Изоставените деца на България

„Изоставените деца на България“ (на английски: Bulgaria's Abandoned Children) е документален филм на Би Би Си, излъчен по четвърти канал на 13 септември 2007 г. с режисьор журналистката Кейт Блюет. В продължение на час и двадесет минути филмът представя няколко месеца от живота на деца с умствени и физически увреждания в дома „Св. Петка“ в село Могилино, Община Две могили. Описан е от една страна като „90 минути неподправен ужас“, свидетелство за „аб­со­лют­на­та изола­ци­я от це­лия ос­та­нал свят на де­ца­та в Мо­ги­ли­но“, а от друга – като „подвеждане“, „некоректно представяне“ и „много умела манипулация на британската обществена телевизия“.

Изоставените деца на България
Премиера	2007 г.
Времетраене	90 минути
Страна	България
Външни препратки
IMDb

Съдържание на филма

Васка на гърне. Вижда се неправилното зарастване на костта на десния ѝ крак

Васка в леглото си

Филмът показва еднообразния живот на 65 деца и младежи с тежки увреждания, които не получават нито рехабилитация, здравна грижа, социализация и образование, нито внимание и питателна храна. Персоналът дава фенобарбитал на по-големите, за да ги конторлира лесно. Някои никога не биват изваждани от леглата си, слепите деца се автостимулират като удрят главите си в решетките на кревата, а останалите прекарват дните си в поклащане напред-назад. Филмът проследява отблизо случващото се с две от децата – Диди и Васка.

Васка е на 18 години и не вижда. Краката ѝ са изключителни тънки и изкривени, тялото ѝ е спастично и недоразвито. Не може да ходи и затова възпитателките я слагат в детска количка. Крещи от болка в краката си, а персоналът ѝ отговаря „Е, хайде де, не те боли толкова“. Медицинската сестра на дома маже краката ѝ с йод като коментира, че болката е от недостатъчно богатата храна. По-късно във филма възпитателите водят Васка на лекар, който казва, че кракът ѝ е счупен. Сложена ѝ е шина; след свалянето ѝ кракът е видимо зарастнал накриво.

Диди е разговорливо момиче на около 18 години, току-що постъпило в дома. От нейни разкази и коментари на възпитателка се разбира, че преди да дойде в Могилино, е живяла с майка си. Изоставена е, защото майка ѝ повече не желае да се грижи за нея. Диди често ѝ пише писма и ги събира в малко бяло портмоне, единствената ѝ лична вещ, в която държи и гребена си. „Искам най-много майка ми да ме вземе“ казва тя. Персоналът я лъже, че майка ѝ ще дойде. В началото усмихнато и разговорливо дете, в края на филма вече е придобила поведението на по-старите питомци на дома и също се автостимулира чрез поклащане.

Директорката на дома заявява, че не може да контролира всичко, което става там (например сексуалните контакти между децата), и че не носи отговорност за лошата грижа към поверените ѝ деца.

В края на филма е прочетено писмо от три страници от посланика на България в Обединеното кралство, когото екипът е помолил за коментар. Писмото предава становището на Министерството на труда и социалната политика и представлява формален отчет на успехите на правителството в подобряването на грижата за децата, настанени в такива домове. Завършва с надеждата на Министерството на труда и социалната политика, че авторите на филма ще отразят позицията на българската държава.

Излъченият превод по българската bTV беше с препоръчение да не се гледа от лица под 12 години.

Критична реакция

Отзвукът е съществен. Във Великобритания над 1000 зрители пишат на Би Би Си и Кейт Блюет с възмущение или желание да помогнат. Британски и български медии, както и правозащитни организации реагират с остра критика. Самата Кейт Блюет обявява намеренията си да помога за подобряването на живота на децата от Могилино чрез откриването на тръст в тяхна полза.

В интервю за вестник „Капитал“ Кейт Блюет казва:

„Бих искала правителството да ни разреши да доведем помощ от Обединеното Кралство в България. Не казвам, че сме по-добри от българите във всичко, но казвам, че имаме дузини и дузини хора, които вече са видели филма и са готови да дойдат с уменията и знанията си и да помогнат на децата в институциите.“

Първата реакция на 19 септември 2007 г. на министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова е, че е запозната с аналогични случаи в европейските страни, където ситуацията е почти същата. Според министър Масларова, екипът на Би Би Си е подвел служителите на „Св. Петка“, като е обещал големи дарения за дома от чужбина в замяна на покъртителни сцени. В интервю с българско радио Масларова заявява, че информацията е представена некоректно и злонамерено към България, и че „някой иска да извлече пари по програми, за да облагодетелства определена група хора от неправителствения сектор“.

На 23 септември 2007 г., десет дни след официалното показване по четвърти канал на Би Би Си, филмът става достъпен по Интернет, когато се появява в Гугъл Видео.

Протестът на „Движение на българските майки“

На 27 септември 2007 г. е създаден уебсайт The Bulgaria's Abandoned Children's Trust, който съдържа кадри от филма, твърди, че целта му е „повишаване на стандартите на социалните грижи в България и подобряване на практиката на грижите за всички деца и възрастни с увреждания“ и призовава за дарения в сметка във Великобритания. Името на организацията е същото, което Кейт Блюит е предложила, но не става ясно дали наистина тя самата участва в сайта. Авторите на сайта обясняват, че са поискали спешна помощ за Васка и някои други деца.

В България организацията „Движение на българските майки“ съвместно с форум BG-Mamma организира на 9 октомври протест пред сградата на МТСП, в който участват около 100 души.

Интернет петиция адресирана до българския президент и министри, в която се пита „Защо България не може да осигури нормално човешко съществуване на децата в институциите? Защо не ви е грижа за българските деца, било то с увреждания или не? Защо допуснахте децата от Могилино да бъдат показани пред Европа и света, с което поставихте под съмнение успеха на реформите в сферата за грижи за деца и изобщо мястото ни в ЕС?“ събира над 4000 подписа. Движението, заедно с граждански инициативи на осиновители и родители на деца с увреждания, внася в няколко министерства предложения за законови промени, насочени срещу изоставянето на деца с увреждания в държавни домове.

В интервю за вестник „24 часа“, публикувано на 13 ноември 2007 година, психологът Христо Монов квалифицира филма като „много умела манипулация на британската обществена телевизия“, целяща да се създаде негативно отношение към българите, потенциални емигранти във Великобритания, както и да помогне някои НПО да бъдат финансирани с 10 млн. евро от ЕС, което е проличало на дебата в „Червената къща“ на 6 ноември. Според Монов, препоръките на филма не се различават съществено от съществуващия план на социалното министерство.

Последвали мерки

На 26 октомври журналистката Яна Бюрер Тавание разказва във вестник „Капитал“ за опита на изследователя Славка Кукова от Българския хелзинкски комитет и британски учители и рехабилитатори да отидат в Могилино, за да обучават екипа на дома как да се грижи за деца с такива увреждания и да занесат протеинови храни за захранване. Кукова твърди, че е получила принципното съгласие на зам. министъра Иванка Христова, но не и писмено, и че в последвало телефонно обаждане от МТСП са отрекли да имат правомощия над този дом. Директорката на „Св. Петка“ не допуска възпитателите до децата и обучението се извършва в съседно читалище само в теоретичната си част.

В същия брой „Капитал“ публикува и текст на Славка Кукова, в който тя посочва, че има съгласието на Агенцията за социално подпомагане да разработи план за извеждане на децата от дома съвместно с неправителствени организации – доставчици на услуги за деца. Според Кукова интерес към роля в разрешаването на ситуацията в Могилино са проявили организациите „За нашите деца“, УНИЦЕФ, „Център за включващо образование“, фондация „Карин дом“ и английската фондация АРК.

На 5 ноември министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова, министърът на правосъдието Миглена Тачева и министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова посещават дома. На последвалата пресконференция е представен план за по-добра грижа за питомците на „Св. Петка“. На общата пресконференция с министрите на правосъдието и по европейските въпроси е обявено, че е предвидено актуализиране на оценките за състоянието на децата и младежите до 10 ноември, поетапното им извеждане в специализирани институции в центрове от семеен тип с цел да се осигури специализирана помощ от професионалисти и са проучени възможностите за връщането на децата в семействата им или за осиновяване. Обявено е, и че нов екип специалисти (кинезитерапевт, физиотерапевт, невролог и психолог) започва работа в дома от 10 ноември с цел осигуряване на по-добро обгрижване на децата и младежите. МТСП предвижда и набиране на проектни предложения за алтернативни услуги за деца и младежи, настанени в специализирани институции.. Министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова изтъква, че неправителствените организации са най-естественият партньор на правителството за дългосрочно решаване на проблема.

На последвала среща с посланика на Великобритания Стив Уилямс, министър Масларова подчертава, че развитието на алтернативните социални услуги за деца е приоритет на МТСП, което ще провежда дейност и за целенасочена работа с родителите чрез кампанията „Отговорното родителство“.

На 6 ноември филмът „Изоставените деца на България“ е показан и в София, в центъра за култура и дебат „Червената къща“. На последвалата дискусия заместник-министърът на труда и социалната политика Иванка Христова обявява, че домът „Св. Петка“ ще бъде затворен, а децата – преместени в по-добри заведения или защитени жилища в по-големи населени места. Министърът на правосъдието Миглена Тачева съобщава, че Семейният кодекс ще бъде променен с цел ускоряване на процеса на осиновяване. След излъчването на филма Славка Кукова публикува на сайта на БХК своя хронология за случващото се в дома, с акцент върху ролята на неправителствените организации в създаването на плана за преместване на децата.

На 7 – 8 ноември 2007 г. представители на УНИЦЕФ посещава дома в с. Могилино; на 19 ноември 2007 г. УНИЦЕФ осигурява подкрепа за децата в дома в с. Могилино

"...Британският документален филм „Изоставените деца на България“, излъчен по Би Би Си обрисува недопустимото състояние на децата в дома в с. Могилино. За пореден път става ясно, че спешни усилия незабавно трябва да се насочат към превенция на институционализацията и за подобряване на подкрепата за деца, лишени от родителска грижа.

УНИЦЕФ подпомага усилията на Агенцията за социално подпомагане за закриване на дома в партньорство с алианс от неправителствени организации. УНИЦЕФ обезпечава допълнителна грижа за децата в Могилино, осигурява индивидуална оценка и намирането на подходящо решение за всяко дете..."

На 7 ноември фондация „За нашите деца“ съобщава чрез сайта си, че изпраща педиатър, лекар и специалист по детско развитие в Могилино, за да дадат спешни препоръки на персонала на дома за по-качествена грижа за децата. Фондацията описва и проект „Първо децата“ в партньорство с Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето, насочен към извеждането на децата в Русе.

На 8 ноември министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова описва в своя блог посещението си в дома в Могилино. Грънчарова пише, че се е убедила с очите си в добрите условия за живот на децата и че водеща австрийска фондация е отказала да подпомага дома, тъй като надвишавал очакванията им. Коментирано е, че служителките в дома са се чувствали излъгани от Кейт Блюит. Статията предизвиква много читателски коментари, от които голям брой както гневни, обиди, заплахи и клетви, така и мнения на умерени и подкрепящи читатели. Грънчарова отговаря на коментарите, че целта ѝ е да събере повече мнения и практично обсъждане по проблема, с идеи, виждания и конкретни предложения.

На 13 ноември вестник „Новинар“ публикува, че остава неясно дали е проведена оценката за физическото, психическо и емоционалното здраве на децата от „Св. Петка“, обещана до 10 ноември. Според вестника общинският съвет на община Две могили все още не е взел решение за закриване на дома, а в миналото такова решение не е взимано, тъй като този акт би довел до загуба на работните места на персонала на „Св. Петка“. Статията споменава и че екип на фондация „За нашите деца“ вече прави оглед на дома.

На 9 март 2008 г. президентът Георги Първанов реагира негативно спрямо филма: „Мен дълбоко ме смути онзи филм, който не е направен с любов към България, който е част, щрих от антибългарска кампания, която не знам кой и с какви цели е провокирал“.

До края на май 2008, в рамките на проект „Първо децата“, Алианс от неправителствени организации под ръководството на фондация „За нашите деца“ осигурява качествена грижа за децата от дома в Могилино, подобрява храненето им и прави индивидуална оценка на всяко едно дете.

На 15 септември 2008 г. в брифинг след посещението му в ДДУИ в с. Могилино и ДДЛРГ „Надежда“ в Русе президентът Георги Първанов констатира: „Аз помня добре кадрите от филма за Могилино и ги сравнявам с това, което видях вчера. Децата изглеждат по различен начин и то не е само защото се хранят сигурно по-добре. Грижата за тях сега е качествено различна“. С тези думи Първанов косвено признава, че храната и грижите за децата от Могилино преди излъчване на филма са били лоши.

Външни препратки

• Изоставените деца на България в Google Video
• Официален сайт на филма
• Bulgaria's Abandoned Children: Director's Comment Архив на оригинала от 2007-10-22 в Wayback Machine. Коментар на Кейт Блюет към филма
• Кейт Блюет: Децата седят и седят, и седят Интервю за в. „Капитал“, бр. 42 2007 г.
• Младежи с разстройства гаснат в мизерен социален дом Медиапул, 14 септември 2007 г.
• Изоставените деца на България Блог на протестната кампания
• Репортаж на Sky TV, 2006