Уикипедия

Захари Карабашлиев

български писател

Захари Тодоров Карабашлиев е български белетрист и драматург.

Захари Карабашлиев
български писател
Zachary karabashliev 2013.jpg
Захари Карабашлиев на Тексаския фестивал на книгата в Остин през 2013 г.
Роден
14 април 1968 г. (55 г.)
НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Учил вШуменски университет „Епископ Константин Преславски“
Работил вписател
Литература
Жанроверазказ, роман, пиеса, сценарий
Дебютни творби„18% сиво“
Известни творби„18% сиво“ (2008)
„Кратка история на самолета“ (2009)
„Хавра“ (2017)
Награди„Хеликон“ (2009)
„Вик“ за роман на годината (2009)
Аскеер (2008)
Награда на публиката театрален фестивал Висбаден 2012
Роман на годината на Фонд „13 века България“
ПовлиянВиктор Пасков, Фридрих Ницше[1]
Семейство
СъпругаСилвия Валентино Карабашлиева
Вера Асенова[2]
Деца3[2]
Уебсайтzaro.blog.bg
Захари Карабашлиев в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е във Варна. Завършва Шеста гимназия в родния си град. В Шуменския университет завършва специалност „Българска филология“. Свири на китара, води радиопредаване в „Радио Шумен“, работи и в „Радио Варна“. Започва да пише още като студент – първо критически текстове, после разкази – които публикува в „Литературен вестник“, „Култура, изкуство, литература“ и др.

В края на 1997 г. заедно със семейството си заминава за САЩ. Учи „Художествена фотография“ в Щатския университет на Охайо, започва да снима професионално, премества се в Калифорния. Там завършва филмови продуцентски класове в Лос Анджелис, започва да пише драматургия и проза на български и английски език. Първият му роман „18% сиво“ излиза в България през 2008 г., а по-късно в САЩ, Франция, Полша, Хърватска и др. Пиесата му „Неделя вечер“ е поставяна както в България, така и в Съединените щати.

С първата си съпруга Силвия и дъщеря си Сара живеят в Сан Диего, Калифорния. След като дъщеря им влиза в колеж през 2011 г., се разделят.

През 2012 г. среща Вера Асенова, с която няколко години по-късно сключва брак.[3] Имат две дъщери – Нора и Ана.

През 2014 г. Захари Карабашлиев се връща в България и поема поста главен редактор на издателство „Сиела“.[4]

През 2017 г. във Варна учредява със съмишленици първия в България международен литературен фестивал с насоченост към детско-юношеската публика.[5]

От 2014 г. живее в София.[6]

Творчество и наградиРедактиране

Първият роман на Захари Карабашлиев – „18% сиво“ е изключително добре приет от публиката, печели наградата „Цветето на Хеликон“ 2008 г. за най-продаван роман; преиздаван е 25 пъти, поделя си наградата „Вик“ за роман на годината със „Захвърлен в природата“ от Милен Русков (2009). Преведен е на много езици и адаптиран за филм с продуценти братя Чучкови и Руши Видинлиев в главната роля и излезе на големия екран през 2020 г.

 
На връчването на наградата „Хеликон“ '2010, 09.12.2010

Втората му книга е сборник с разкази „Кратка история на самолета“. Тя печели наградата „Хеликон“ за 2009 г. и е преиздавана многократно.

Следват сборниците „Откат“ (2010) и „Симетрия“ (2011).

  • На 22 май 2014 г. получава награда за принос към българската култура и изкуство „Златно перо“.[7]

Съставител на две антологии с разкази на съвременни български разкази: „Обича ме, не те обича“ (2015) и „Преодоляване“ (2016). Негов разказ е включен в престижния американски алманах „Най-добра европейска проза“ 2018.

През 2017 г. излиза романът „Хавра“ и се превръща в една от най-обсъжданите и търсени книги. За него печели националната награда Роман на годината на Фонд „13 века България“, Награда за проза „Христо Г. Данов“, а също награда на Фондация „Комунитас“, номиниран е и за награда „Елиас Канети“. Има голям читателски успех, преиздадаван е няколко пъти.

През 2018 г. издава сборник с разкази и есета „Не толкова кратка история на самолета“.

В края на 2018 г. излиза повестта „Жажда“. В нея включва и оригиналните илюстрации на художника Дамян Дамянов. Повестта е вдъхновена от историята на незрящия Спас Карафезов. Преиздавана е няколко пъти.

Пиесите му „Аутопсия“ (2004), „Неделя вечер“ (2006) и „Откат“ (2008) са публикувани, поставяни и отличавани на фестивали и конкурси. „Неделя вечер“ печели наградата Аскеер и е номинирана за Икар.

Пиесата „Лисабон“ има своята премиера в La Mama Theatre в Ню Йорк през април 2014 г., продуцирана от легендарния Воза Ривърс, работил с имена като Питър Брук, Нина Симоне и Джеймс Браун.

Захари Карабашлиев е автор на множество статии и есета, публикувани във вестници и списания.

На 1 октомври 2021 г. е удостоен с титлата почетен доктор на Шуменския университет.[8]

През 2022 г. получава националната литературна награда на „Портал Култура“ в категория „Проза“ (I-ва награда).

БиблиографияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ „За литературата, сивото и хората: Захари Карабашлиев“, интервю на Станислава Добрева, jenite.bg, 15 май 2013 г.
  2. ↑ а б „Писателят Захари Карабашлиев и съпругата му вече се радват на...“, novini247.com, 12 октомври 2020 г.
  3. ↑ „Захари Карабашлиев и Вера Асенова – едно българско семейство, посветено на книгите“, БНР, 12 май 2018 г.
  4. ↑ „Захари Карабашлиев е новият главен редактор на издателство „Сиела“, inews.bg, 8 януари 2014 г.
  5. ↑ „Какво е „Варна Лит“, сайт на литературния фестивал Варна Лит“.
  6. ↑ „Захари Карабашлиев се връща в България и става главен редактор на издателство Сиела“, сайт на издателство „Сиела“, 8 януари 2014 г.
  7. ↑ Културни дейци получиха награда „Златно перо“ от Classic FM радио и галерия “Макта“, Classic FM, 22.05.2014. Последен достъп: 17.05.2022
  8. ↑ „Захари Карабашлиев е удостоен със званието „Доктор хонорис кауза“ на Шуменския университет“, dariknews.bg, 1 октомври 2021 г.
  9. ↑ Милена Кирова, „18% – между симптом и събитие“, рец. във в. „Култура“, бр. 33 (2560), 2 октомври 2009 г.
  10. ↑ Елица Матеева, „18% сиво“ – road роман с фотоувеличителен ефект“, рец. в Public Republic, 13 септември 2008 г.
  11. ↑ За френския превод, 18 % gris, на сайта на издателство Editions Intervalles. ((fr))
  12. ↑ Malcolm Harris, „Heavy Traffic: Zachary Karabashliev’s „18% Gray“, рец. в сп. „Los Angeles Review of Books“, April 16th, 2013. ((en))
  13. ↑ Jen Rickard Blair, „Editor’s Pick: 18% Gray by Zachary Karabashliev“, отзив в сп. „World Literature Today“, March 2013. ((en))
  14. ↑ „18% Gray“, отзив в сп. „Publishers Weekly“, 03/04/2013. ((en))
  15. ↑ Ivanišević, Ivica. Otkrivanje Amerike – Slobodna Dalmacija, 28.08.2016.
  16. ↑ а б Книгата е подпомогната от Националния център за книгата към НДК. Виж: "Преводи"-155BG.html „Преводи“, сайт на НДК.
  17. ↑ „18% sivej (Ukážka) - DiBuk.eu“.
  18. ↑ Людмила Габровска, „Захари Карабашлиев описа уханието на пътешествията“, отзив във в. „Монитор“, 6 юни 2009 г.
  19. ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 45 (2618), 24 декември 2010 г.
  20. ↑ Златко Ангелов, „Аз харесвам Симетрия на Захари Карабашлиев или защо пишем рецензии за книги?“, рец. в Kafene.bg, 25 април 12 г.
  21. ↑ „На опашката или със захапана опашка“, интервю на Дарина Маринова, БНР, 16 февруари 2021 г.
  22. ↑ Ваня Майсторска, „Роман за властта и свободата“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 18 февруари 2021 г.
  23. ↑ Силвия Недкова, „Компромисът – тази разрушителна илюзия за свобода“, рец. в сайта „Площад Славейков“, 2 март 2021 г.
  24. ↑ „На опашката или със захапана опашка“, интервю на Габриела Канджева, Edna.bg, 10 март 2021 г.
  25. ↑ „Захари Карабашлиев - корави истории за крехки неща“, интервю на Лилия Илиева, Eva.bg, 7 май 2021 г.
  26. ↑ „Захари Карабашлиев за романа му „Опашката“ и литературния фестивал „Варна Лит“, интервю, телевизия „Европа“, 29 май 2021 г.

Външни препраткиРедактиране

Разкази
Пиеси
  • „Lissabon“, trans. from the Bulgarian by Zachary Karabashliev, „Asymptote“ ((en))
Интервюта
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Захари_Карабашлиев&oldid=11674459“.