Иван Димитров (публицист)
Иван Димитров (Димитриев) Тодоров е български публицист и книгоиздател, деец на работническото движение.[1][2]
| Иван Димитров | |
| български публицист | |
 | |
| Роден |
1874 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Партия | Българска работническа социалдемократическа партия Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) |
| Семейство | |
| Баща | Димитър Тодоров |
| Братя/сестри | Станке Димитров |
Биография редактиране
Роден е в 1874 година в град Дупница[1] в семейството на обущаря и революционер от Крушево Димитър Тодоров.[3] По-голям брат е на Станке Димитров. Учи в Кюстендилското педагогическо училище, където става социалист. През февруари 1896 година взима участие в ученическата стачка против ограничаването на демократичните традиции в образованиеото и през март е изключен за антирелигиозни изказвания. Работи като учител в Дупница и е основател на марксическото Младежко дружество „Развитие“, в което членуват възпитаници на Кюстендилското педагогическо училище. В 1896 година участва в създаването на марксически кръжок в Дупница. В 1898 година е принуден да напусне като социалист и става учител във врачанското село Чирен, а след това в Рила.[1]
В 1899 година Димитров е организатор на първата първомайска демонстрация в Дупница. На следната 1900 година е учредител на социал-демократическата организация в града и в 1900 – 1903 година е член на градския комитет на Българската работническа социалдемократическа партия. След разцеплението на партията е на страната на тесните социалисти и в 1903 – 1904 година е секретар на БРСПД (т. с.) в Дупница. Председателства младежкото дружество „Младост“, което превръща в социалистическа организация.[1]
Димитров участва активно и в македоно-одринското движение. От 1898 година е член и съветник на настоятелството на Македонското дружество „Единство“. През 1899 година е настоятел и на Рилското македоно-одринско дружество, където междувременно учителства. Противопоставя се на крилото във Върховния комитет на генерал Иван Цончев.[4] Поддържа контакти с водача на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Гоце Делчев. След Илинденско-Преображенското въстание от лятото на 1903 година организира посрещането, настаняването и прехраната на македонските бежанци.[1]
В 1900 година Димитров заедно с Иван Кепов става редактор на първия дупнишки вестник „Изгрев“.[1][5] Заедно с Кепов откупува първата печатница в града и развива активна публицистична дейност. В 1901 година той и Кепов местят печатницата в Кюстендил и освен вестника издават и марксическа литература. Димитров участва в печатарската работа лично. В Кюстендил участва в работата на местния комитет на БРСДП (т. с). Оказва силно влияние върху брат си Станке Димитров, който тогава е ученик в Педагогическото училище. Автор е на драмата „Сеитба“.[1]
В печатницата заболява от туберкулоза и умира на 8 април 1904 година.[1]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е ж з Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 181.
- ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 6, 98, 104, 106, 110, 115, 128, 209, 228, 234.
- ↑ Кастелов, Боян. Станке Димитров-Марек. София, Издателство на Отечествения фронт, 1980. с. 10.
- ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 51, 84, 85, 89, 93, 95, 116, 117, 122, 178, 192.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 365.