Никола Илиев Биолчев, известен като Ничо Биолчев, е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Никола Биолчев
български революционер
Роден
Починал

БиографияРедактиране

Биолчев е роден през 1871 година в град Прилеп, Османската империя, днес Северна Македония. Произхожда от големия род Биолчеви. Занимава се с търговия. В 1884 година е избран за член на Прилепската българска община.[1] Основател е на прилепското читалище[2] и председател е на Прилепското училищно настоятелство. Присъединява се към ВМОРО. В 1899 година е избран за член на Прилепския околийски революционен комитет, а от октомври 1901 година го оглавява.[3] Освен него в ръководството са Тале Христов, Кочо Иванов, Коце Берберот, Коста Груев и Гьорче Брайлоец.[4] Ранен е от върховисти в отговор на убийството на Голалев.[5]

Умира през април 1907 година в Битоля.[6]

БележкиРедактиране

  1. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 581.
  2. Шалдев. Христо. Прилеп в българското възраждане (1838 – 1878), София, 1916, стр. 29.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 18.
  4. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 35.
  5. Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев - член на главния щаб на Илинденското въстание. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2007. ISBN 9789540726366. с. 164.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 50.