Отваря главното меню
Иван Драгушин и съпругата му - ктиторски портрет от църквата на Полошкия манастир край Кавадарци

Иван Драгушин или Йоан Драгушин е син на деспот Алдимир и Марина Смилец. Неговият роднина по майчина и по бащина линия цар Стефан Душан го нарича "истински брат" предоставяйки му статут на виден властел в Душановото царство.

През 80-те години на XX век при реставрация на средновековната църква "Свети Георги" в Полошкия манастир, край град Кавадарци, Северна Македония са открити стенописи от 1343-1345 г., придружени с подробни пояснителни надписи. На фреските са изобразени в цял ръст Стефан Душан, съпругата му и сестра на търновския цар Иван Александър - Елена, както и престолонаследникът Стефан Урош. Под образите е даден и аристократът Йоан Драгушин с жена си и невръстното им дете. Срещу него е представена майка му Марина Смилец, като монахиня Мария, която държи в ръце по тертипа на изображенията на Неманичите умаления модел на църквата. От изображенията личи, че Йоан Драгушин заема изключително високо положение в йерархията на държавата още преди прогласянето ѝ за царство.

През 1314 г. в Константинопол се преплитат житейските съдби на двамата братовчеди — Йоан Драгушин и Стефан Душан, където в изгнание живеят семействата на Стефан Дечански и на неговата балдъза и роднина Марина Смилец. След заемането на рашкия престол от Стефан Дечански в края на 1321 г. в Рашка пристигат Марина Смилец и сина ѝ Йоан Драгушин. Само година по-късно умира сестрата на Марина Теодора Смилец, която е майка на Стефан Душан. Стефан Дечански се жени повторно за друга представителка на династията на Палеолозите - Мария Палеологина.

Църквата "Свети Георги" в Положкия манастир

Изследователите са на мнение, че престолонаследникът ненавижда мащехата си и се привързва още по-силно към леля си Марина, която му става "втора майка" както я и назовава. През пролетта на 1331 г. непосредствено след Велбъждската битка Стефан Душан заема престола, оглавявайки заговора сред аристокрацията и пробългарските властели за детрониране на баща си. След успеха на акцията е свикан народен събор на който кралският съд на Неманичите заточва Стефан Дечански в Звечан, където малко по-късно стария крал умира.

Иван Драгушин умира преди февруари 1340 г., но в областта на река Черна остава да живее неговата майка.[1] Иван Драгушин и Марина Смилец живеят и умират в Рашкото кралство, което прераства в Душаново царство. В Македония наследниците на Смилецовци и Тертеровци се ползват с изключителни привилегии, получават титли и имат поземлени владения. Марина и Драгушин не са единствените видни властели свързани с управляващи Търновското царство династии. Аналогичен е случая с брата и сестрата на Иван Александър и царица Елена Иван Комнин и Теодора, които властват съответно в Северен Епир и Велбъждското деспотство.

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране