Уикипедия

Илона Сталер

Илона Анна Сталер (на унгарски: Ilona Anna Staller), по-известна със сценичното име Чичолина (на италиански: Cicciolina), е бивша италианско-унгарска порно звезда, радио водеща, политик и певица.

Илона Сталер
Общи данни
РоденаИлона Анна Сталер
26 ноември 1951 г. (73 г.)
Будапеща, Унгария
Физически данни
Мерки80-56-80 (1973)[1]
Ръст168 cm
Цвят на очитесини
Цвят на косатаблондинка
Естествени гърдине
Други
Ориентациябисексуална
ПсевдонимиЧичолина; Елена Меркури; Елена Анна
Външни препратки
Официална уебстраница
IMDb IAFD AFDB
Илона Сталер в Общомедия

В началото на кариерата си също се нарича Елена Анна (Elena Anna) или Елена Меркури (Elena Mercuri, Elena Mercury). Освен това работи в радиото, телевизията и в музикалния бизнес.[2] През 1987 г., избрана в Камарата на депутатите на Италия от редиците на Радикалната партия, Сталер е първата порнографска актриса в света, която влиза в национален парламент.[3]

Биография

редактиране

Ранни години

редактиране

Родена е на 26 ноември 1951 г. в град Будапеща, Унгария[4] с официалното име „Илона Анна Сталер“.[5] Нейният биологичен баща Ласло Сталер изоставя семейството, когато тя е още дете. Доведеният й баща е служител на унгарското Министерство на вътрешните работи[2], а майка й Илона е акушерка.[6] Като дете учи пиано, цигулка, танци (както класически, така и модерни). На 13 години започва работа като модел в държавната фотоагенция MTI, където се подготвят 50-те най-добри унгарски модели, и там е забелязана необикновената ѝ красота. На 20 години е коронясана за Мис Унгария. По-късно намира работа като сервитьорка в хотел „Дунав Континентал“, а също така с нея се свързват унгарските тайни служби, за да шпионира американски бизнесмени.[6][7]

В началото на 70-те години се омъжва за Салваторе Меркури, калабрийски представител, клиент на хотела, установява се в Италия и получава гражданство. Тук през 1973 г. се запознава с Рикардо Скики[6], автор, режисьор и продуцент на порнофилми, с когото води радио програмата Voulez-vous coucher avec moi? (от френскиː „Искаш ли да спиш с мен?“) по частната римска радиостанция Радио Луна. Става въпрос за еротична радиопрограма, излъчвана от полунощ до 2 ч. през нощта, изцяло посветена на еротичните телефонни обаждания от слушателите, с които Илона общува, наричайки ги „Чичолини“ и „Чичолинки“ (оттук и прякорът й „Чичолина“).[8] Предаването бързо придобива хиляди фенове и Чичолина се появява на страниците на вестници като „Република“, „Оджи“ и „Еуропео“.

Филмова кариера

редактиране

Тя прави своя филмов дебют през 1970 г. под псевдонима „Елена Меркури“. Започвайки от филма La liceale, режисиран от Микеле Масимо Тарантини, тя е кредитирана като „Илона Сталер“. В този филм играе ролята на Моника, лесбийка студентка, влюбена в главната героиня, докато във филма La supplente на Гуидо Леони се появява в дръзка сцена във фитнес зала. Тя също така получава роли в два художествени филма, режисирани от Алберто Латуада и Миклош Янчо.

През 1976 г. въвежда пълната голота в Италия за първи път на публично място – в случая дискотека.[9] През 1979 г. пристига в телевизията, като участва във вариететното шоу на Енцо Трапани C'era due volte заедно с Даниеле Пиомби по държавната Rai 2.[6] Програмата е създадена в резултат на успеха на Stryx година и половина по-рано и преразказва добре познати приказки в иронична версия. Телевизионното шоу се излъчва от 8 май 1980 г. късно вечерта: рейтингът на одобрение не е много висок и не пропуска да предизвика скандал, поради което е прекъсната само след шест епизода.[10]

Друга програма е Ciao Eva през 1984 г., излъчвана в петък късно вечерта по Rete A. Сталер се появи там облечена в прозрачни воали, в компанията на танцьорки или някой от питоните, които притежава. Един от тях, наречен Пито Пито, е намерен мъртъв през октомври 1993 г., очевидно убит от плъха, с който е бил хранен.[11] Вместо това анонимен източник, който се появи през 2019 г., твърди, че змията е умряла поради малтретирането на актрисата.[12]

Дебютът й на порнографското поприще е през 1983 г. с филма La conchiglia dei desideri („Мидата на желанията“), режисиран от Рикардо Скики. Последният порнографски филм на Сталер е Passione indecente („Неприлична страст“) през 1991 г. Заедно със Скики тя основава агенцията Дива Футура, която открива, между другото, Моана Поци, Рамба и Барбарела, а също така режисира хардкор филм.

Първият ѝ собствен филм е със заглавие „Чичолина, любов моя“ (Cicciolina, amore mio, 1979) – неин автобиографичен филм, режисиран от Амази Дамиано, Бруно Матей и Рикардо Скики, но той претърпява провал. Тогава със Скики решават да направят един много по-неприличен филм – „Червен телефон“ (Telefono rosso, 1986), който постига рекордни приходи. За много кратко време Чичолина се превръща в кралица на порното, работейки с най-известните артисти в жанра – от Моана Поци („Cicciolina & Moana ai Mondiali“, 1987) до Роко Сифреди („Amori particolari transessuali“, 1992).

Музикална кариера

редактиране

Сталер също има някои музикални преживявания, най-вече изпълнявайки песни, които използва за своите концерти, като песните почти винаги са фокусирани върху секса. Сред нейните записи е песента Muscolo rosso, която не е публикувана в Италия. Сред другите й песни са Lips, Happy Holidays, I Was Made for Dancing, Pane, Marmellata e Me и множество кавъри.

Кариера след порното

редактиране

След като изоставя порнографския жанр, през 1994 г. тя играе ролята на стриптизьорка във филма Replikator, а две години по-късно участва в различни епизоди на теленовелата Xica da Silva (продуцирана от изчезналата бразилска телевизия Rede Manchete) в ролята на принцеса Лудовика ди Кастелгандолфо ди Дженова. Появява се в документалните филми Un siècle de plaisir: voyage à travers l'histoire de l'hard (1996) и Wadd: the Life and Times of John C. Holmes (1998). През 90-те години отваря собствената артистична агенция Saremo famosi.

През 2014 г. актрисата претърпя колосална кражба в Рим на цялата й частна колекция, свързана с исторически художествени материали от 1974 г. нататък, засягащи образа на Чичолина, творби на американския творец Джеф Кунс, Моана Поци и различни други лица.[13] Откраднатият материал е на стойност около 20 млн. евро.[13]

Политическа дейност

редактиране

Сталер неколкократно се занимава с политика, като говори по актуални теми в интервюта и в предоставените й радио слотове. През 1979 г. е кандидат в Листата на Слънцето,[14] без обаче да постигне значителни резултати.

През 1985 г. се присъединява към Радикалната партия на Италия, като се обявява против ядрената енергия и за правата на човека. Тя е избрана за депутат в 10-ия законодателен орган на италианския парламент през 1987 г. с около 20 000 вота, заемайки второ място в листите на Радикалната партия след Марко Панела[6] – резултат, възможен благодарение на протестния вот.[15]

Пет години по-късно, заедно с Моана Поци, Сталер се кандидатира като кандидат в Партията на любовта, основана от Рикардо Скики и Мауро Биуци, този път получавайки малка подкрепа.

След това продължава своята политическа дейност, като се бори за сексуалната свобода на затворниците, срещу всички форми на насилие и цензура, срещу безразборното използване на животни за научни експерименти, за декриминализиране на наркотиците и накрая за насърчаване на сексуалното образование в училищата и информационни кампании за опасностите от СПИН, както и за световния мир.[16]

През 2002 г. се кандидатира за избори в унгарския парламент като независим кандидат за мястото на депутат в популярния квартал „Кобаня“ в Будапеща, но получава много малко гласове.[17] През същата година се кандидатира за кмет на Монца под символа на партията „Либертари“,[18] но не постига желания успех.

На 27 септември 2011 г. обявява, че иска да се върне в политиката, основавайки "оптимистично-футуристична" партия и обявявайки, че иска да се кандидатира отново за кмет на Монца.[19] Но листата на Либертарианците не постига желания успех.[2]

През 2012 г. сформира нова Партия на любовта“,[20] трансформирана за политическите избори през 2013 г. в партия „Демокрация Природа Любов“,[21][22] която за първи път в историята на партиите има двама председатели.[23][24]

Сталер е и кандидат в административните избори в Рим на 26 и 27 май 2013 г. в листата на републиканците и либералите[25] в квотата на Италианската либерална партия[26], от която взема и членската карта.[27] Либералната листа не постига голям консенсус, като се спира на 0,08% от гласовете и следователно не успява да влезе в градския съвет на Капитолия.[28]

Филмография

редактиране

Традиционна

редактиране

Порнографска

редактиране
  • La conchiglia dei desideri, реж. Рикардо Скики (1983)
  • Porno Poker, реж. Рикардо Скики (1984)
  • Cicciolina il giorno dopo - Orgia nucleare, реж. Рикардо Скики (1984)
  • Telefono rosso, реж. Рикардо Скики (1986)
  • Banane al cioccolato, реж. Рикардо Скики (1986)
  • Cicciolina number one, реж. Рикардо Скики (1986)
  • I racconti sensuali di Cicciolina, реж. Рикардо Скики (1986)
  • Carne bollente, реж. Рикардо Скики (1987)
  • Moana e... le altre regine, реж. Лорънс Уебър (1987)
  • La bottega del piacere, реж. Хард Сак (1988)
  • Backdoor Summer, реж. Джим Рейнълдс (1988)
  • Telefono rosso number 2, реж. Рикардо Скики (1988)
  • Backdoor Summer II, реж. Джим Рейнълдс (1989)
  • Supervogliose di maschi (Palm Springs Week-end), реж. Джим Рейнълдс (1990)
  • Vogliose e insaziabili per stalloni superdotati (Back Fire), реж. Грегъри Дж. Шел (Марио Бианки) (1990)
  • Cicciolina e Moana "Mondiali" (Sexy Mundial '90), реж. Джим Рейнълдс (1990)
  • Le donne di Mandingo, реж. Джим Рейнълдс (1990)
  • Amori particolari transessuali, реж. Ханс Руиз (1990)
  • All'onorevole piacciono gli stalloni, реж. Джим Рейнълдс (1990)
  • Tutte le provocazioni di Moana, реж. Хард Сак (1990)
  • Carcere amori bestiali, реж. Мартин Уайт (1991)
  • Le perversioni degli angeli, реж. Рикардо Скики (1991)
  • Ho scopato un'aliena, реж. Мартин Уайт (1992)
  • Luna park dell'amore, реж. Рикардо Скики (1992)
  • Ore 9 scuola a tutto sesso - Goduria sfrenata, реж. Мартин Уайт (1992)
  • Passione indecente, реж. Рикардо Скики (1993)

Режисура и сценарий

редактиране

Телевизия

редактиране
  • Io te tu io (Rete 2, 1978)
  • C'era due volte (Rete 2, 1980)
  • Fuori orario. Cose (mai) viste (Rai 3, 1988)
  • The Farm (Channel 5, 2005), състезателка
  • Bailando por un sueño (El Trece, 2008), състезателка
  • Radio Belva (Rete 4, 2013)
  • Celeb Vagyok, ments ki innen! (RTL Klub, 2017) - състезателка
  • L'isola dei famosi 16 (Canale 5, 2022) - състезателка
  • Verissimo - гост

Участва през 1975 и 1976 г. с Ориела Дорела в две поредици от скечове на италианската телевизионна рекламна рубрика Carosello, рекламирайки Фанта.

Дискография

редактиране
Албуми
  • 1979 – Ilona Staller
  • 1988 – Muscolo rosso
  • 1989 – Kebelbarátság
  • C'era due volte
  • Diamante
  • Fantasy
  • San Francisco Dance
Сингли
  • 1976, Voulez vous coucher avec moi?
  • 1979, I was made for dancing /Più su sempre più su
  • 1979, I was made for dancing (extended vers.) / Save the last dance for me
  • 1979, Cavallina Cavallo / Più su sempre più su
  • 1980, Buone Vacanze / Ti amo uomo
  • 1981, Ska Skatenati / Disco Smack
  • 1984, Dolce Cappuccino / Baby Love
  • 1987, Muscolo Rosso
  • 1989, San Francisco Dance / Living in my Paradise / My Sexy Shop (Acv 5472, 12")
Сътрудничества
  • 1979 – Aquarium Sounds, Aquarium Sounds, участие в песента Elena tip
  • 1988 – AA.VV. Sonhos Eróticos

Творби

редактиране
  • Confessions, Parigi, M. Lafon, 1987
  • Memorie. Racconto fotografico di un mito, Roma, Saremo Famosi Srl, 2002
  • Per amore e per forza. L'autobiografia di Cicciolina, Milano, Arnoldo Mondadori Editore, 2007

Вижте също

редактиране

Библиография

редактиране
  • Giovanni Romanini, Lucio. Les aventures de Cicciolina. France, Média 1000, 1989. (на френски)
  • Riccardo Schicchi, Ilona. Cicciolina. Taschen, 1992. ISBN 3-8228-9761-2.
  • Barbano, Nicolas. Verdens 25 hotteste pornostjerner. Denmark, Rosinante, 1999. ISBN 87-7357-961-0. (на датски)
  • Alda D'Eusanio, Il peccato in parlamento. Chi ha paura di Cicciolina?, Trento, Reverdito Editore, 1987
  • Andrea Di Quarto e Michele Giordano, Moana e le altre. Vent'anni di cinema porno in Italia, Roma, Gremese Editore, 1997

Източници

редактиране
  1. ↑ ha rifatto il seno negli anni 2000, quando ormai la carriera di attrice pornografica era conclusa.
  2. ↑ а б в My Movies.it. Ilona Staller // Посетен на 2024-12-31.
  3. ↑ Le pornostar tornano in politica. Cicciolina: «Con me si congratulò anche la Iotti» // Посетен на 2024-12-31.
  4. ↑ Ilona Staller // IMDb, 31 март 2015. (на английски)
  5. ↑ Elena Anna Staller su Camera.it
  6. ↑ а б в г д Giorgio Dell'Arti, Ilona Staller, in Catalogo dei viventi 2014 // Архивиран от оригинала на 2017-12-22. Посетен на 2024-12-31.
  7. ↑ Ilona Staller racconta: "Ero una spia per gli 007 ungheresi" // 20 giugno 2018.
  8. ↑ ((hu)) "Cicciolina: I enjoyed it my first time at 14" Архив на оригинала от 2012-03-20 в Wayback Machine., interview in Bors, 29 юни 2009
  9. ↑ Fernando Fratarcangeli, 100 dischi d'oro. Piccola storia della musica pop attraverso i cento 45 giri più rari della discografia italiana, Roma, Coniglio editore, 2003.
  10. ↑ Enzo Trapani – C'era due volte (1980) – C'era una volta la tv 10
  11. ↑ Cicciolina: morto il suo serpente, mangiato dal topo // 13 ottobre 1993.
  12. ↑ Dopo 26 anni, ecco la verità sulla morte del boa di Cicciolina
  13. ↑ а б Chi ha rubato i porno ricordi di Cicciolina? - RomagnaNOI // Архивиран от оригинала на 2016-11-08. Посетен на 2024-12-31.
  14. ↑ Cicciolina in carrozzela leader della lista verde // 8 maggio 1980.
  15. ↑ Cicciolina: "Grillo ha copiato le mie battaglie" // 30 settembre 2016.
  16. ↑ "Mi offro a Bin Laden per la pace". Proposta indecente di Cicciolina // Архивиран от оригинала.
  17. ↑ Ex-Porn Star Spices Up Hungary Vote // 26 gennaio 2002.
  18. ↑ "Sarò la Teodolinda della politica" // 10 maggio 2002.
  19. ↑ Rispunta Cicciolina: «Sarò sindaco» // 27 settembre 2011.
  20. ↑ Cicciolina scenderà in campo per le politiche del 2013 con un nuovo «partito dell'amore»
  21. ↑ Cicciolina: "Mi candido alle politiche del 2013" - Quotidiano Net
  22. ↑ Foto "Democrazia, natura, amore", il ritorno in politica di Cicciolina, su repubblica.it, la Repubblica
  23. ↑ Cicciolina candidata alle politiche 2013: fonda partito Democrazia Natura Amore | Blitz quotidiano
  24. ↑ Foto "Democrazia, natura, amore", il ritorno in politica di Cicciolina
  25. ↑ Roma: Ilona Staller nelle liste repubblicane e liberali // Архивиран от оригинала.
  26. ↑ Roma, Cicciolina si candida nel PLI: "antiproibizionismo e creare parchi dell'amore
  27. ↑ Ilona Staller: "Mi candido per i diritti civili", La Staller ha ricevuto la tessera del Partito liberale Italiano dal presidente Edoardo De Blasio e la spilla con il tricolore, appuntata sulla giacca.
  28. ↑ Comune di Roma - Lazio - Ballottaggio - Elezioni Comunali del 26-27 maggio 2013

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ilona Staller в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Илона_Сталер&oldid=12498114“.