Отваря главното меню

Илия (област)

ном в Западна Гърция с център град Пиргос

Илѝя (на гръцки: Νομός Ηλείας) е ном в Гърция с център град Пиргос. Друг важен град в областта е Захаро.

Илия
Νομός Ηλείας
областна единица в Гърция
Местоположение на Илия в ГърцияМестоположение на Илия в Гърция
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Гърция
Център Пиргос
Площ 2618 km²
20-о място
Население (2011) 159 300 души
18-о място
Брой деми 7
Пощенски код 27* **
Официален сайт NA
Илия в Общомедия

ИсторияРедактиране

Древните обитатели на областта, наричани условно елиди, се занимавали със земеделие в ниските части по долините на реките, а по високите хребети – със скотовъдство. Във високите части на областта е имало тучни пасища и дъбови гори. В крайбрежните райони широко разпространено е било също така лозарството и рибарството.

В преводи на български на Херодот и Павзаний областта е наречена Елида. Там се намира прочутото светилище на Зевс в Олимпия, където на всеки четири години се провеждат панелинските древни олимпийски игри. В този район се намира и микенският център Пилос, където е разкрит царски дворец със стенописи и архив от глинени плочки с надписи на линейно писмо Б.

От края на V век пр.н.е. последователно атиняни, спартанци, аркадияни и македони нарушават границите, свободата и сигурността на Елида.

В древномакедонския и римски период в историята на Гърция, Илия обхваща северозападната част от Пелопонес и граничи на юг с Месения по река Неде. На изток границата ѝ с Аркадия е по река Ериманти, а на север границата с Ахея минава по река Лариса и Скиладския хребет. На запад е Йонийско море.

ЛичностиРедактиране

  • Калон (496 – 456 г. пр.н.е.), скулптор
  • Алексин (339 пр. Хр. – 265 пр. Хр.), древногръцки философ

Източници и литератураРедактиране

  • Bursian, „Geographie von Griechenland“ (II т., Лпц., 1868, стр. 267 – 309);
  • Kiepert, „Lehrbuch der alten Geographie“ (B., 1878, стр. 258 – 260);
  • Forbiger, „Kurzer Abriss der alten Geographie“ (Лпц., 1850, стр. 440 – 442);
  • Павзаний, „Описание Эллады“ (руски превод на Янчевецки, СПб., 18871889, стр. 442 – 544.