Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Смилец.

Смилец (на сърбохърватски: Смилица или Smilica) e български цар от Втората българска държава, царувал от 1292 до 1298 г. Произхожда от „най-знатния род сред българите“ - огромните фамилни феодални владения се простирали от Сливен до Копсис[1], т.нар. Средногорско княжество.

Смилец
цар на България
Управление 1292-1298
Наследил Георги I Тертер
Наследник Иван IV Смилец
Лични данни
Роден
13 век
Починал
Търново
Други титли деспот на Копсис
Семейство
Династия Смилец
Брак Смилцена Палеологина, дъщеря на севастократор Константин Палеолог
Потомци Иван IV Смилец, Марина Смилец, Теодора Смилец

УправлениеРедактиране

След абдикирането на цар Георги I Тертер и бягството му в столицата на Византия Константинопол, Смилец заема българския престол със съгласието на хан Ногай. След като става цар, започва война с Византия, но претърпява пълен неуспех. Около 1296 г. жени дъщеря си Теодора за сръбския престолонаследник и внук на неговия предходник на търновски трон Стефан Дечански (негов първи брак; по-късно Теодора ражда бъдещия цар и негов внук Стефан Душан). Същевременно татарските войски на Златната орда продължават да нахлуват и да диктуват положението. Смъртта му се отнася към ноември 1298 г. и представлява истинска загадка пред българската медиевистика, тъй като както споменава византийският историк Георги Пахимер:

След Чака Смилец изчезва

. [2]

СемействоРедактиране

Смилец е женен за дъщеря на византийския севастократор Константин Палеолог, известна в изворите просто като Смилцена (буквално Смилецовица или жената на Смилец). От този брак има син и две дъщери:

Цар Смилец бележи началото на една от средновековните династии - Смилецовци.

ИзточнициРедактиране

  1. Българските ханове и царе. Абагар, ISBN 954-427-216-X, 2004.
  2. Българските ханове и царе. Абагар, ISBN 954-427-216-X, 2004.

Външни препраткиРедактиране

Георги I Тертер Цар на България (1292 – 1298) Иван IV Смилец