Шести конен полк
Шести конен полк е български кавалерийски полк, формиран през 1907 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
| Шести конен полк | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 1907 – 1945 |
| Държава | България |
| Тип | Конен полк |
| Гарнизон | Харманли (1907 – 1941) Дедеагач (1941 – 1944) Харманли (1944 – 1948) Ямбол (1948 – 1949) |
| Командири | |
| Изтъкнати командири | Ген. Константин Соларов Ген. Пенчо Златев Полк. Иларион Танев |
| Бойни командири | Полк. Иларион Танев (БВ) Полк. Спас Манджуков (БВ) Подполк. Христо Начев (ПСВ) Подполк. Сава Вуйчев (ПСВ) Подполк. Михаил Войников (ПСВ) Полк. Борис Гайдаров (ВСВ) Подполк. Мъйно Мъйнов (ВСВ) |
Формиране редактиране
Шести конен полк е формиран на 1 януари 1907 година в Харманли, съгласно указ №149 от 27 декември 1906 година, състои от три ескадрона и е подчинен на 2-ра конна бригада.[1]
Балкански войни (1912 – 1913) редактиране
През Балканската война (1912 – 1913) полкът взема участие в боя при Димотика (17 октомври 1912), в боя при Фере (5 ноември 1912) и в боя при Мерхамлъ (14 ноември 1912).[2]
По време на Междусъюзническата война (1913) охранява и разузнава фланга на 4-та пехотна дивизия при Стаювци, а в периода 25 юни – 10 юли извършва охранителни действия в посока Босилеград, Любата, Черни връх, Бясна кобила и Патарица.[2]
Първа световна война (1915 – 1918) редактиране
В началото на Първата световна война (1915 – 1918) 6-и конен полк влиза в състава на 4-та конна бригада от състава на Конната дивизия (1 октомври – 20 ноември 1915). Има охранителни функции по линията Царево село – Калиманска позиция – Кочани – Велес – Прилеп – Битоля.[2]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 26 Чиновници: 1 Подофицери и войници: 619 |
Коне: 681 | Обикновени коли: 32 Товарни коли: 10 Специални коли: 2 |
Пушки и карабини: 598 Саби: 598 |
През 1916 година полкът взема участие в боя при Ескиче-Кочмар (2 септември), в боя при село Канлъ Чукур (14 септември), в боя при Амузача (18 септември), боя при гара Касичи (21 септември), боевете при Татладжа (4 – 11 октомври) и в боя при Сарай (7 – 8 ноември).[2]
На 5 декември 6-и конен полк преминава река Дунав при Гюргево, влиза в състава на 37-а германска пехотна дивизията на генерал фон дер Голц и действа в Румъния. На 27 април 1918 година дивизията се отправя от Туркоя към Скопие, където пристига на 4 май, като престоява на гара Куманово до 19 септември. В периода 12 – 28 септември действа на позициите при Кафадарци, Неготино, гара Криволак, Щип, Кочан и Царево село, като прикрива отстъплението на българските войски и съдейства на бегълците.[2]
На 19 декември 1920 година с указ №96 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор е реорганизиран в 6-и жандармерийски конен полк, след което през 1922 година е реорганизиран в 6-а жандармерийска конна група, а за началник на групата е назначен подполковник Петко Златев.
През 1923 година, по време на Деветоюнския преврат участва във въдворяването на реда в Хасковско и Харманлийско, след което същата година участва в потушаването на Септемврийското въстание. През 1928 година конната група обратно е реорганизрана в 6-и конен полк.
Втора световна война (1941 – 1945) редактиране
По време на Втората световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт в района на село Близнак (1 март 1941 – юли 1941), а от юли се установява на гарнизон в Гюмюрджина, преименува се на Гюмюрджински полк и влиза в подчинение на Беломорския отряд. На 1 януари 1942 година полкът е разделен на 6-и конен полк и Гюмюрджински пехотен полк и се установява на гарнизон в Дедеагач. Взема участие в първия период на войната в състава на 2-ра конна бригада. На 14 септември 1944 годна за командир на полка е назначен полковник Борис Гайдаров.[4] На 19 октомври 1944 година 2-ра конна бригада влиза в състава на 4-та армия и води боеве при Теринци и Колишино, на Струмишкото направление, където от полка загиват 37 души.[5]
Шести конен полк е демобилизиран на 30 ноември 1944 година и разформирован през 1945 година.[1] С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 6-и конен полк на 6-и конен на генерал Колев полк.[6] Полкът е разформирован повторно през 1949 година.[7]
Наименования редактиране
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Шести конен полк (1 януари 1907 – 19 декември 1920)
- Шести жандармерийски конен полк (19 декември 1920 – 1922)
- Шеста жандармерийска конна група (1922 – 20 декември 1927)
- Шести конен полк (20 декември 1927 – 1941)
- Гюмюрджински полк (1941 – 1942)
- Шести конен полк (1942 – 5 март 1946)
- Шести конен на генерал Колев полк (от 5 март 1945)
Командири редактиране
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Подполковник | Иларион Танев | януари 1907 – 28 юни 1913 (разстрелян) |
| 2. | Подполковник | Спас Манджуков | от 28 юни 1913 |
| 3. | Подполковник | Христо Начев | от февруари 1915 |
| 4. | Подполковник | Сава Вуйчев | 25 юни 1916 – 2 декември 1916 |
| 5. | Подполковник | Михаил Войников | от януари 1917 |
| Подполковник | Константин Соларов | 1918 | |
| Полковник | Георги Загорски | януари 1919 – 1919 | |
| Подполковник | Младен Филипов | от април 1920 | |
| Подполковник | Петко Златев | от януари 1921 | |
| Подполковник | Иван Стоянов | 1922 – 17 октомври 1923 | |
| Подполковник | Борис Божилов | от 1927 | |
| Подполковник | Никола Халачев | от 1930 | |
| Полковник | Петър Тяновски | 1933 – 1935? | |
| Подполковник | Жеко Маринов | от 1935 | |
| Подполковник | Георги Тошков | 1936 – 1940? | |
| Подполковник | Иван Кефсизов | 1940 – 1944? | |
| Полковник | Гроздан Грозданов | 1944 – 1944 | |
| Полковник | Борис Гайдаров | от 14 септември 1944 | |
| Подполковник | Мъйно Мъйнов | 1945 – 1947? | |
| Подполковник | Антон Панов | 1947 – 1947 |
Бележки редактиране
- ↑ а б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 173
- ↑ а б в г д Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд, стр. 568, 569
- ↑ Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ Ташев, Т., стр. 35
- ↑ Ташев, Т., стр. 386 (цит: ЦВА. ф. 480, а.е. 121)
- ↑ Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 2
- ↑ Йорданов, Б., „Някои моменти от историята на българската конница“, 1887, стр. 14
Източници редактиране
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд
- Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
