Илия Биолчев
Илия Николов Биолчев с псевдоним Сципион[1] е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.
Илия Биолчев | |
български революционер | |
Роден |
1880 г.
|
---|---|
Починал | 8 септември 1937 г.
|
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Биография
редактиранеБиолчев е роден в 1880 година в Прилеп, Османската империя, днес Северна Македония. Произхожда от големия род Биолчеви. Работи като учител, книжар и търговец. Четник е при Марко Лазаров в Прилепско през лятото на 1901 година. Биолчев е назначен за учител в Смърдеш[2], а по-късно е избран за заместник на Манол Розов в състава на Костурското горско началство в 1903 година. След края на Илинденско-Преображенското въстание Илия Биолчев заминава за Княжество България, където участва в дейността на ВМОК. В 1908 година присъства като делегат на Кюстендилски конгрес на ВМОРО.[3][4]
Пише за „Илюстрация Илинден“. Умира на 8 септември 1937 година в София.[3][5][6]
Родословие
редактиранеИлия Биолчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Димитър Биолчев (1837 – 1894) | Никола Биолчев (? – 1907) | Коста Биолчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Виктория Митанова (1878 – 1951) | Боян Биолчев (1870 — 1933) | Илия Биолчев (1880 - 1937) | Милан Биолчев (1876 - 1950) | Параскева Лозанчева (1880 - 1936) | Анастас Лозанчев (1870 - 1945) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Асен Биолчев (1906 – 1997) | Екатерина Джингова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Боян Биолчев (р. 1942) | Мариана Евстатиева (р. 1939) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
редактиране- "Въстанието в Костурско (Спомени)", публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. 5, книга 7-8, София, юни-юли, 1933 година
Бележки
редактиране- ↑ Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 16.
- ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901 - 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 90.
- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 18.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 49-50.
- ↑ Парцел 2 // София помни. Посетен на 2022-09-08.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 299.