Иларион Танев
Иларион Танев Танев е български военен деец, полковник, участник Сръбско-българска война (1885) и командир на 6-и конен полк през Балканската война (1912 – 1913).
| Иларион Танев | |
| български офицер | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1883 – 1913 |
| Служи на |  България |
| Род войски |  Българска армия |
| Командвания | 6-и конен полк (БВ) |
| Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 25 декември 1868 г. (стар стил)
|
| Дата и място на смърт | |
.svg){kind=small}
Биография редактиране
Иларион Танев е роден на 25 декември 1868 година в Търново. Основното и класното училище завършва в родния си град. През 1883 година постъпва във Военното училище в София. При избухването на Сръбско-българската война (1885) се записва за доброволец в 7-и пехотен преславски полк, в редиците на който участва в боевете при Вишая и Сливница. За проявено геройство е награден с войнишки кръст „За храброст“ IV степен.
През 1886 г. участва в детронацията на княз Александър I Батенберг, за което е изключен от военното училище, но по-късно амнистиран и продължава образованието си. След завършването е произведен в чин подпоручик и зачислен в кавалерията. Служи във втори кавалерийски полк.[1] През 1910 година е произведен в чин полковник.
През Балканската война (1912 – 1913) полковник Танев командва 6-и конен полк. Взема участие и в Междусъюзническата война (1913). На 28 юни 1913 г. е пленен от части на 10-и пехотен сръбски полк близо до Босилеград и е разстрелян. Заедно с него са разстреляни и поручиците Стефан Контев, Станислав Стефанов, Христо Владев и Асен Минков. След войната тленните му останки (както и на останалите разстреляни офицери и войници) са пренесени в гробището на църквата в Босилеград.[2]
Награди редактиране
- Войнишки кръст „За храброст“ IV степен (1885)
Военни звания редактиране
- Подпоручик (27 април 1887)
- Поручик (18 май 1890)
- Ротмистър (1895)
- Майор (1903)
- Подполковник (31 декември 1906)
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 301.
- ↑ Фондация „Карнеги“, Другите Балкански войни, София, 1995, Фондация „Свободна и демократична България“, стр. 357, 358
Източници редактиране
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., стр. 209
- Генчева, Ц., Драганова, Т., Димитров, Й., „Бележити търновци“, Велико Търново, 1985, издателство на БЗНС
