Иван Нешев

български склуптор

[1]Иван Стефанов Нешев е изявен български скулптор; преподавател, професор; един от основателите на специалността „Дизайн“ в НХА.

Иван Стефанов Нешев
български скулптор
Роден
Починал
28 юни 1987 г. (60 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Националност България
Кариера в изкуството
АкадемияВИИИ „Николай Павлович“
УчителиЛюбомир Далчев
Направлениескулптура
Уебсайтivanneshev.com

Биография

редактиране

Роден е на 29 май 1927 година в София. Следва в Художествената академия в София -- декоративно-монументална скулптура (1947 – 1953) под ръководството на проф. Любомир Далчев. Непосредствено след завършването си започва активно да участва в Общите художествени изложби (ОХИ) и в Общите изложби на приложно изкуство. Работи на свободна практика, като художник аранжор и като учител по рисуване. Чувството за конструктивно изграждане на формата привлича вниманието към младия скулптор и след няколко награди на СБХ, през 1956 той е приет за негов член. През 1964 постъпва във ВИИИ Н. Павлович (Художествената академия) като хоноруван преподавател към новооткритата в 1963/64 учебна година специалност Промишлени форми. След конкурс през 1966 става редовен преподавател по дисциплината Моделиране и пластичен етюд. От 1972 е старши преподавател в катедрата, през 1980 е избран за доцент и през 1986 -- за професор. През 1983 – 1986 е заместник- ректор. От 1969 е преизбиран четири мандата за член на Управителния съвет на СБХ. Удостоен е с почетните звания заслужил художник (1976) и народен художник (1985). Като един от основателите на специалността Дизайн, той създава специална методика за обучението по пластика на новия за времето тип художник на предметната и пространствената среда. Успоредно с това, скулпторът развива творческата си дейност, и в наследство оставя множество кавалетни творби, малки пластики, скулптурни портрети, декоративна пластика към архитектурна среда, фигури за парково и градско пространство, монументи и мемориали.

Мемориали и монументи 

редактиране
  • 1962 – на загиналите антифашисти – с. Бутан, Врачанско
  • 1968 – на ятака – с. Асеновци, Плевенско
  • 1969 – на съпротивата – с. Пелово, Плевенско
  • 1970 – на Никола Парапунов – Разлог. Арх. Ал. Баров
  • 1972 – „Ден първи“ – Петрохан
  • 1974 – входен знак на Стара Загора
  • 1976 – на Априлци – Ново село, Великотърновско. Арх. проф. Ал. Доросиев
  • 1979 – на Кольо Фичето – Велико Търново. Арх. Ив. Касъров
  • 1980 – на Захари Стоянов – с. Медвен, Сливенско. Арх. Р. Грънчарова
  • 1983 – Симеон и книжовниците – Велики Преслав. Арх. В. Коларова
  • 1987 – входен знак на Благоевград 

Декоративни пластики към архитектурна среда

редактиране
  • Каменен релеф на фасадата на хотел „Соколица“ в Смолян
  • Каменна релефна пластика в посолството на България в Москва
  • Пластично декоративна стена в хотел „Поморие“ в Слънчев бряг
  • Бронзова врата за мавзолея на Георги Димитров (в колектив)
  • Декоративно пано от мед с емайл, каменна пластика на лъв, метална пластика и пластика от дърво за хотел „София“ в столицата (в колектив)
  • Декоративно скулптурно оформление на сградата за договори в резиденция „Бояна“ (в колектив)

Награди на СБХ за отделни творби:

  • 1959 – „Награденият“
  • 1962 – „Младост“
  • 1969 – „Ден първи“
  • 1971 – диплом от Биеналето на малката пластика в Будапеща

Награди за монументална скулптура „Иван Лазаров“ на СБХ:

  • 1975 – за релефите на входния монумент на Стара Загора
  • 1980 – за паметниците на Захари Стоянов и Кольо Фичето
  • 1988 – за входния монумент на Благоевград – посмъртно

Ордени и медали:

  • 1977 – орден „Кирил и Методий“ – I степен
  • 1981, 1982, 1984 – юбилейни медали
  • 1982 – орден „Народна република България“ – I степен

Участва редовно в ОХИ в столицата и страната, както и в представителни експозиции на българското изкуство във Франция, Германия (ГДР и ФРГ), Съветския съюз, Чехословакия, Австрия, Унгария, Сирия. 

  • Юбилейна самостоятелна изложба – 1988, галерия „Шипка“ 6 (посмъртна)
  • Ретроспективна изложба – 1997, галерия „Шипка“ 6.
  • Ретроспективна изложба „Иван Нешев. 1927 –1987“, посветена на 90- годишнината от рождението – април – май 2017, галерия „Академия“.

Източници

редактиране
  1. ivanneshev.com
  • Архив на Общите художествени изложби на СБХ, 1956 – 1987.
  • Архив НХА – протоколи на Академичния съвет и на заседания на Факултета по приложни изкуства; рецензии, административни актове, 1963 – 1987.
  • Личен архив на художника, 1960-те – 1987.
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 2 (М-Р). Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1987. С. 218.
  • Съвременно българско изобразително изкуство. Живопис, графика, скулптура. Албум. Изд. „Български художник“ и „Септември“, 1982. Репродукции № 453, 454, 455.
  • Съвременно българско монументално изкуство 1956–1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г. С. 61, 261; репродукции: с. 41,45,46,69.
  • Иван Нешев. Въведение от Стоян Николов. Изд. „Български художник“, 1972; библиотека „Съвременни български художници“.
  • „Иван Нешев (1927 – 1987). Изложба скулптура“. Каталог. Въведение от Светлин Русев. Изд. „Български художник“, 1988.

Външни препратки

редактиране