Измръзването е състояние, което настъпва, когато излагането на ниски температури причини замръзване на кожата или други тъкани.[1] Първоначалният симптом обикновено е хипестезия (вкочаненост).[1] Това може да бъде последвано от тромавост, несръчност и бяло-синкаво цвят на кожата.[1] След лечение може да настъпят подуване и поява на мехури.[1] Най-често се засягат ръцете, ходилата и лицето.[2]

Измръзване
Горните и долните крайници, носът и ушите са най-податливи на измръзване.
Горните и долните крайници, носът и ушите са най-податливи на измръзване.
Специалност спешна медицина
Възможни усложнения хипотермия
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 T33-T35
МКБ-9 991.0-991.3
База данни
eMedicine
emerg/209
Мед. рубрики MeSH D00562
Измръзване в Общомедия

Хората, изложени на ниски температури за дълги периоди от време, като например любителите на зимните спортове, военнослужещите и бездомните хора, са в най-застрашени.[3][1] Други рискови фактори са консумацията на алкохол, тютюнопушенето, психични заболявания, някои лекарства и предишни травми от студ.[1] Основният механизъм на състоянието включва поражения от ледени кристали и образуването на тромбове в малките кръвоносни съдове след размразяване.[1] Диагнозата се базира на симптоми.[4] Сериозността на състоянието може да бъде разделена на повърхностно измръзване (1 и 2 степен) или дълбоко измръзване (3 и 4 степен).[5] Магнитно-резонансна томография може да помогне при определянето на обхвата на пораженията.[1]

Превенцията се осъществява чрез носенето на подходящо облекло, хидратиране, хранене, избягване на ниски температури и поддържането на активност без прекалена умора.[5] Лечението включва затопляне.[5] Това следва да се прави, когато няма възможност от повторно измръзване.[1] Търкането на сняг върху засегнатите части не се препоръчва.[5] Обикновено се препоръчва приема на ибупрофен,[1] като при тежки случаи може да се използва илопрост и тромболитична терапия.[1] Понякога е нужна хирургическа намеса.[1] Ампутирането по принцип се забавя няколко месеца, за да се определи точно обхвата на засегнатите тъкани.[5]

Не е ясен точният брой на случаите на измръзване.[6] Честотата може да достига 40% при алпинистите.[1] Най-често засяганата възрастова група е тази между 30 и 50 години.[2]

СимптомиРедактиране

 
Измръзване.

Най-често засягани са бузите, ушите, носа, пръстите на ръцете и на краката. Симптомите на измръзването се изострят в продължение на излагането на студ. Измръзванията се класифицират на степени, в зависимост от промените на кожата и усещането, подобно на класифицирането на изгарянията. Все пак, тези степени не съответстват на големината на дълготрайните поражения.[7]

Първа степенРедактиране

  • Повърхностно измръзване, поражения по повърхността на кожата, които обикновено не са постоянни.
  • Основният симптом е загуба на усещане на кожата. Засегнатата кожа може да е подута, с червеникави очертания.
  • През следващите дни повърхността на кожата може да се отлепи.[7]

Втора степенРедактиране

  • Върху кожата се образуват мехури, а повърхността ѝ се втвърдява.
  • През следващите дни втвърдената и мехуреста кожа изсъхва, потъмнява и се отлепя.
  • Възможно е развиването на дълготрайна чувствителност към студ.[7]

Трета степенРедактиране

  • Замръзват слоеве тъкан под кожата.
  • Появяват се кървави мехури и синьо-сиво оцветяване на кожата.
  • През следващите дни болката продължава и се образува черна коричка (струпей).
  • Възможна е дълготрайна поява на язви и поражения по хрущялните плочи.[7]

Четвърта степенРедактиране

  • Засягат се структурите под кожата: мускули, сухожилия и кости.
  • Кожата се обезцветява, става твърда и не боли при сгряване.
  • През следващите дни кожата почернява и се мумифицира, а обхватът на постоянните поражения може да отнеме месец или повече за определяне, като след това може да настъпи автоампутация.[7]

ПревенцияРедактиране

Като цяло се препоръчва кожата и скалпа да се покриват, адекватно хранене, избягване на тесни обувки и дрехи и поддържането на активност, която да не води до изтощение. При голяма надморска височина допълнителният кислород също помага. Продължителното излагане на студена вода прави човек по-податлив към измръзване.[8] Допълнителни мерки за превенция на измръзване са:[5]

  • Избягване на температура под −15 °C.
  • Избягване на влага, включително във вида на под и/или средства за омекотяване на кожата.
  • Избягване на алкохол и наркотици, които пречат на кръвообращението или естествените защитни рефлекси.
  • Облекло на слоеве.
  • Употреба на химически или електрически затоплящи устройства.
  • Разпознаването на ранните симптоми на измръзването.[5]

ЛечениеРедактиране

Хората с измръзване или потенциално такова следва да намерят защитна среда и да приемат топли течности. Ако няма опасност от повторно измръзване, крайниците могат да се затоплят в чатала или подмишниците на друг човек. Ако засегнатата област измръзне отново, пораженията върху тъканите могат да са по-големи. Разтриването на засегнатата област също може да увеличи пораженията. В полеви условия могат да се приемат аспирин и ибупрофен[3] за предотвратяване на възпаление. Обикновено, ибупрофенът е за предпочитане, тъй като аспиринът блокира някои простагландини, които са важни за възстановяването на уврежданията.[9]

Основен приоритет при хората с измръзване е да се прегледат за хипотермия и други животозастрашаващи усложнения от излагането на студ. Преди третирането на измръзването, температурата на тялото трябва да се вдигне над 35 °C.

ПрогнозаРедактиране

Загуба на тъкани и автоампутация са възможни последствия от измръзването. Дълготрайни поражения по нервите, включително загуба на усещане, също могат да настъпят. Може да изминат няколко седмици, преди да се установи с точност кои части от тъканите ще оцелеят.[10] Времетраенето на излагането на студ е по-добър ориентир, отколкото температурата, на която е бил изложен човек.

ИсторияРедактиране

Измръзвания са описвани във военната история от хиляди години. Древните гърци срещат и дискутират проблема още през 400 г. пр.н.е.[10] Изследователи са намерили доказателства за измръзвания у хората, датиращи отпреди 5000 години в мумия от Андите. Армията на Наполеон е първият документиран случай на масово измръзване и датира от началото на 19 век, когато той нахлува в Руската империя.[3] Според някои историци, около 1 милион войници падат жертва на измръзване в хода на Първата и на Втората световни войни и в Корейската война.[10]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м н Handford, C и др. Frostbite.. // Emergency Medicine Clinics of North America 35 (2). май 2017. DOI:10.1016/j.emc.2016.12.006. с. 281 – 299.
  2. а б Ferri, Fred F.. Ferri's Clinical Advisor 2018 E-Book: 5 Books in 1. Elsevier Health Sciences, 2017. ISBN 9780323529570. с. 502.
  3. а б в Handford, Charles и др. Frostbite: a practical approach to hospital management. // Extreme Physiology & Medicine 3. 22 април 2014. DOI:10.1186/2046-7648-3-7. с. 7.
  4. Singleton, Joanne K., DiGregorio, Robert V., Green-Hernandez, Carol. Primary Care, Second Edition: An Interprofessional Perspective. Springer Publishing Company, 2014. ISBN 9780826171474. с. 172.
  5. а б в г д е ж McIntosh, Scott E. и др. Wilderness Medical Society practice guidelines for the prevention and treatment of frostbite: 2014 update. // Wilderness & Environmental Medicine 25 (4 Suppl). 2014-12-01. DOI:10.1016/j.wem.2014.09.001. с. S43–54.
  6. Auerbach, Paul S.. Wilderness Medicine E-Book: Expert Consult Premium Edition – Enhanced Online Features. Elsevier Health Sciences, 2011. ISBN 978-1455733569. с. 181.
  7. а б в г д Frostbite Clinical Presentation. // Архивиран от оригинала на 2 март 2017. Посетен на 2 март 2017.
  8. Preventing and Managing Hypothermia and Frostbite Injury. // Sports Health 8 (2). 2016. DOI:10.1177/1941738116630542. с. 133 – 139.
  9. Heil, K и др. Freezing and non-freezing cold weather injuries: a systematic review.. // British Medical Bulletin 117 (1). март 2016. DOI:10.1093/bmb/ldw001. с. 79 – 93.
  10. а б в Zafren, Ken. Frostbite: Prevention and Initial Management. // High Altitude Medicine & Biology 14 (1). 2013. DOI:10.1089/ham.2012.1114. с. 9–12.