Ива Дзаники

Ѝва Дзанѝки (на италиански: Iva Zanicchi) е италианска певица, телевизионна водеща, актриса, коментаторка и бивша евродепутатка.

Ива Дзаники
Ива Дзаники по време на 72-рото издание на Фестивала на италианската песен в Санремо през февруари 2022 г.
Информация
Родена	18 януари 1940 г. Лигонкио, Италия
От	Италия
Стил	поп, блус
Професии	певица, телевизионна водеща, коментаторка, политик
Активност	от 1963 г.
Музикален издател	(Италия) „Ри-Фи“, „Трача Рекърдс“, „Си Би Ес“ и други (България) „Балкантон“
Свързани изпълнители	Кристиано Малджольо, Шарл Азнавур, Микис Теодоракис
Уебсайт	ivazanicchi.it Страница в IMDb
Ива Дзаники в Общомедия

Нарежда се сред най-значимите певици в италианската поп музика от втората половина на XX век, особено през 60-те и 70-те години, когато на голяма популярност се радват Мина, Милва, Орнела Ванони, Пати Право, Ориета Берти и други.

Освен в родната си Италия е известна и зад граница, предимно в испаноговорещите страни и има значителен брой песни на испански език. Участвала е на множество престижни и значими фестивали в родината си и в чужбина, включително и в България.

Към 2023 г. има общо 11 участия на Фестивала на италианската песен в Санремо. 3 от тях са победоносни, с което към момента е жената с най-много победи на мероприятието. Първата е през 1967 г. с песента Non pensare a me („Не мисли за мен“) в двойно изпълнение с Клаудио Вила; втората – през 1969 г. с Zingara („Циганка“) в двойно изпълнение с Боби Соло, а третата – през 1974 г. с Ciao, cara, come stai? („Здравей, скъпа, как си?“). Последното ѝ участие е през 2022 г.

Представя Италия на 14-ото издание на Песенния конкурс „Евровизия“ през 1969 г. с песента Due grosse lacrime bianche („Две големи бели сълзи“), с която се класира на 13-о място от общо 16.

През 1976 г. гостува на фестивала „Златният Орфей“ в Слънчев бряг, на който изнася рецитал, записан и издаден впоследствие като грамофонна плоча от „Балкантон“.

За нея са писали множество утвърдени и изявени автори, някои от най-значимите сред които са Кристиано Малджольо, Франко Калифано, Паоло Конте, Лучо Батисти, Роберто Векиони, Могол, Умберто Бинди, Шел Шапиро и много други. Сътрудничила е с Шарл Азнавур и Микис Теодоракис, с чиито песни има два албума.

Личен живот

През 1967 г. сключва брак с Антонио Ансолди (1934 – 2020). Същата година се ражда дъщеря им Микела. Тя ражда внуците Лука (р. 1998) и Вирджиния (р. 2003). Дзаники и Ансолди се развеждат през 1985 г., а от 1986 г. певицата е във връзка с Фаусто Пина.

Дискография

Студийни албуми

1965 – Iva Zanicchi 1967 – Fra noi 1968 – Unchained Melody 1970 – Iva senza tempo 1970 – Caro Theodorakis… Iva 1971 – Caro Aznavour… Iva 1971 – Shalom – canti del popolo ebraico 1972 – Fantasia 1972 – Dall'amore in poi 1973 – Le giornate dell'amore 1973 – Dolce notte, santa notte 1974 – Io ti propongo 1974 – Chao, Iva, ¿cómo estás? 1975 – Io sarò la tua idea 1976 – Confessioni 1977 – Cara Napoli 1978 – Con la voglia di te 1978 – Playboy

1980 – D'Iva 1981 – Iva Zanicchi 1981 – Nostalgias 1982 – Yo, por amarte 1984 – Quando arriverà 1984 – Iva 85 1987 – Care colleghe… 1988 – Nefertari 1991 – Come mi vorrei 2003 – Fossi un tango 2009 – Colori d'amore 2013 – In cerca di te 2020 – Le mie canzoni più belle 2022 – Gargana Концертни албуми 1976 – „Ива Дзаники – Златният Орфей '76“

Участия на музикални мероприятия

Фестивал на италианската песен в Санремо

По време на първите шест издания по регламент всички песни се изпълняват два пъти от двама различни изпълнители (посочени в скоби).

•   Първо място
•   Трето място

Издание (година)	Изпълнител	Песен	Автори	Категория	Място
1965	Ива Дзаники (второ изпълнение: Джийн Питни)	I tuoi anni più belli („Най-хубавите ти години“)	Текст: Могол, Мария Джоконда Гаспари Музика: Енрико Полито		Финалистка
1966	Ива Дзаники (второ изпълнение: Вик Дана)	La notte dell'addio („Нощта на сбогуването“)	Текст: Алберто Теста Музика и аранжимент: Джузепе Диверио, Мемо Ремиджи		13-о от общо 14
1967	Ива Дзаники (второ изпълнение: Клаудио Вила)	Non pensare a me („Не мисли за мен“)	Текст: Алберто Теста Музика: Ерос Шорили		1-во от общо 12
1968	Ива Дзаники (второ изпълнение: Удо Юргенс)	Per vivere („За да живея“)	Текст: Никола Салерно Музика: Умберто Бинди		Нефиналистка
1969	Ива Дзаники (второ изпълнение: Боби Соло)	Zingara („Циганка“)	Текст: Луиджи Албертели Музика: Енрико Рикарди Аранжимент: Джанфранко Интра		1-во от общо 14
1970	Ива Дзаники (второ изпълнение: Серджо Ендриго)	L'arca di Noè („Ноевият ковчег“)	Текст: Серджо Ендриго Музика: Серджо Ендриго, Луис Бакалов		3-то от общо 14
1974	Ива Дзаники	Ciao, cara, come stai? („Здравей, скъпа, как си?“)	Текст: Тонино Ансолди, Клаудио Даяно Музика: Итало Яне, Кристиано Малджольо аранжимент: Енрико Интра		1-во от общо 3
1984	Ива Дзаники	Chi (mi darà) („Кой (ще ми даде)“)	Текст: Умберто Балсамо, Кристиано Малджольо Музика: Умберто Балсамо Аранжимент: Пинучо Пирацоли	„Шампиони“	9-о от общо 20
2003	Ива Дзаники	Fossi un tango („Ако беше танго“)	Текст: Лориана Лана Музика: Алдо Донати Аранжимент: Джанфранко Ломбарди	„Шампиони“	20-о от общо 20
2009	Ива Дзаники	Ti voglio senza amore („Искам те без любов“)	Текст: Фабрицио Берлинчони Музика: Франко Фазано	„Артисти“	Нефиналистка
2022	Ива Дзаники	Voglio amarti („Искам да те обичам“)	Текст: Емилио Ди Стефано Музика: Челсо Вали, Итало Яне, Вито Меркурио Аранжимент: Челсо Вали		18-о от общо 25

Песенен конкурс „Евровизия“

• 1969 – Due grosse lacrime bianche (13-о място от общо 16).

„Фестивалбар“

• 1971 – La riva bianca, la riva nera (2-ро място);
• 1973 – Le giornate dell'amore;
• 1975 – Io sarò la tua idea;
• 1978 – Con la voglia di te;
• 1984 – Quando arriverà.

„Канцонисима“

• 1965 – Ma l'amore no;
• 1966 – Fra noi (è finita così) и Monete d'oro;
• 1967 – Dolcemente (поради неизправност не участва в предаването и я замества Джони Дорели);
• 1968 – Come ti vorrei;
• 1969 – Vivrò;
• 1970 – Un uomo senza tempo, Un fiume amaro и Una storia di mezzanotte;
• 1971 – E io tra di voi, Exodus, Coraggio e paura;
• 1972 – Un uomo senza tempo, La mia sera и Mi ha stregato il viso tuo.

Външни препратки

• Официален сайт
• Дискография в „Дискогс“
• Iva Zanicchi – La riva bianca, la riva nera