Златарови
Златарови (Златареви) е български род от времето на Българското възраждане в Македония. По произход са от Кукуш, по-късно се преместват в Солун.
| Златарови | |
| Страна |  Османска империя |
|---|---|
| Представители | Георги Тенов Златаров Георги Т. Златарев Христо Т. Златаров Христо Г. Златаров Димитър Г. Златаров Янак Дим. Златаров Мария Златарова Янак Хр. Златаров Георги Хр. Златаров Димитър Хр. Златаров Никола Хр. Златаров Екатерина Г. Златарова |
| Националност | българи |
История
редактиранеОколо средата на XIX век, по време на икономическия подем и борбата на населението на Кукуш против гръцкото духовенство, за църковнослужение и просвета на български език, Георги Тено Златар (Златаров) е един от градските първенци.[1] Когато по време на учителстването си в Кукуш Димитър Миладинов предлага в града да се създаде централна славянска гимназия и пише писмо до руския император с молба да се разреши събиране на помощи в Русия за тази цел, кукушани предлагат в Русия да отидат архимандрит Климент, Константин Т. Дупков и Георги Тено Златаров.[1][2] Георги Тенов Златаров е сред дарителите за създаване на читалище в Кукуш през 1869 година; в същия списък фигурират и имената на Георги Т. Златарев, Христо Т. Златаров и Янак Дим. Златаров.[3]
Братята Христо Георгиев Златаров и Димитър Георгиев Златаров са сред градските първенци. Те са едни от крупните търговци на прежди и платна[4] – манифактурно производство, много силно развито в кукушкия край, като продукцията е продавана от търговците платнари надалеч, в Западна Македония, Албания, Босна и Херцеговина.[5] Кузман Шапкарев пише, че по времето, когато е учителствувал в Струга, братята Златареви често са посещавали района, и нарежда Христо Г. Златаров редом до Нако Станишев по познаване на тези земи и тамошните хора. Имайки лични впечатления от Кузман Шапкарев и работата му в стружкото училище, братята Златарови препоръчват на кукушани да го поканят за учител („на вращанието си в Кукуш възхвалявали и може би превишавали пред съгражданите си трудолюбието и успехите ми в стружкото училище“). Димитър Миладинов също го препоръчва и кукушани правят това в 1864 година, повтаряйки три пъти поканата си, докато Кузман Шапкарев приема.[6]
По-късно братята Златарови се преместват в Солун. Те първи от солунските търговци започват да внасят от чужбина европейски стоки и да конкурират гърците и евреите. Установяват обширни стопански връзки с Манчестър и изобщо с Англия и с Франция. Внасят памучни платове и прежди.[7]
През 80-те години сестрите Златарови учат в новооткритата Солунска българска девическа гимназия;[8] Мария Златарова завършва с випуск III, 1889 година,[9] през учебната 1892/1893 година е учителка в Кукуш.[10] В края на XIX век Христо Златаров и Димитър Златаров са сред най-богатите търговци в този град – през 1897 година Атанас Шопов прави проучване за най-заможните българи в града и техните имена са в списъка на осемте български търговци с капитал между 1000 и 30 000 турски лири.[11] През годините имената им се споменават като дарители: за превръщането на българския параклис „Св. Кирил и Методий“ в църква, през 1881 Христо Златаров дарява 300 зл. гр.[12] В началото на XX век братя Златарови са дарители на Фонд „Милосърдие“ на Евтим Спространов.[13]
Христо Златаров, по данни от 1907 година, има синове Янак (роден в 1865 година, по това време търговец в Америка), Георги (роден 1870, семеен с дъщеря Екатерина), Димитър (роден 1878, студент), Никола (роден 1887, търговец).[14]
Бележки
редактиране- ↑ а б Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 83.
- ↑ Братя Миладинови. Преписка. София, Българска академия на науките, 1964. с. 57.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 126.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 155.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 64–65.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 155–156.
- ↑ Алексиев, Никола П. Българи – търговци в Солун // macedonia.kroraina.com.
- ↑ Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Свищов - Цариград - Солун // Мир, 38, No 9669, 1 октомври 1932, с. 4. macedonia.kroraina.com.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 157.
- ↑ Кирил патриарх Български. Принос към униатството в Македония след освободителната война, 1879 - 1895: доклади на френските консули в Солун. София, Синодално издателство, 1968. с. 349.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 76.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 127 – 128.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 175.
- ↑ Константинова, Юра и др. Българите в Солун според екзархийското преброяване от 1907 година // Известия на държавните архиви (115 – 116). София, Държавна агенция „Архиви“, 2018. с. 380.