Източноевропейски таралеж

вид бозайник

Източноевропейският (белогръд) таралеж (Erinaceus concolor) е вид дребен бозайник от семейство Таралежови (Erinaceidae).[3]

Източноевропейски таралеж
2008 Hedgehog 1020932.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
LC
Незастрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Насекомоядни (Eulipotyphla)
семейство:Таралежови (Erinaceidae)
род:Евразийски таралежи (Erinaceus)
вид:Източноевропейски таралеж (E. concolor)
Научно наименование
Martin, 1838
Разпространение
Range Erinaceus concolor and Erinaceus roumanicus.png
Източноевропейски таралеж в Общомедия
[ редактиране ]

Белогръдият таралеж има кафеникава козина с характерно бяло петно на гърдите. То е основното му външно отличие от западноевропейския таралеж (E. europaeus), като двете разновидности дълго време са смятани за подвидове на един и същ вид. Възрастните екземпляри достигат маса от 400 до 1300 g.[4]

Разпространение и местообитанияРедактиране

Източноевропейският таралеж се среща в Източна Европа и Западна Азия до около 14° източна дължина на запад и до около 60° северна ширина на север. На изток ареалът му достига до река Об, а на юг — до Северен Иран, Палестина и някои източносредиземноморски острови. В България се срещат два подвида на белогръдия таралеж - E. c. roumanicus в Северозападна България и E. c. drozdovskii в останалата част на страната. Разпространени са в цялата страна, до 1800 m надморска височина.[4]

Източноевропейският таралеж предпочита широколистни гори и храсти, по-рядко ливади. Живее и в близост до обитавани от хора места, като селскостопански дворове, предградия, градини, паркове, гробища.[4]

Начин на живот и храненеРедактиране

Източноевропейският таралеж е активен главно привечер и през нощта. За разлика от западноевропейския, белогръдият таралеж не копае сам дупки, а използва за жилище коренища, гнили пънове, натрупана шума и други подобни места. Заспива зимен сън, понякога в изоставени дупки на други животни, който в България обикновено продължава от октомври-ноември до март-април.[4]

Естествени врагове на белогръдия таралеж са лисицата, язовецът и бухалът. Не е чувствителен към широк кръг отрови, включително тези на змиите, срещащи се в ареала му. Продължителността на живота е 6-7 години, в редки случаи 10 години. Основната причина за смъртността при таралежите е изтощение по време на зимния сън.[4]

Може да плува, да се катери по стени и да бяга (развива скорост до 2 m/s). Ако се почувства застрашен, таралежът се свива на кълбо, като по този начин се защитава от потенциални врагове чрез своите бодли.

Храни се главно с безгръбначни животни (плужеци, дъждовни червеи, бръмбари и други насекоми), но също и с жаби, малки гризачи и птици, птичи яйца и змии. Второстепенно значение има растителната храна - плодове, жълъди и др. Способен е да издържа дълго време без никаква храна.[4]

По време на зимния си летаргичен сън изгубва около 1/3 от телесното си тегло. Напролет бързо се възстановява. В разнообразното му меню присъстват и отровни змии, чиято отрова не му въздейства.[5]

РазмножаванеРедактиране

Обикновено източноевропейските таралежи отглеждат едно или две поколения годишно, като раждат през топлите месеци. Бременността продължава 5-7 седмици, а от едно поколение излизат 1-8 малки. Те са слепи и ярко розови, със слабозабележими меки игли по главата и маса около 10 g. След 14-18 дни отварят очи, след което се образуват бодли по гърба им. На около 40 дни те стават напълно независими от своите родители и достигат полова зрялост на 12 месеца.

Допълнителни сведенияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Erinaceus concolor (Martin, 1838). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 23 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Източноевропейски таралеж. Посетен на 2022-03-28
  3. Insectivore Specialist Group. Erinaceus concolor. // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 1996. Посетен на 2006-05-06. (на английски)
  4. а б в г д е ж Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 92-97.
  5. Боев, Н. 1966. Рицарят с бодливата броня. – Наша Родина, 2 (146): 23.