Марко Лазаров Стоянов е български подофицер и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Марко Лазаров
български революционер

Роден
Марко Лазаров в Общомедия

БиографияРедактиране

Марко Лазаров е роден през 1867 година в село Косача и там завършва основното си образование. През 1898 влиза в редиците на българската армия като подофицер, а и по това време вече е свързан с ВМОРО. На следващата година става член на Тайните Македоно-одрински подофицерски братства, чийто създател е поручик Борис Сарафов.

На 20 май 1901 Марко Лазаров влиза в четата на Даме Йонов, чието поле на действие е в Прекуридския район на Прилепско. Лятото на същата година е определен за войвода на една от районните чети в Прилепско, където наследява Мирче Ацев. Целта е Марко Лазаров да обучава изпратените му учители, а впоследствие и четници, и войводи от селските милиции. Тогава постоянни негови четници са Даме Попов от Долнени, Коста от Брезово и Стоян от Орле, и временни Алекси Бочварчето и Димко Гърданов от Прилеп, а четници се вербуват от Илия Биолчев, Милан Янчулев, Йордан Станков и други.[1]

Лазаров се разболява в края на 1901 и заминава за България, за да се лекува, като е заместен от четника си Даме Попов.[2] На следващата 1902 година отново е в Македония, но този път с четата на Димко Гърданов. Участва активно в Илинденско-Преображенското въстание с обучение и сформиране на чети. От 1907 е помощник началник на пункта на ВМОРО в Кюстендил до обявяването на Хуриета през юли 1908.

Балканска и Междусъюзническа войниРедактиране

Съдейства за създаването на Македоно-одринското опълчение. По време на Балканската война влиза в редиците на 3-та рота от 7-а Кумановска дружина на Македоно-одринското опълчение. Получава медал за храброст и е произведен в офицерски чин.[3]

По-късно участва и в Междусъюзническата война през юни-юли 1913 година. След двете войни отново е деен член на ВМОРО. Умира на бойния си пост, вероятно през 1914 или 1915 година.[4][5]

БележкиРедактиране

  1. Матовъ, М. Войвода Марко Лазаровъ. // Илюстрация Илиндень XII (10 (90). София, Издание на Илинденската Организация, декемврий 1937. с. 14.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 136.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 255.
  4. Биография от сайта на ВМРО[неработеща препратка]
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 91.