Парашкева“ от Габе/Гройс, 1982, Русе
- „Излишни неща от личния живот“ от С. Коковкин, 1982, Театър „София“
- „Копче за сън“ от Валери Петров, 1983, Пазарджик
- „Цялата истина за Св. Георги“ от М. Милков, 1983, Перник
- „Еспресо край Дунава“ от Ф. Каринти, 1984, Кафе-театър САБ, София
- „Рейс“ от Станислав Стратиев, 1984, Перник
- „Нож в сърцето“ от Тенеси Уилямс, 1985, Театър 199
- „Силата на съдбата“ от Джузепе Верди, 1985, Държавна опера Ст. Загора
- „Олимпий или реквием за приятеля“ от Пелин Пелинов, 1985, Пазарджик
- „Двуглавият орел“ от Жан Кокто, 1986, Младежки театър
- „Излишни неща от личния живот“ от С. Коковкин, 1985, БНТ, телевизионен театър
- „Обичан до смърт“ от Калин Донков, 1986, Младежки театър
- „Животът, макар и кратък“ и „Сауна“ от Стратиев/Каринти, октомври 1986, Сатиричен театър
- „Тъкачка на сънища“ от А. Вайехо, 1986, Учебен театър, НАТФИЗ
- „Мюзикъл за пет пари“ от Брехт/Ступел, 1987, Перник
- „Голям колкото малка ябълка“ от П. Анастасов, 1987, Народен театър
- „Копче за сън“ от Валери Петров, 1987, Младежки театър
- „Арсеник и стари дантели“ от Дж. Кесълринг, февруари 1988, Сатиричен театър
- „Алис в Огледалния свят“ от Каръл/Митков, 1988, Младежки театър
- „Мъртви души“ от Гогол/Булгаков, януари 1989, Сатиричен театър
- „И сърцето най-сетне умира“ от Атанас Далчев/Митков, 1988, НДК, София
- „Обичате ли човешко“ от М. Иванов, април 1989, Сатиричен театър
- „Рейс“ от Станислав Стратиев, май 1989, N.A.T., Рокфорд, Илинойс, САЩ
- „Антихрист – суперзвезда“ от М. Хубай, януари 1990, Сатиричен театър
- „Кукленика“ от Береш/Бръзицов, 1990, Учебен театър, НАТФИЗ
- „Професионалистът“ от Душан Ковачевич, 1990, Малък Градски Театър
- „О, щастливи дни“ от Самюъл Бекет, 1990, Народен театър „Ив. Вазов“
- „Билярд“ от Вл. Губарев, 1991, Театър „Сълза и смях“
- „Големият брилянтен валс“ от Драго Янчар, 1991, Учебен театър НАТФИЗ
- „Алис в Огледалния свят“ от Каръл/Митков, 1991, Т-р „Алтернатива“
- „Свидетел по дело №1“ от Л. Пеевски, 1991, Славянска беседа
- „Нощта на игуаната“ от Тенеси Уилямс, 1992, Малък Градски Театър
- „В самотата на памуковите полета“ от Б. М. Колтес, 1992, НДК
- „Венецианският търговец“ от Уилям Шекспир, 1992, Народен театър „Ив. Вазов“
- „Рейс“ от Ст. Стратиев, 1992, Театър „Алтернатива“
- „Италианката“ от Мърдък/Сондърс, 1992, Театър „София“
- „М. Бътерфлай“ от Д. Х. Уонг, 1993, Театър „София“
- „Нашият град“ от Т. Уайлдър, 1993, Учебен театър НАТФИЗ
- „Жените в парламента“ от Аристофан/Митков, 1993, Младежки театър
- „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, 1993, Учебен театър НАТФИЗ
- „Адската машина“ от Жан Кокто, 1994, Учебен театър НАТФИЗ
- „Реквием за един шпионин“ от Дьорд Табори, 1994, Учебен театър НАТФИЗ
- „Рейс“ от Станислав Стратиев, 1994, Народен театър – Щип, Македония
- „Йонадав“ от Питър Шафър, 1995, Театър „София“
- „Лято и дим“ от Тенеси Уилямс, 1995, Театър „София“
- „Чудесна неделя за Крев Кьор“ от Тенеси Уилямс, 1996, Театър Бургас
- „Аристофания“ от Аристофан/Митков, 1996, Балчик
- „Напразни усилия на любовта“ от Уилям Шекспир, 1996, Театър „София“
- „Инцидент в здрача“ от Фридрих Дюренмат, 1996, Театър 199
- „Ромул Велики“ от Фридрих Дюренмат, декември 1996, Сатиричен театър
- „Еквус“ от Питър Шафър, 1997, „Армстронг тиътър“, Колорадо Спрингс, САЩ
- „Нерон – суперзвезда“ от М. Хубай, 1997, Учебен театър НАТФИЗ
- „Алис в Огледалния свят“ от Луис Карол/Митков, 1997, Театър „София“
- „Адската машина“ от Жан Кокто, 1998, Театър „София“
- „Борци“ от С. Карас, 1998, Малък градски театър
- „Еквус“ от Питър Шафър, 1998, Театър „Сълза и смях“, София
- „Празни стаи“ от Станислав Стратиев, 1999, Театър „София“
- „Череп в Конемара“ от Мартин Макдона, 1999, Театър Габрово
- „Развратникът“ от Ерик-Еманюел Шмит, 2000, Театър „София“
- „Клетка за пеперуди“ от Джери Хърман, 2000, Музикален театър „Ст. Македонски“ – София
- „Хотел между тоя и оня свят“ от Ерик-Еманюел Шмит 2000, Театър Пловдив
- „Пет мълчания“ от Шийла Стивънсън, март 2001 – Българско национално радио
- „Ключът“ от Джуничиро Танидзаки, 2001, Театър „Възраждане“
- „Иде ми да те убия“ от Ксавие Дюранже, 2001, Учебен Театър – НАТФИЗ
- „Просяшка опера“ от Джон Гей, 2001, Театър „София“
- „Фауст“ от Шарл Гуно, 2001, Национална опера – София
- „Пролетно пробуждане“ от Франк Ведекинд, 2002, Учебен театър НАТФИЗ
- „Хотел между тоя и оня свят“ от Ерик-Еманюел Шмит, 2003, Театър „София“
- „Клетка за сестрички“ от Жан Поаре, 2004, Сатиричен театър „Ал. Константинов“
- „Венецианска загадка“ от Джузепе Берто, 2004, Театър „Възраждане“
- „Жарава“ от Димитър Кабаков, 2004 – Българско национално радио
- „Арсеник и стари дантели“ от Дж. Кесълринг, 2004, Театър „София“
- „Уморените коне ги убиват, нали?“ от Хорас Маккой, 2005, Учебен театър НАТФИЗ
- „Последната нощ на Сократ“ от Стефан Цанев, 23 октомври 2005, Българско национално радио
- „Процесът срещу Дон Жуан“ от Ерик-Еманюел Шмит, 2006, Учебен театър НАТФИЗ
- „Последната нощ на Сократ“ от Стефан Цанев, 2006, Народен театър „Ив. Вазов“
- „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, 2007, Театър „София“
- „Обществен враг“ от Хенрик Ибсен / Артър Милър, 2007, Театър Пловдив[5]
- „Уморените коне ги убиват, нали?“ от Хорас Маккой, 2008, Театър „София“
- „Волпоне“ от Бен Джонсън, 2009, Народен театър „Ив. Вазов“
- „Неделя вечер“ от Захари Карабашлиев, 2009
- „Рент“, 2009, Учебен театър НАТФИЗ
- „Електра или свалянето на маските“ от Маргьорит Юрсенар, 2010, Театър „София“
- „Дребни брачни престъпления“ от Ерик-Еманюел Шмит, 2010, Народен театър „Ив. Вазов“
- „Отблизо“ от Патрик Марбър, 8 октомври 2011, Театър „Възраждане“
- „Неделя вечер“ от Захари Карабашлиев, 2012, Радиотеатър – Българско национално радио
- „Дон Жуан от Сохо“ от Патрик Марбър, 2013, Сатиричен театър „Ал. Константинов“
- „Добрият доктор“ от Нийл Саймън, 2013, Учебен театър НАТФИЗ
- „Повелителят на мухите“ от Уилям Голдинг/Найджъл Уилямс, 2013, Учебен театър НАТФИЗ
- „Волпоне“ от Бен Джонсън, 2014, Сатиричен театър „Ал. Константинов“
- „Шумът на върбите“ от Кенет Греъм / Алън Бенет, 2014, Сатиричен театър „Ал. Константинов“
- „Рейс“ от Станислав Стратиев, 2015, Сатиричен театър „Ал. Константинов“
- „Името“ от Делапорт/Ла Пателиер, 2016, Сатиричен театър „Ал. Константинов“
- „Лъжци по неволя“ от Антъни Нийлсън, 2016, Сатиричен театър „Ал. Константинов“
- „Щастливеца“ от Руси Божанов, 2017, Сатиричен театър „Ал. Константинов“
- „Разделям двойки по домовете“ от Тристан Птижирар, 2017, Младежки театър
- „Прощална вечеря“ от Делапорт/Ла Пателиер, 2017, Сатиричен театър „Ал. Константинов
- „Антихрист-суперзвезда“ от Миклош Хубаи, 2017, Учебен театър НАТФИЗ
- „Иде ми да те убия“ от Ксавие Дюранже, 2018, Учебен театър НАТФИЗ и 2019 Младежки театър
- „Рейс“ от Станислав Стратиев, 2018, Драматичен театър „Ив. Радоев“ Плевен
- „Той е дяволът!“ от Себастиан Тиери, 2020, Младежки театър
- „Адската машина“ от Жан Кокто, 2021, Театър НАТФИЗ
- „Чудесна неделя за Creve Coeur“ („A Lovely Sunday for Creve Coeur“) от Тенеси Уилямс (2022, Народен театър „Ив. Вазов“)
Гастроли
- Гастроли в чужбина
- 1997 – „Армстронг тиътър“, Колорадо Спрингс, Колорадо, САЩ;
- 1994 – „Народен театър“ Щип, Македония;
- 1989 – „Нов американски театър“, Рокфорд, Илинойс, САЩ.
- Гастроли в България
- театър „Иван Вазов“;
- Малък градски театър София;
- Театър „Сълза и смях“;
- Младежки театър „Николай Бинев“,
- Театър „Възраждане“,
- Театър „Алтернатива“, София;
- НДК – София;
- Драматичен театър – Пловдив;
- Драматичен театър – Русе;
- Драматичен театър – Бургас;
- Драматичен театър – Димитровград;
- Драматичен театър – Габрово;
- Народна опера – Стара Загора;
- Театър 199, София;
- Национален музикален театър – София;
- Национална опера и балет.
Национални награди
- 2022 – Почетно отличие на Министерството на културата „Златен век“ – с огърлие
- 2017 – Награда „ИКАР“ – Най-добър спектакъл за спектакъла „ИМЕТО“
- 2017 – Награда на Министерството на културата „Най-добър мениджмънт“ (Сатиричен театър „Ал. Константинов“)
- 2002 – Награда на София за постановката на операта „Фауст“,
- 2000 – Награда за режисура „Аскеер“ за спектакъла „Развратникът“,
- 1986 – Награда за режисура на III Национален преглед на Камерните постановки, Враца – за спектакъла „Нож в сърцето“,
- 1985 – Награда за режисура на Национален преглед „Поглед към вековете“ – за спектакъла „Олимпий или Реквием за приятеля“,
- 1984 – Награда за режисура на VII Национален преглед на българската драма и театър – за спектакъла „Рейс“,
- 1983 – Награда на МНО за спектакъла „Цялата истина за Свети Георги“,
- 1982 – Награда на САБ за най-добър млад режисьор на годината,
- 1980 – Награда за режисура на IV Национален преглед на детско-юношеската драматургия и театър за спектакъла „Меко казано“.
Преводи
- От английски език
- „Нощта на игуаната“ от Тенеси Уилямс[6]
- „Чудесна неделя за Creve Coeur“ от Тенеси Уилямс
- „Лято и дим“ от Тенеси Уилямс[6]
- „Въведение към „Ромео и Жулиета“ от проф. Томас Перът[6]
- „Криле“ от Артър Копит[6]
- „Арсеник и стари дантели“ от Джоузеф Кесълринг[6]
- „Шумът на върбите“ от Алън Бенет (по Кенет Греъм)[6]
- „Вишневите сестри“ от Майкъл Грийн[6]
- „Еквус“ от Питър Шафър[6]
- „Наемът“ от Джонатан Ларсън
- „Повелителят на мухите“ от Найджъл Уилямс (по Уилям Голдинг)
- От руски език
- „Излишни неща от личния живот“ от Сергей Коковкин[6]
- „Мъртви души“ от Михаил Булгаков
Източници
- ↑ а б в г Профил на Здравко Митков в НАТФИЗ.
- ↑ Решение № 230 от 16.06.2011 г. - ВАК // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА. 2011. Посетен на 2022-09-22.
- ↑ Решение № 2-398 от 24.09.2014 г. - Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА. 2014.
- ↑ Десетки известни интелектуалци и учени във ВАК са били сътрудници на ДС // Mediapool.bg. 2011-06-16. Посетен на 2022-09-22.
- ↑ Проф. Здравко Митков: След 4-годишни битки осъществих една голяма своя творческа мечта! (интервю) Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine., Дарик радио, 16 март 2007
- ↑ а б в г д е ж з и Проф. Здравко Митков // old.natfiz.bg. Посетен на 5 февруари 2023.
Външни препратки
- „Проф. Здравко Митков: Изкуството е свобода и фантазия“, интервю на Вилиана Семерджиева, в-к „Дума“, бр. 59, 25 март 2022