Изабела Боскети
Изабèла Боскèти / Боскèто, наричана „Красивата Боскета“ (на италиански: Isabella Boschetti (o Boschetto); „La Bella Boschetta“; * 1500; † 1560[1]), е италианска благородничка от Мантуа, метреса на Федерико II Гондзага, херцог на Мантуа и маркграф на Монферат.
| Изабела Боскети | |
| италианска благородничка | |
 Изабела Боскети („Donna allo specchio“, 1512/1515“), портрет от Тициан | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Родена | |
| Починала | |
| Семейство | |
| Династия | Боскети по рождение Кауци Гондзага и Торниели по брак |
| Баща | Джакомо Боскети |
| Майка | Полисена Кастильоне |
| Бракове | Франческо Кауци ди Калвизано Филипо Торниели |
| Потомци | Алесандро Емилия |
| Герб |  |
Произход редактиране
Тя е по-малката дъщеря на Джакомо Боскети (* 1471; † 1509), граф и съгосподар на Сан Чезарио сул Панаро, патриций на Мантуа, придворен и военен на Гондзага, правнук на граф Алберто III Боскети. Майка ѝ е Поликсена Кастильоне, дъщеря на пфалцграф Кристофоро Кастильоне и на съпругата му Луиджа (Алоизия) Гондзага ди Палацоло.[2] Изабела е племенница на писателя и дипломата Балдасаре Кастильоне.
Биография редактиране
Получава добро хуманитарно образование и расте в двора на маркграфа на Мантуа, където баща ѝ е на служба.
През 1514 г. е омъжена от родителите ѝ за граф Франческо Кауци ди Калвизано, хауптман при маркграфа на Мантуа.
Запознава се с Федерико II Гондзага, от 1519 г. маркграф и от 1530 г. 1-ви херцог на Мантуа, от 1533 г. маркграф на Монферат, който се влюбва в младата красавица. От 1520 г. тя е негова дългогодишна метреса. Той поръчва на Джулио Романо да построи за тях двамата извън Мантуа двореца Палацо Те в периода 1525 – 1534 г., който става място на техните приеми и посрещане на видни гости. Изабела му ражда един извънбрачен син – Алесандро, който става държавен съветник на херцога на Мантуа и служи в испанската армия във Фландрия, както и една извънбрачна дъщеря – Емилия, която се омъжва за Карло Гондзага, маркиз на Гацуоло.
Федерико вече е сгоден като млад за предполагаемата наследница на Макграфство Монферат, 8-годишната Мария Палеологина. Брачния договор предвижда, че преди да се консумира сватбата, той трябва да се изчака булката да навърши 16 години. През този период обаче нещата се променят: Федерико се страхува, че вече няма да може да присъедини Монферат към владенията си, защото управляващият маркиз Бонифаций IV, брат на Мария, изглежда, че е преодолял здравословните си проблеми, които го измъчваха в ранна възраст и които го обричат на ранна смърт. Така срещу Изабела е организирана фалшива конспирация, към която уж се присъединяват Мария и нейната майка Анна д'Алансон. Осуетявайки през януари 1528 г. опита за елиминирането на Изабела, Федерико II кара да убият съпруга ѝ – главният отговорник за заговора в Модена, където той бяга, а съучастниците му да хвърлят в затвора, обвинявайки самия малък двор на Казале Монферато за заговора. Така че майката на Мария и самата Мария стават виновни в опит за отравянето на Изабела. Това е отличен претекст за анулиране на брачния договор от папа Климент VII на 6 май 1529 г.[1]
През 1531 г. Федерико II Гондзага поръчва картината „Даная“ на Антонио да Кореджо, която изглежда е била предназначена да украси Залата на Овиий в Палацо Те, предназначена за Изабела.
Изабела се омъжва втори път през 1542 г. за граф Филипо Торниели.
Брак и потомство редактиране
Омъжва се два пъти:
∞ 1. 1514 за граф Франческо Кауци ди Калвизано (* 1494, † 1528), придворен на маркграфа на Мантуа, от когото няма деца или има дъщеря Емилия (вж. по-долу)[3][4]
∞ 2. 1542 за граф Филипо Торниели († 1556, Новара), маркиз на Караваджо, граф на Мелцо, господар на Торичела, Розате, Галиате, Тревильо и Вайлате, военен, от когото няма деца.
От Федерико II Гондзага (17 май 1500, Мантуа; † 28 юни 1540, Мармироло), от 1519 г. маркграф и от 1530 г. 1-ви херцог на Мантуа, от 1533 маркграф на Монферат, има един син и една дъщеря:
- Алесандро Гондзага (* 1520, Мантуа; † 1580, пак там), държавен съветник на херцога на Мантуа Феранте I Гондзага – неговият племенник, служи като военен на Дом Австрия във Фландрия, има двама сина и две дъщери.
- Емилия Гондзага (* 1524, Мантуа; † 3 април 1573, Кремона), ∞ за кондотиера Карло Гонзага (* 1523; † 1555), от 1530 г. 1-ви маркиз (маркграф) на Гацуоло, граф на Сан Мартино, господар на Дозоло и commessaggio на провинция Мантуа в Ломбардия, от когото има седем сина и три дъщери.
Източници редактиране
- Kate Simon: Die Gonzaga – Eine Herrscherfamilie der Renaissance. Aus dem Amerikanischen übersetzt von Evelyn Voss, Verlag Kiepenheuer & Witsch, Köln 1991
- Giuseppe Coniglio: I Gonzaga. dall’Oglio, editore, 1967.
- Conte Pompeo Litta: Famiglie Celebri Italiane. Milano 1834.
- Volker Reinhardt: Die großen Familien Italiens (= Kröners Taschenausgabe. Band 485). Kröner, Stuttgart 1992, ISBN 3-520-48501-X.
- Detlev Schwennike: Europäische Stammtafeln, Verlag J. A. Stargardt, Marburg, 1984 Neue Folge, Band II, Tafel 174
- Maria Santini, ...E Sia Bella, Gentil, Cortese e Saggia... - Isabella D'Este Gonzaga o del Rinascimento, Milano, Simonelli, 2011
- Mario Castagna, Valerio Predari, Stemmario mantovano. Vol I, Montichiari, 1991
Бележки редактиране
- ↑ а б Gino Benzoni. FEDERICO II Gonzaga, duca di Mantova e marchese del Monferrato
- ↑ Isabella Boschetti, www.sancesario.net
- ↑ Roberto Brunelli, I Gonzaga con la tonaca, Ciliverghe, 2005.
- ↑ Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Gonzaga di Mantova, Torino, 1835.
Външни препратки редактиране
- Federico II. Gonzaga Marchesi di Monferrato – Federico II
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Isabella Boschetti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |