Иван Куцаров

български езиковед

Иван Костадинов Куцаров е български езиковед, специалист по морфология на съвременния български език, история на славистиката и сравнителна граматика на славянските езици, автор на първата функционално-семантична граматика на българския език, създател на школа в своята научна област, получил широко признание и известност у нас и в чужбина. Неговите изследвания допринасят за разрешаването на едни от най-комплицираните въпроси в сферата на съвременната глаголна морфология. Преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Иван Куцаров
български езиковед
Portretna snimka 2.jpg
Преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски”; изтъкнат изследовател славист, специалист по морфология на съвременния български език, история на славистиката и сравнителна граматика на славянските езици
Роден
Починал

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Работил в Пловдивски университет

БиографияРедактиране

Иван Куцаров е роден в Бургас през 1942 г. Там получава основно и средно образование. През 1963 г. започва да следва бохемистика в Софийския университет „Климент Охридски“. Дипломира се през 1967 г. Няколко години работи като преподавател по съвременен български език в Учителския институт „Хр. Ботев“ в Бургас, днес част от Университет „Проф. д-р Асен Златаров“. През 1972 г. е зачислен като аспирант в Катедрата по славянско езикознание на Софийския университет. Негови ръководители са изтъкнатите български слависти Иван Леков и Светомир Иванчев. Четири години по-късно защитава дисертационния си труд „Явлението преизказност и преизказването в славянските езици“ и получава научната степен „кандидат на филологическите науки“.[1]

Творческата и професионалната биография на Иван Куцаров са тясно свързани със съдбата на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, където той работи почти половин век (от 1974 до 2019 г.), но и със Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Бургаския свободен университет и филиала на Пловдивския университет в Кърджали. Участва в семинара на Стефана Димитрова[2] в Института за български език. Провежда спецкурсовете „Преизказването в българския език“, „Функционална граматика“, „Теория на морфологичните категории“. Първоначално води семинарните занятия по фонетика, лексикология и морфология в Пловдивския университет, по-късно започва да чете лекции по сравнителна граматика на славянските езици, а след хабилитирането си за доцент през 1981 година – по дисциплината „Увод в славянската филология“ и по морфология на съвременния български език, където впоследствие се съсредоточават творческите му търсения. От 1995 г. е професор.

 
Проф. И. Куцаров на 70 години
 
Проф. И. Куцаров с членове на Катедрата по български език
 
И. Куцаров и А. В. Бондарко с колеги слависти след откриването на XV-я международен славистичен конгрес в Минск (2013 г.)
 
Книги на проф. И. Куцаров

Научна и професионална дейностРедактиране

Една от основните теми в научното творчество на Иван Куцаров е свързана с преизказването като езиково явление. Освен в докторската му дисертация, тя присъства и в следващи публикации на автора: „Въпросът за произхода на преизказните форми в българския език“ (Научни трудове на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Т. 17, 1979, кн. 5 – Филология); „Преизказването в българския език“ (София, 1984); „Преизказването“ (Съпоставително езикознание, 2013, кн. 2 – 3) и др., където са предложени убедителни аргументи за съществуването на самостоятелната морфологична категория „вид на изказването“ и са описани начините, по които се изразява значението преизказност във всички славянски езици: „Преизказни модификатори в южните славянски езици“ (Съпоставително езикознание, 1978, № 4; „Преизказни модификатори в източните славянски езици“ (Съпоставително езикознание, 1978, № 5); „Преизказни модификатори в западните славянски езици“ (Съпоставително езикознание, 1978, № 6). Формите, с които говорещият български език предава информация, получена от друго лице, са анализирани в съпоставка и с езици, непринадлежащи към индоевропейското семейство: „За преизказното спрежение в андийските дагестански езици и съответното спрежение в съвременния български език“[3]; „Граматичната категория преизказност в езиците на народите от СССР“[4], и др.

Иван Куцаров се утвърждава и като специалист по функционална граматика. Той има най-големи заслуги за популяризирането и прилагането на функционално-семантичните идеи в българското езикознание. С уважение от страна на български и чужди езиковеди се приема известното съчинение на автора „Очерк по функционално-семантична граматика на българския език“ (Пловдив, 1985). Това е най-цитираният негов труд, където за първи път в българското езикознание е направен сполучлив опит за анализ на цялата съвкупност от езикови средства, с помощта на които може да бъде изразено конкретно граматично значение. Периферийните модификатори, функциониращи в различните функционално-семантични полета, са представени детайлно и систематизирано.

През 1992 г. Иван Куцаров защитава дисертация за научната степен „доктор на филологическите науки“ на тема „Конклузивът в славянските езици“. Той доказва, че в съвременния български език е възможно с помощта на глаголните форми, образувани от актуализирана (чрез прибавяне на морфемата -л) имперфектна морфема и запазване на спомагателния глагол „съм“ във всички лица и числа, говорещият да изрази предположение или умозаключение относно това, какво се е случило в миналото. Така на практика Иван Куцаров открива четвъртата българска субективномодална грамема, наречена конклузив (умозаключително наклонение). На тази малко изследвана тема е посветена монографията му „Едно екзотично наклонение на българския глагол“ (София, 1994).

Немалък дял от изследванията на автора е свързан с историята на славянската филология от втората половина на XIX до началото на XXI в. Негово дело е книгата „Славяните и славянската филология“ (Пловдив, 2002), в която са подробно разгледани приносите на основоположниците на славянската филология А. Х. Востоков, Й. Добровски, Йерней Копитар, Павел Шафарик, Франц Миклошич, Ватрослав Ягич и др., както и на изтъкнати автори от съвременните славистичните центрове в цял свят; включена е пространна хронология на международните славистичните конгреси, семинари и други научно-образователни форуми. Последната негова книга „Световните форуми на славянската филология“ (Пловдив, 2015) също е резултат от интереса му към славистичната проблематика.

Иван Куцаров е автор на редица трудове, посветени на българската морфологична система: „Лекции по българска морфология“ (Пловдив, 1997), „Съвременен български език. Фонетика, лексикология, морфология, словообразуване, синтаксис“ (София, 1998; в съавторство с Т. Бояджиев и Й. Пенчев). „Теоретична граматика на българския език. Морфология“ (Пловдив, 2007) е мащабно изследване, в което е представена цялата история на проучванията по българска морфология от периода на Възраждането до началото на двадесет и първи век. В нея И. Куцаров излага ясно и аргументирано собствените си позиции по редица въпроси, отчитайки приноса на предшествениците си, с които понякога полемизира; а в други случаи използва постигнатото от тях като основа за по-нататъшни търсения. Той е член е и на творческия колектив, издал „Енциклопедия на съвременния български език“ (Велико Търново, 2000).

Административна дейностРедактиране

Съществена част от професионалната биография на Иван Куцаров заема активната му административна дейност. В продължение на много години той изпълнява високоотговорни ръководни длъжности. Бил е заместник-декан и декан на Филолого-педагогическия, а по-късно и на Филологическия факултет в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, ръководител на Катедрата по български език в същия университет, заместник-ректор по учебната дейност на Пловдивския университет; декан на организирания по негова инициатива Филологически факултет на Бургаския свободен университет, създател на Катедрата по български език към същия университет, а от 2003 до 2011 г. – ректор на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Бил е дългогодишен член на Специализирания научен съвет по езикознание при ВАК, член на Президиума на ВАК от 2006 до 2010 г.; от 1991 г. е бил заместник-председател на ЦС на Съюза на българистите, а от 1997 е бил председател на Комисията по българистика при Министерството на образованието и науката и активен член на Комисията по граматичен анализ към Международния комитет на славистите.

ПризнаниеРедактиране

Трудовете на Иван Куцаров са широко цитирани от авторитетни изследователи като Александър Бондарко, Вячеслав Иванов, Е. И. Дьомина, Т. Н. Молошная, К. Чвани, Й. Линдстет, М. Врина, Зл. Генчева-Декле, З. К. Шанова, Виктор Фридман, Я. Петър и мн. др.

ПубликацииРедактиране

https://blogs.uni-plovdiv.net/bgezik_slovo/about/история/проф-д-ф-н-иван-куцаров/публикации/

ИзточнициРедактиране

  1. Проф. д.ф.н. Иван Куцаров – Биография
  2. Семинар на проф. Стефана Димитрова
  3. Бюлетин за съпоставително изследване на българския език с други езици, 1976, № 6
  4. Научни трудове на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Т. 15, 1977, кн. 5 – Филология
  • Кр. Чакърова. Проф. дфн Иван Куцаров на 60 години. // Научни трудове на Пловдивския университет, т. 40, кн. 1, 2002, Филологии, стр. 5 – 10.
  • В. Маровска. Проф. д.ф.н. Иван К. Куцаров на 65 години. – Български език, 2007, № 4, стр. 114 – 119.
  • Л. Михайлов. Научната слава на България. В. Търново, 2009, стр. 194 – 195.
  • Л. Михайлов. Бележити българи на съвременна България. В. Търново, 2011, стр. 212 – 213.
  • Лилия Иванова. Проф. Куцаров на 70 години // Homo Bohemicus, кн. 1 – 2/2012, 174 – 177.
  • В. Маровска, Л. Иванова. Талант и творчество, отдадени на езикознанието. // Езикът на времето. Сборник с доклади по случай 70-годишния юбилей на проф. д.ф.н. Иван Куцаров. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2012, 9 – 17.
  • В. Маровска. Проф. д.ф.н. Иван Куцаров заема достойно място сред учените, които формират облика на съвременното българско езикознание. – в. Пловдивски университет, бр. 8 – 9 от 30 ноември 2012 г., стр. 12 – 15.
  • Ст. Буров. Проф. д.ф.н. Иван Куцаров – един поглед отвън. По случай неговата 70-годишнина. // Езикът на времето. Сборник с доклади по случай 70-годишния юбилей на проф. д.ф.н. Иван Куцаров. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2012, 37 – 43.
  • Д. Владимирова, В. Станева. Сборник в чест на 70-годишнината на проф. д.ф.н. Иван Куцаров., Електронно списание „LiterNet“, 14.02.2014, № 2 (171)
  • В. Маровска, Д. Иванова. Думи за сбогом в памет на проф. д.ф.н. Иван Куцаров (4.02.1942 – 31.01.2019) . // Foreign Language Teaching. Volume 46, Number 1, 2019, 62 – 87.

Външни препраткиРедактиране