Нако Станишев
Тази статия е за Нако Стоянов Станишев. За Нако Станишев Кюркчията вижте Арап Нако Станишев.
Нако Стоянов Станишев е български търговец и производител, един от изтъкнатите дейци на Българското възраждане в Македония.[1]
| Нако Станишев | |
|---|---|
| български възрожденец | |
 |
|
|
|
|
| Роден |
около 1810 г.
|
| Починал | |
БиографияРедактиране
Нако Станишев е роден около 1810 година в Кукуш. В продължение на 22 години търгува с бели платна, които кукушани произвеждали в домашни условия от местен памук и обикаля Македония и Албания. След появата на плата американ домашната платнарска промишленост в града запада и Нако преминал към производство и продажба на шарлаган (масло от сусам). Постепенно Станишев излиза начело на българските кукушки първенци и става главен инициатор и двигател на униатската акция на кукушани от 12 юли 1859 година, когато те се обръщат към папа Пий IX с готовност да преминат към католическата църква, след която в крайна сметка Кукуш пръв от българските градове се сдобива с православен български владика – Партений Зографски.
Васил Манчев свидетелства за срещите на Нако Станишев с Драган Цанков, за многобройните му посещения начело на кукушка делегация ту в Патриаршията, ту в руското посолство, както и за разговорите му с видния български духовен водач Иларион Макариополски, който по общото съгласие на Българската църковна община в Цариград и Вселенската патриаршия бива изпратен в Кукуш, за да окаже помощ на място.[2] Според Тончо Жечев разигравайки униатската карта, Драган Цанков и Нако Станишев, демонстрират изключителна политическа интуиция и познаване на основните тенденции в развитието на Източния въпрос.[3]
Нако Станишев посещава Охрид и Струга още през 1840 година. Оттогава води начало и познанството му с Димитър Миладинов. По негов почин и по негова препоръка Димитър Миладинов постъпва за първи учител в Кукуш през 1840 година. В продължение на повече от две десетилетия Димитър Миладинов и Нако Станишев са свързани със сърдечно приятелство и близко сътрудничество в борбата за църковна независимост, както и в усилията за развитие на българското просветно дело в Македония.[4] Станишев поддържа контакти и с Георги Раковски.[5]
По повод смъртта на Нако Станишев през март 1875 година в цариградското списание „Ден“ излиза следният некролог:
| „ | С горчива жалост идем да изявим, че немилостивата свърт прекоси живота на един от първите ни съграждани. Този наш събрат е г-н Нако Ст. Станишев. Неговата милост е познат почти на всички наши народни труженици в Цариград, с които той твърде деятелно и искрено работеше по народно-черковното ни питане и са е отричавал по своята зрялост и опитност в делата си. Той е бил един от първите двигатели на българщината в Македония. Той много пъти поради черковно-народните ни работи е бивал осъждан на заточение, обаче с опитността си, разумността си той е умеел да докаже на правителството невинността си и да ся избави от премеждието. Прочее на негова милост отличния му характер и похвалните дела заслужават да привлекат вниманието на всякого, че е прахосал повече от половината си имот по народо-черковната ни борба с гърците. Вечна му памят! Бог да го прости![6] | “ |
Опелото му е извършено в голямата кукушка църква „Света Богородица“, за което православните българи разбиват вратата на храма, тъй като той е в ръцете на кукушките униати.[7]
РодословиеРедактиране
Нако и съпругата му Неша имат четирима сина: Константин, Атанас, Димитър (Мицо) и Милош Станишев. Най-големият, Константин завършва физико-математическия факултет на Московския университет, жени се за дъщерята на Владимир Дал и става директор на Императорския лицей, а по време на Освобождението на България и в годините след него временно заема важни постове в България. Мицо също следва няколко години в Русия, но без да завърши, се завръща в Кукуш, за да подхване работите и отговорностите на баща си. Той е и главният продължител на рода, имайки 8 деца, най-известните от които са д-р Константин Станишев и професор Александър Станишев. Най-малкият син Милош Станишев следва право в Женева и впоследствие става главен прокурор в Царство България.
Независимите кукушки родове Станишеви, които се свързват чрез брака на Димитър и Рушка през 1870-те години.
| Стоян Станишев | Станиш Хаджихристов (1779 - 1852) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Нако Станишев (около 1810 - 1875) | Неша | Георги Станишев (1816 - 1891) | Арап Нако Станишев (1823 - 1886) | Султана Траянова (1821 - 1905) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Станишев (1840 - 1900) | Милош Станишев (1865 - 1935) | Димитър Станишев (1852 - 1940) | Рушка Станишева (1857 - 1929) | Христо Станишев (1863 - 1952) | Евтимия Станишева (1873 – 1936) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мария Кавракирова (около 1882 - 1971) | Константин Станишев (1877 - 1957) | Милош Станишев (1891 - 1915) | Александър Станишев (1888 - 1945) | Христо Станишев (1884 - 1976) | Неша Крапчева (1897 - 1983) | Данаил Крапчев (1880 - 1944) | Николай Станишев (1897 - 1980) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Станишев (1906 - 1995) | Радка Йосифова (1908 - 2012) | Константин Йосифов (1893 - 1977) | Ирина Талева (? - 1976) | Димитър Талев (1898 - 1966) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препраткиРедактиране
- "Высокопреподобнѣйшему и Достопочетеннѣйшему господину отцу Анθиму Игумену на Священната Славяно-Болгарска опщежителна обитель Зографска", публикувано в „Зограф, изследвания и документи, част I“, София, 1942 година
- „Седем писма на Нако С. Станишев до Стефан Веркович“ публикувани в сп. „Македонски Преглед“ год. 2, кн. 3, София, 1926 година
БележкиРедактиране
- ↑ Най-много сведения за Станишев дава Кузман Шапкарев, който двукратно учителства в Кукуш (7 + 1 години): Шапкарев, Кузман. Материали за животоописанието на приснопаметните Братя Хр. Миладинови, Димитрия и Константина, с прибавление нещо за живота и дейността на Н. С. Станишев и на още двама народни ветерани, Миладинови ученици и негови подражатели, пок. пок. Андроник Д. Йосифчев и Ян. Стрезов, Издание второ, София, 1909 г. (Издание първо: Пловдив, 1884 г.); Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония, Български писател, София, 1984 г.
- ↑ Манчев, Васил. Спомени. Дописки, писма, Издателство на Отечествения фронт, София, 1982.
- ↑ Жечев, Тончо. Българският Великден или Страстите български, София, 1975.
- ↑ Райков, Димитър. Димитър и Константин Миладинови, Документален разказ за братя Миладинови и тяхната епоха, Партиздат, София, 1986.
- ↑ Македонският въпрос, Институт за история на БАН, София, ноември 1968 г.
- ↑ Ден, брой 10, 16 април 1875.
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 40.