Отваря главното меню

Нако Стоянов Станишев е български търговец и производител, един от изтъкнатите дейци на Българското възраждане в Македония.[1]

Нако Станишев
български възрожденец

Роден
около 1810 г.
Починал

БиографияРедактиране

Нако Станишев е роден около 1810 година в Кукуш. В продължение на 22 години търгува с бели платна, които кукушани произвеждали в домашни условия от местен памук и обикаля Македония и Албания. След появата на плата американ домашната платнарска промишленост в града запада и Нако преминал към производство и продажба на шарлаган (масло от сусам). Постепенно Станишев излиза начело на българските кукушки първенци и става главен инициатор и двигател на униатската акция на кукушани от 12 юли 1859 година, когато те се обръщат към папа Пий IX с готовност да преминат към католическата църква, след която в крайна сметка Кукуш пръв от българските градове се сдобива с православен български владика - Партений Зографски.

Васил Манчев свидетелства за срещите на Нако Станишев с Драган Цанков, за многобройните му посещения начело на кукушка делегация ту в Патриаршията, ту в руското посолство, както и за разговорите му с видния български духовен водач Иларион Макариополски, който по общото съгласие на Българската църковна община в Цариград и Вселенската патриаршия бива изпратен в Кукуш, за да окаже помощ на място.[2] Според Тончо Жечев разигравайки униатската карта, Драган Цанков и Нако Станишев, демонстрират изключителна политическа интуиция и познаване на основните тенденции в развитието на Източния въпрос.[3]

 
„Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавлнение нещо и за живота на Нака С. Станишев“, 1884

Нако Станишев посещава Охрид и Струга още през 1840 година. Оттогава води начало и познанството му с Димитър Миладинов. По негов почин и по негова препоръка Димитър Миладинов постъпва за първи учител в Кукуш през 1840 година. В продължение на повече от две десетилетия Димитър Миладинов и Нако Станишев са свързани със сърдечно приятелство и близко сътрудничество в борбата за църковна независимост, както и в усилията за развитие на българското просветно дело в Македония.[4] Станишев поддържа контакти и с Георги Раковски[5].

По повод смъртта на Нако Станишев през март 1875 година в цариградското списание „Ден“ излиза следният некролог:

С горчива жалост идем да изявим, че немилостивата свърт прекоси живота на един от първите ни съграждани. Този наш събрат е г-н Нако Ст. Станишев. Неговата милост е познат почти на всички наши народни труженици в Цариград, с които той твърде деятелно и искрено работеше по народно-черковното ни питане и са е отричавал по своята зрялост и опитност в делата си. Той е бил един от първите двигатели на българщината в Македония. Той много пъти поради черковно-народните ни работи е бивал осъждан на заточение, обаче с опитността си, разумността си той е умеел да докаже на правителството невинността си и да ся избави от премеждието. Прочее на негова милост отличния му характер и похвалните дела заслужават да привлекат вниманието на всякого, че е прахосал повече от половината си имот по народо-черковната ни борба с гърците. Вечна му памят! Бог да го прости![6]

Опелото му е извършено в голямата кукушка църква „Света Богородица“, за което православните българи разбиват вратата на храма, тъй като той е в ръцете на кукушките униати.[7]

РодословиеРедактиране

Нако и съпругата му Неша имат четирима сина: Константин, Атанас, Димитър (Мицо) и Милош Станишев. Най-големият, Константин завършва физико-математическия факултет на Московския университет, жени се за дъщерята на Владимир Дал и става директор на Императорския лицей, а по време на Освобождението на България и в годините след него временно заема важни постове в България. Мицо също следва няколко години в Русия, но без да завърши, се завръща в Кукуш, за да подхване работите и отговорностите на баща си. Той е и главният продължител на рода, имайки 8 деца, най-известните от които са д-р Константин Станишев и професор Александър Станишев. Най-малкият син Милош Станишев следва право в Женева и впоследствие става главен прокурор в Царство България.

 
 
 
 
 
Нако Станишев
(около 1810 - 1875)
 
Неша
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Станишев
(1840 - 1900)
 
Атанас Станишев
 
Димитър Станишев
 
Милош Станишев
(1865 - 1935)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Станишев
(1877 - 1957)
 
Александър Станишев
(1888 - 1945)
 
Милош Станишев
(1891 - 1915)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Станишев
(1906 - 1995)
 
 
 
Кирил Станишев
 
 
 
 
 
 


Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Най-много сведения за Станишев дава Кузман Шапкарев, който двукратно учителства в Кукуш (7 + 1 години): Шапкарев, Кузман. Материали за животоописанието на приснопаметните Братя Хр. Миладинови, Димитрия и Константина, с прибавление нещо за живота и дейността на Н. С. Станишев и на още двама народни ветерани, Миладинови ученици и негови подражатели, пок. пок. Андроник Д. Йосифчев и Ян. Стрезов, Издание второ, София, 1909 г. (Издание първо: Пловдив, 1884 г.); Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония, Български писател, София, 1984 г.
  2. Манчев, Васил. Спомени. Дописки, писма, Издателство на Отечествения фронт, София, 1982.
  3. Жечев, Тончо. Българският Великден или Страстите български, София, 1975.
  4. Райков, Димитър. Димитър и Константин Миладинови, Документален разказ за братя Миладинови и тяхната епоха, Партиздат, София, 1986.
  5. Македонският въпрос, Институт за история на БАН, София, ноември 1968 г.
  6. Ден, брой 10, 16 април 1875.
  7. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 40.