Зигфрид Кракауер

Зигфрид Кракауер (на немски: Siegfried Kracauer, роден на 8 февруари 1889 във Франкфурт на Майн, Германия — починал на 26 ноември 1966 в Ню Йорк) — германски социолог на масовата култура, теоретик на киното и кинокритик, писател, публицист.

Зигфрид Кракауер
Siegfried Kracauer
германски социолог
Зигфрид Кракауер през 1925 г.
Зигфрид Кракауер през 1925 г.

Роден
Починал
Научна дейност
Област Социология, филмова теория

Уебсайт
Зигфрид Кракауер в Общомедия

БиографияРедактиране

Германски периодРедактиране

От еврейско семейство. През 1907-1913 следва архитектура в Дармщат, Берлин и Мюнхен, слуша курсове философия и социология. През 1914 г. получава диплома за инженер, до 1920 г. работи като архитект в Оснабрюк, Берлин и Мюнхен. Към края на Първата световна война се сприятелява с младия Теодор Адорно и става неговият ранен философски наставник. През 1964 г. последният си спомня, че „в продължение на години Кракауер редовно четеше с мен „Критика на чистия разум“ в съботните следобеди. Без ни най-малко преувеличение мога да кажа, че на това четене дължа повече отколкото на моите университетски преподаватели. Ако в своите по-нататъшни прочити на философски текстове не се впечатлявах толкова от тяхното единство и системна последователност, а повече ме интересуваше играта на силите, действащи под повърхността на всяка една затворена доктрина и във всеки от случаите разглеждах цялостните философски системи като силови полета, несъмнено Кракауер бе този, който ме подтикна към това" [1].

 
Звездата на Кракауер на „Булеварда на звездите“, Потсдамер плац, Берлин (2011)

През 1922-1933 г. ръководи отдела за литературна и кинокритика във вестник „Франкфуртер цайтунг“ във Франкфурт на Майн, а от 1930 г. — в Берлин, там се сприятелява с Валтер Бенямин и Ернст Блох. Оказва се под влияние на „Теологията на революцията“ на Ернст Блох и на философията на романа на Дьорд Лукач. В есето си „Детективския роман“ (1925), серията вестникарски фрагменти „Орнаментът на масата“ (1927) [2], книгата „Служещите“ (1930), повлияли на Адорно и неговите по-късни изследвания на авторитарната личност, Кракауер отбелязва раждането в Германия през 20-те години на ХХ век на „средния човек“ и неговото всекидневно поведение, на феномена на скуката в мегаполисите и на индустрията на популярните развлечения (спорт, туризъм, кино, фотография, цирк, танци, реклама), изследва този процес от марксистки позиции, привличайки елементи на феноменологическата философия и психология, идеите на Макс Вебер и Георг Зимел. В безброй рецензии откликва на всички по-значими явления в обществената мисъл и културния живот на Германия от 20-те – началото на 30-те години на ХХ век.

Години в Париж и САЩРедактиране

През 1933 г. емигрира в Париж, където работи над книга за Жак Офенбах и буржоазния Париж от неговото време (публ. 1937). През 1939 г. е интерниран от френските власти като поданик на държава от противниковия лагер, през 1940 г. през Марсилия и Лисабон се добира до САЩ. През 1941-1943 г. работи в Музея за съвременно изкуство в Ню Йорк, изучава актуалната немска кинопропаганда, със стипендии на фондациите Рокфелер и Гугенхайм се занимава с история на немското кино. В резултат се появява най-прочутата книга на Кракауер „От Калигари до Хитлер. Психологическа история на немското кино“ (1947, на англ. език), където създаването и развоят на фашистката идеология се проследява чрез анализ на поетиката на филмите на немския експресионизъм, по-точно чрез това как е разработена темата „човекът и властта“.

През 1960 г. публикува другата си монография, получила известност сред теоретиците и историците на зрелищните изкуства, – „Природата на филма“. През последните години на живота си е ръководител на департамента за приложни социални изследвания в Колумбийския университет – занимава се с изучаване на въздействието на масовите комуникации върху общественото съзнание в социалистическите страни. Последната книга на Кракауер е публикуваният посмъртно труд „Историята, последните неща пред края“ (History, the Last Things Before the Last).

За Кракауер е заснет документалният филм „Mit dem Blick für das Sichtbare“ (на български: „С поглед към очевидното“, 1986, режисьори Райнер От, Ралф Егерт).

ЛитератураРедактиране

СъчиненияРедактиране

  • Soziologie als Wissenschaft. Eine erkenntnistheoretische Untersuchung. Dresden 1922.
  • Die Wartenden. Erste Gabe des Frankfurter Bundes tätiger Altstadtfreunde. Frankfurt/Main, 1922.
  • Ginster. Von ihm selbst geschrieben. Berlin, 1928 (автобиографичен роман, публикуван анонимно).
  • Die Angestellten. Aus dem neuesten Deutschland. Frankfurt/Main, 1930.
  • Jacques Offenbach und das Paris seiner Zeit. Amsterdam, 1937.
  • Propaganda and the Nazi War Film. New York, 1942.
  • The Conquest of Europe on the Screen. The Nazi Newsreel 1939—1940. Washington, 1943.
  • From Caligari to Hitler. A Psychological History of the German Film. Princeton, 1947.
  • Udlaendinge i amerikanske film. Copenhagen, 1951.
  • Satellite Mentality. Political Attitudes and Propaganda Susceptibilities of Non-Communists in Hungary, Poland and Czechoslovakia. A Report of the Bureau of Applied Social Research, Columbia University. New York, 1956.
  • Theory of Film. The Redemption of Physical Reality. New York, 1960.
  • Ornament der Masse: Essays. Frankfurt/Main, 1963.
  • Straßen in Berlin und anderswo. Frankfurt/Main, 1964.
  • History. The Last Things Before the Last. New York, 1969.

Посмъртни изданияРедактиране

  • Über die Freundschaft: Essays. Frankfurt/Main: Suhrkamp, 1971.
  • Kino. Essays, Studien, Glossen zum Film. Frankfurt/Main: Suhrkamp, 1974.
  • Der Detektiv-Roman. Ein philosophischer Traktat. Frankfurt/Main: Suhrkamp, 1979.
  • Realismus und Fiktion. Literatur- und filmtheoretische Beiträge von Adorno, Lukács, Kracauer und Bazin. Dortmund: Nowotny, 1985.
  • Der verbotene Blick. Beobachtungen, Analysen, Kritiken. Leipzig: Reclam, 1992.
  • Berliner Nebeneinander. Ausgewählte Feuilletons 1930—1933. Zürich: Epoca, 1996.
  • Frankfurter Turmhäuser. Ausgewählte Feuilletons 1906—1930. Zürich: Epoca, 1997.

КореспонденцияРедактиране

  • Walter Benjamin: Briefe an Siegfried Kracauer. Mit 4 Briefen von Siegfried Kracauer an Walter Benjamin. Marbach am Neckar: Dt. Schillergesellschaft, 1987.
  • Siegfried Kracauer – Erwin Panofsky. Briefwechsel 1941—1966. Berlin: Akademie-Verlag, 1996.
  • In steter Freundschaft. Briefwechsel Leo Löwenthal und Siegfried Kracauer 1922—1966. Springe: zu Klampen, 2003.
  • Nachrichten aus Hollywood, New York und anderswo: der Briefwechsel Eugen und Marlise Schüfftans mit Siegfried und Lili Kracauer. Trier: WVT, 2003.

Събрани съчиненияРедактиране

  • Schriften. Band 1-8 Herausgegeben von Karsten Witte, Frankfurt am Main 1971—1976.
  • Werke in neun Bänden. Bd.6-9/. Hrsg. von Inka Mülder-Bach und Ingrid Belke. Frankfurt/Main: Suhrkamp, 2004.

На български езикРедактиране

  • Зигфрид Кракауер. От Калигари до Хитлер: Психологическа история на немското кино. София: Наука и изкуство, 1991, 535 стр.
  • Когато медиите не бяха постмодерни. Стилиян Йотов (съставител). Превод от немски Силвия Вълкова и Георги Кайтазов. София: Агата-А, 2011, 228 стр. (поредица Punctum) (ISBN 978-954-540-076-6) (гл. Зигфрид Кракауер и киното)
  • Зигфрид Кракауер. Детективският роман: Философски трактат. Служителите: Из живота на съвременна Германия. Превод от немски език Стилиян Йотов. София: Агата-А, 2016, 252 стр. ISBN 978-954-540-111-4

Библиография за негоРедактиране

  • Adorno T.W. Der wunderliche Realist// Idem. Noten zur Literatur III. Frankfurt/Main: Suhrkamp, 1966, S. 83-108.
  • Frisby D. Fragments of Modernity: theories of modernity in the work of Simmel, Kracauer and Benjamin. Cambridge: Polity Press, 1985.
  • Mülder I. Siegfried Kracauer-Grenzgänger zwischen Theorie und Literatur. Seine frühen Schriften 1913—1933. Stuttgart: Metzler, 1985.
  • Jay M. Permanent Exiles. Essays on the Intellectual Migration From Germany to America. New York: Columbia UP, 1985 (гл.11-13).
  • Siegfried Kracauer: Neue Interpretationen/Kessler M., Levin T.Y., Hrsg. Tübingen: Stauffenburg, 1989.
  • Barnouw D. Critical Realism. History, Photography and the World of Siegfried Kracauer. Baltimore; London: The Johns Hopkins UP, 1994.
  • Traverso E. Siegfried Kracauer. Itinéraire d’un intellectuel nomade. Paris: La Découverte, 1994.
  • Günter M. Anatomie des Anti-Subjekts: Zur Subversion des Ich bei Siegfried Kracauer, Walter Benjamin und Carl Einstein. München: Dissertation an der L.-M. Universität München, 1995.
  • Koch G. Kracauer zur Einführung. Hamburg: Junius 1996.
  • Siegfried Kracauer: zum Werk des Romanciers, Feuilletonisten, Architekten, Filmwissenschaftlers und Soziologen. Zürich: Seismo, 1996.
  • Hofmann M., Korta T. Siegfried Kracauer – Fragmente einer Archäologie der Moderne. Sinzheim: Pro-Universitate-Verlag, 1997.
  • Schlüpmann H. Ein Detektiv Des Kinos: Studien Zu Siegfried Kracauers Filmtheorie. Frankfurt/Main; Hessen: Stroemfeld, 1998.
  • Oschmann D. Auszug aus der Innerlichkeit. Das literarische Werk Siegfried Kracauers. Heidelberg: Universitätsverlag, 1999.
  • Band H. Mittelschichten Und Massenkultur: Siegfried Kracauers Publizistische Auseinandersetzung Mit Der Popularen Kultur Und Der Kultur Der Mittelschichten in Der Weimarer Republik. Berlin: Lukas, 1999.
  • Hogen H. Die Modernisierung Des Ich: Individualitatskonzepte Bei Siegfried Kracauer, Robert Musil Und Elias Canetti. Würzburg: Königshausen & Neumann, 2000.
  • Brodersen M. Siegfried Kracauer. Reinbek bei Hamburg: Rowohlt 2001.
  • Жак Рьовел. Есета по история и историография. София: Дом на науките за човека и обществото. ISBN 978-954-9567-29-8 (главата „Зигфрид Кракауер и долната земя“)

ИзточнициРедактиране

  1. Theodor W. Adorno, „The Curious Realist: On Siegfried Kracauer“. – В: Notes on Literature, Vol. 2, ed. Rolf Tiedemann, trans. Shierry Weber Nicholson, New York: Columbia University Press, p. 58.
  2. „С пулса на улицата“, Deutsche Welle, българска редакция, 29 януари 2010.

Външни препраткиРедактиране