Смилец

български владетел
Вижте пояснителната страница за други личности с името Смилец.

Смѝлец e български цар от Втората българска държава, царувал от 1292 до 1298 г. Произхожда от „най-знатния род сред българите“ – огромните фамилни феодални владения се простирали от Сливен до Копсис[1], т.нар. Средногорско княжество.

Смилец
български владетел
Роден
12-и век
Починал
1298 г.
Управление
Период1292 – 1298
ПредшественикГеорги I Тертер
НаследникИван IV Смилец
BG-gerb1295.png
Семейство
РодСмилец
Братя/сестриРадослав (севастократор)
Войсил (деспот)
СъпругаСмилцена Палеологина
ДецаТеодора Смилец
Марина Смилец
Иван IV Смилец

Цар Смилец бележи началото на една от средновековните династии – Смилецовци.

УправлениеРедактиране

След абдикирането на цар Георги I Тертер и бягството му в столицата на Византия Константинопол, Смилец заема българския престол със съгласието на хан Ногай. След като става цар, започва война с Византия, но претърпява пълен неуспех.

Около 1296 г. жени дъщеря си Теодора за сръбския престолонаследник и внук на неговия предходник на търновски трон Стефан Дечански (негов първи брак; по-късно Теодора ражда бъдещия цар и негов внук Стефан Душан). Същевременно татарските войски на Златната орда продължават да нахлуват и да диктуват положението.

Смъртта му се отнася към ноември 1298 г. и представлява истинска загадка пред българската медиевистика, тъй като както споменава византийският историк Георги Пахимер:

След Чака Смилец изчезва.[2]

.

СемействоРедактиране

Смилец е женен за дъщеря на византийския севастократор Константин Палеолог, известна в изворите просто като Смилцена (буквално Смилецовица или жената на Смилец). От този брак има син и две дъщери:

ИзточнициРедактиране

  1. Българските ханове и царе. Абагар, ISBN 954-427-216-X, 2004.
  2. Българските ханове и царе. Абагар, ISBN 954-427-216-X, 2004.

Външни препраткиРедактиране

Георги I Тертер Цар на България (1292 – 1298) Иван IV Смилец