Иван Дейков
Иван Якимов (Кимов) Дейков е български публицист, преводач и литературен критик от Македония.
| Иван Дейков | |
| български публицист и преводач | |
| Роден |
14 октомври 1863 г.
|
|---|---|
| Починал | 1919 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Яким Дейков |
| Братя/сестри | Никола Дейков |
Биография редактиране
Роден е на 14 октомври 1863 година в Прилеп, тогава в Османската империя в семейството на Яким Дейков.[1] Учи в прилепското училище, а след това в Петропавловската духовна семинария в Търново.[2] Още като ученик там, при избухването на Сръбско-българската война в 1885 година, той се записва доброволец в Ученическия легион.[3][2] Завършва гимназията в 1886 година.[2]
През учебната 1876/1877 година е учител в Прилепското българско мъжко класно училище, като преподава безплатно,[4] а следващата учебна година, 1887/1888, е директор на училището.[5] Колеги доброволци са му Атанас Бадев, Йордан Томев и други. След това работи в Семинарията в Цариград.[4]
От Цариград заминава за Петербург (Русия), където учи в Санктпетербургската духовна академия. Завършва я със специалност „История“[4] в 1893 година.[1]
Завръща се в Свободна България, отказва се да става владика и продължава работата си като учител – в гимназиите в Стара Загора, Търново, Враца (директор) и в София.[4] Дългогодишен директор е на Трета софийска мъжка гимназия.[6]
Става един от редовните сътрудници на вестник „Надежда“, в който пише рецензии за съвременната българска литература, сред които и за Иван Вазов.[7] Публикува и множество преводи във вестника.[8] Автор е и на учебници по руски език.[6] Иван Дейков се проявява и като фолклорист, още в Прилеп сътрудничи на Марко Цепенков за Сборника с народни умотворения. Близък е с видни културни дейци като Александър Балабанов и Константин Щъркелов. Известен е като голям певец.[4]
Иван Дейков е женен за Стефани Панова, дъщеря на възрожденските дейци Кинка Обрешкова и Христо Панов от Търново, сестра на Невена Панова. Техен син е Яким Дейков (р. 1906), внук – Иван-Александър Дейков (1941).[6]
Умира в 1919 година в София.[4]
Родословие редактиране
| Яким Дейков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Дейков (1863 – 1919) | Стефани Панова (1862 – 1863) | Никола Дейков (1862 – 1933) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ана Грозева | Яким Дейков (1906 – след 1945) | Олга Дейкова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Дейков (1941 – 2003) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
- ↑ а б в Църнушанов, Коста. Из архивата на Никола Дейков. Новооткрити писма на Дамян Груев (пълен текст с обяснителни бележки). София, 1985 - 1986. с. 18–19.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 50.
- ↑ а б в г д е Църнушанов, Коста. Из архивата на Никола Дейков. Новооткрити писма на Дамян Груев (пълен текст с обяснителни бележки). София, 1985 - 1986. с. 19.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 126.
- ↑ а б в Азманова-Рударска, Елена. Оцеляването на Иван Грозев след 1944 година // abcdar.com. с. 13–14.
- ↑ Периодика и литература. Том 2: 1893-1901. Литературни списания и вестници, смесени списания, хумористични издания (1893-1901). София, Издателство на Българската академия на науките, 1985. с. 481.
- ↑ Периодика и литература. Том 2: 1893-1901. Литературни списания и вестници, смесени списания, хумористични издания (1893-1901). София, Издателство на Българската академия на науките, 1985. с. 482.
| Йордан Кусев | → | директор на Прилепското българско мъжко класно училище (1887 – 1888) |
→ | Анастас Наумов |