Ива Дзаники
Ѝва Дзанѝки (на италиански: Iva Zanicchi) е италианска певица, телевизионна водеща, актриса, коментаторка и бивша евродепутатка.
Ива Дзаники | |
Ива Дзаники по време на 72-рото издание на Фестивала на италианската песен в Санремо през февруари 2022 г. | |
Информация | |
---|---|
Родена | |
От | Италия |
Стил | поп, блус |
Професии | певица, телевизионна водеща, коментаторка, политик |
Активност | от 1963 г. |
Музикален издател | (Италия) „Ри-Фи“, „Трача Рекърдс“, „Си Би Ес“ и други (България) „Балкантон“ |
Свързани изпълнители | Кристиано Малджольо, Шарл Азнавур, Микис Теодоракис |
Уебсайт | ivazanicchi.it |
Ива Дзаники в Общомедия |
Нарежда се сред най-значимите певици в италианската поп музика от втората половина на XX век, особено през 60-те и 70-те години, когато на голяма популярност се радват Мина, Милва, Орнела Ванони, Пати Право, Ориета Берти и други.
Освен в родната си Италия е известна и зад граница, предимно в испаноговорещите страни и има значителен брой песни на испански език. Участвала е на множество престижни и значими фестивали в родината си и в чужбина, включително и в България.
Към 2023 г. има общо 11 участия на Фестивала на италианската песен в Санремо. 3 от тях са победоносни, с което към момента е жената с най-много победи на мероприятието. Първата е през 1967 г. с песента Non pensare a me („Не мисли за мен“) в двойно изпълнение с Клаудио Вила; втората – през 1969 г. с Zingara („Циганка“) в двойно изпълнение с Боби Соло, а третата – през 1974 г. с Ciao, cara, come stai? („Здравей, скъпа, как си?“). Последното ѝ участие е през 2022 г.
Представя Италия на 14-ото издание на Песенния конкурс „Евровизия“ през 1969 г. с песента Due grosse lacrime bianche („Две големи бели сълзи“), с която се класира на 13-о място от общо 16.
През 1976 г. гостува на фестивала „Златният Орфей“ в Слънчев бряг, на който изнася рецитал, записан и издаден впоследствие като грамофонна плоча от „Балкантон“.[1][2]
За нея са писали множество утвърдени и изявени автори, някои от най-значимите сред които са Кристиано Малджольо, Франко Калифано, Паоло Конте, Лучо Батисти, Роберто Векиони, Могол, Умберто Бинди, Шел Шапиро и много други. Сътрудничила е с Шарл Азнавур и Микис Теодоракис, с чиито песни има два албума.
Личен живот
редактиранеПрез 1967 г. сключва брак с Антонио Ансолди (1934 – 2020). Същата година се ражда дъщеря им Микела. Тя ражда внуците Лука (р. 1998) и Вирджиния (р. 2003). Дзаники и Ансолди се развеждат през 1985 г., а от 1986 г. певицата е във връзка с Фаусто Пина.[3]
Дискография
редактиранеСтудийни албуми
редактиране
|
Концертни албумиредактиране
|
Участия на музикални мероприятия
редактиранеПо време на първите шест издания по регламент всички песни се изпълняват два пъти от двама различни изпълнители (посочени в скоби).
- Първо място
- Трето място
Издание (година) | Изпълнител | Песен | Автори | Категория | Място |
---|---|---|---|---|---|
1965 | Ива Дзаники (второ изпълнение: Джийн Питни) | I tuoi anni più belli („Най-хубавите ти години“) | Текст: Могол, Мария Джоконда Гаспари Музика: Енрико Полито |
Финалистка | |
1966 | Ива Дзаники (второ изпълнение: Вик Дана) | La notte dell'addio („Нощта на сбогуването“) | Текст: Алберто Теста Музика и аранжимент: Джузепе Диверио, Мемо Ремиджи |
13-о от общо 14 | |
1967 | Ива Дзаники (второ изпълнение: Клаудио Вила) | Non pensare a me („Не мисли за мен“) | Текст: Алберто Теста Музика: Ерос Шорили |
1-во от общо 12 | |
1968 | Ива Дзаники (второ изпълнение: Удо Юргенс) | Per vivere („За да живея“) | Текст: Никола Салерно Музика: Умберто Бинди |
Нефиналистка | |
1969 | Ива Дзаники (второ изпълнение: Боби Соло) | Zingara („Циганка“) | Текст: Луиджи Албертели Музика: Енрико Рикарди Аранжимент: Джанфранко Интра |
1-во от общо 14 | |
1970 | Ива Дзаники (второ изпълнение: Серджо Ендриго) | L'arca di Noè („Ноевият ковчег“) | Текст: Серджо Ендриго Музика: Серджо Ендриго, Луис Бакалов |
3-то от общо 14 | |
1974 | Ива Дзаники | Ciao, cara, come stai? („Здравей, скъпа, как си?“) | Текст: Тонино Ансолди, Клаудио Даяно Музика: Итало Яне, Кристиано Малджольо аранжимент: Енрико Интра |
1-во от общо 3 | |
1984 | Ива Дзаники | Chi (mi darà) („Кой (ще ми даде)“) | Текст: Умберто Балсамо, Кристиано Малджольо Музика: Умберто Балсамо Аранжимент: Пинучо Пирацоли |
„Шампиони“ | 9-о от общо 20 |
2003 | Ива Дзаники | Fossi un tango („Ако беше танго“) | Текст: Лориана Лана Музика: Алдо Донати Аранжимент: Джанфранко Ломбарди |
„Шампиони“ | 20-о от общо 20 |
2009 | Ива Дзаники | Ti voglio senza amore („Искам те без любов“) | Текст: Фабрицио Берлинчони Музика: Франко Фазано |
„Артисти“ | Нефиналистка |
2022 | Ива Дзаники | Voglio amarti („Искам да те обичам“) | Текст: Емилио Ди Стефано Музика: Челсо Вали, Итало Яне, Вито Меркурио Аранжимент: Челсо Вали |
18-о от общо 25 |
- 1969 – Due grosse lacrime bianche (13-о място от общо 16).
- 1971 – La riva bianca, la riva nera (2-ро място);
- 1973 – Le giornate dell'amore;
- 1975 – Io sarò la tua idea;
- 1978 – Con la voglia di te;
- 1984 – Quando arriverà.
- 1965 – Ma l'amore no;
- 1966 – Fra noi (è finita così) и Monete d'oro;
- 1967 – Dolcemente (поради неизправност не участва в предаването и я замества Джони Дорели);
- 1968 – Come ti vorrei;
- 1969 – Vivrò;
- 1970 – Un uomo senza tempo, Un fiume amaro и Una storia di mezzanotte;
- 1971 – E io tra di voi, Exodus, Coraggio e paura;
- 1972 – Un uomo senza tempo, La mia sera и Mi ha stregato il viso tuo.
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Ива Дзаники. Златният Орфей '76 // Посетен на 11 октомври 2023 г.
- ↑ Iva Zanicchi – The Golden Orpheus '76 // Посетен на 11 октомври 2023 г.
- ↑ Алесио Капола. Iva Zanicchi, chi è oggi: età, canzoni, marito, malattia, Sanremo 2022 // true-news.it, 2022-1-15. Посетен на 11 октомври 2023 г. (на италиански)