Уикипедия

Институт по сексология

Институтът по сексология (на немски: Institut für Sexualwissenschaft) е първият изследователски институт по сексология в света, основан през 1919 г. в Германия и съществувал до 1933 г., когато е унищожен от нацистите. Институтът функционира като фондация с нестопанска цел със седалище в Тиргартен, Берлин.[1][2][3]

Институт по сексология
Institut für Sexualwissenschaft
Основан1919 г.
Закрит6 май 1933 г.
МестоположениеБерлин-мите, Берлин, Федерална република Германия
Карта Местоположение в Берлин-мите
Институт по сексология в Общомедия

Институтът се оглавява от Магнус Хиршфелд, който от 1897 г. ръководи Научно-хуманитарния комитет (на немски: Wissenschaftlich-humanitäres Komitee) – организация, която провежда кампании на прогресивно и рационално разбиране за правата на ЛГБТ хората и толерантност към тях. В продължение на години Комитетът публикува списанието „Годишник за етапите на сексуалността“ (на немски: Jahrbuch für sexuelle Zwischenstufen).[4]

Основаване и цели редактиране

Институтът по сексология е основан от Магнус Хиршфелд и неговите сътрудници Артур Кронфелд, известен психотерапевт и впоследствие професор в Шарите, и Фридрих Вертхайм, дерматолог.[5][6][7] Институтът е открит на 6 юли 1919 г.[8][9] Сградата, разположена в квартал Тиргартен, е закупена от Хиршфелд от правителството на Свободната държава Прусия след Първата световна война.[10][11] Съседна сграда е закупена през 1921 г., разширявайки пространството на института.[12][13]

Институтът е пионер в изследването и лечението на различни въпроси, свързани с пола и сексуалността, включително по теми относно хомосексуални, транссексуални и интерсексуални хора. Хиршфелд създава в Института уникална библиотека по въпросите на пола, еднополовата любов и еротиката.[14] Освен че е изследователска библиотека и разполага с голям архив, Институтът включва също така медицински, психологически и етноложки отдели, както и кабинет за брачни и сексуални консултации.[15] В допълнение предлага на широката общественост и различни други услуги, включително лечение на алкохолизъм, гинекологични прегледи, лечение на венерически болести и достъп до контрацепция. Обучения по много от тези въпроси се предлагат както на здравни специалисти, така и на неспециалисти.[16][17]

Други съоръжения в института включват музей за сексуални артефакти, стаи за медицински прегледи и лекционна зала.[5][18] Институтът провежда около 18 000 консултации за 3500 души през първата си година.[5] Клиентите често получават съвети безплатно.[19] По-бедните посетители също се лекуват безплатно. Според Хиршфелд през първата година са проведени около 1250 лекции.[20] Върху сградата е изписана фразата per scientiam ad justitiam (от латински: „чрез наука към справедливост“).[21][22] Това е личното мото на Хиршфелд, както и лозунгът на Научно-хуманитарния комитет.[23]

Институтът е финансиран от фондация „Магнус Хиршфелд“, благотворителна организация, която от своя страна е финансирана от частни дарения.[11] Заедно с Магнус Хиршфелд, редица други специалисти работят в Института в различни периоди.[24]

По време на нацизма редактиране

От началото на 20-те години на ХХ век Хиршфелд става мишена на крайната десница в Германия, включително на нацистката партия. Той е физически нападан по време на множество инциденти, включително инцидент в Мюнхен на 4 октомври 1920 г., при който е тежко ранен. Deutschnationale Jugendzeitung, националистически вестник, коментира, че е „жалко“, че Хиршфелд не е починал. При друг инцидент във Виена той е прострелян. До 1929 г. честите нападения от страна на нацистите затрудняват Хиршфелд да продължи с публичните си изяви.[5][23] През февруари 1929 г. на първа страница на „Щюрмер“ се появява негова карикатура; нацистката партия атакува еврейския му произход, както и теориите му за секса, пола и сексуалността.[23]

През 1933 г. архивите на института стават жертва на изгарянията на книги от нацистите в Берлин. След като нацистите поемат контрола над Германия през 30-те години на XIX век, институтът и неговите библиотеки са унищожени от младежки бригади като част от програмата за цензура на нацисткото правителство.[25]

В края на февруари 1933 г., когато влиянието на Ернст Рьом отслабва, нацистката партия започва прочистване на гей (тогава известни като хомофилски ) клубове в Берлин, забранява секс публикациите и забранява организираните гей групи.[26] В резултат на това много хора бягат от Германия . През март 1933 г. Кърт Хилър, адвокат, свързан с института, е изпратен в концентрационен лагер, където е измъчван, въпреки че по-късно бяга от Германия и оцелява във войната.[27][28]

На 6 май 1933 г., докато Хиршфелд е в Аскона, Швейцария, Германския студенски съюз, студенската организация на нацистката партия, извършва организирана атака срещу Института по сексология.[11][29] Духов оркестър ги придружава при пристигането им сутринта. След като проникват в сградата, студентите разрушават голяма част от това, което се намира вътре, и изнасят десетки хиляди предмети – включително произведения на автори, включени в черния списък в Нацистка Германия. След това лидерът на студентите изнася реч пред института, а студентите пеят песента на Хорст Весел.[30] Предполага се, че Дора Рихтер (първият известен човек, подложен на пълна операция за смяна на пола от мъжки към женски) може би е убита при тази или при последваща атака срещу института.[31] Членове на Щурмабтайлунг (SA) се появяват по-късно през деня, за да продължат да плячкосват института.[30]

 
Членове на нацистката партия изгарят книги на Оперния площад в Берлин

Четири дни по-късно остатаналото от библиотеката и архива на института е публично изнесено и изгорено на улицата на Оперния площад от членове на SA заедно със студентите. Върху огъня е поставен бронзов бюст на Хиршфелд, изнесен от института.[11][29] Според една оценка са унищожени между 12 000 и 20 000 книги и списания и още по-голям брой изображения и предмети.[29] Според друга оценка са унищожени около 25 000 книги.[32] Сред тях са художествени произведения, редки медицински и антропологични документи, както и диаграми на случаи на интерсексуалност, които са били подготвяни за Международния медицински конгрес, и др.[15][33] Колекция от трудове за сексуалността, подобна на тази, съхранявана в Института по сексология, е повторно създадена едва през 1947 година при основаването на Института „Кинси“.[34]

Освен книгите от Института по сексология са изгорени и книги на еврейски писатели и пацифисти като Ерих Мария Ремарк, които са изнесени от местните обществени библиотеки, книжарници и Хумболтовия университет.[35][29] По време на изгарянето на книгите Йозеф Гьобелс държи политическа реч пред тълпа от около 40 000 души.[36][32] Лидерите на Германския студентски съюз обявяват свои собствени списъци на произведения за изгаряне.

Бронзовият бюст на Хиршфелд оцелява. Уличен чистач го намира и прибира в деня след опожаряването, а след края на Втората световна война е дарен на Берлинската академия на изкуствата.[11] Съобщава се също, че са били пощадени от унищожаването голяма колекция от биопсихогични въпросници, отнасящи се до изследванията на Хиршфелд върху хомосексуалността. Нацистите са били уверени, че това са обикновени анамнези.[11] Малка част от тях обаче са възстановени след войната.[14]

Скоро след нападенията, едно вестникарско заглавие във вестник обявява „негерманския дух“ на Института и той е закрит.[23] Нацистите поемат контрола над сградите за свои цели.[30] Унищожаването на института предшества по-широка кампания срещу сексуалната реформа и контрацепцията, които се възприемат като заплаха за раждаемостта в Германия.[29]

Докато мнозина бягат в изгнание, радикалният активист Адолф Бранд се задържа в Германия в продължение на пет месеца след изгарянето на книгите, но през ноември 1933 г. се отказва от гей активизма.[37] На 28 юни 1934 г. Хитлер провежда чистка на хомосексуалните мъже в редиците на SA, като организира избиването им в Нощта на дългите ножове. Това е последвано от по-строги закони срещу хомосексуалността и арестуване на хомосексуални мъже.

 
Мемориал на Магнус Хиршфелд и неговия Институт за изследване на секса, Берлин Тиргартен, 2005 г.

Десетки хиляди арестувани в крайна сметка попадат в концентрационните лагери; много от тях загиват. Сред тях са и някои от служителите на института, като например Август Бесунгер.[38] Карл Гизе се самоубива през 1938 г., когато германците нахлуват в Чехословакия; неговият наследник, адвокатът Карл Файн, е убит през 1942 г. по време на депортация. Артур Кронфелд и Феликс Абрахам също се самоубиват.[38] Някои оцеляват, като бягат от Германия. Сред тях са Бернд Гьотц, Лудвиг Леви-Ленц, Бернард Шапиро и Макс Ходан.[38]

Шепа служители на института остават в него по време на нацисткото управление; Фридрих Хауптщайн, Артур Рьозер и Евалд Лауш дори стават сътрудници на нацистите. Има съмнения, че са били шпиони.[38][39] Хелене Хелинг, наемателка и рецепционистка, става симпатизант на нацистите след нападението и обитава сградата известно време след него.[39][40] Въпреки това сградите на института са разрушени от бомбардировки до 1944 г. и са сринати изцяло в средата на 50-те години на XIX век.

Хиршфелд се опитва да възстанови института в Париж под името Френски институт по сексология, но го разпуска през 1934 г., след като не успява да набере популярност.[41] Премества се в Ница и умира във Франция през 1935 г.[42]

След Втората световна война редактиране

Уставът на Института предвижда, че в случай на прекратяването му всички активи на фондация „Магнус Хиршфелд“ да бъдат дарени на Хумболтовия университет в Берлин. Хиршфелд също пише лично завещание, докато е в изгнание в Париж, оставяйки всички останали активи на своите ученици и наследници Карл Гизе и Ли Шиу Тонг (Тао Ли), за да продължат работата му. Нито една от разпоредбите обаче не е изпълнена. Западногерманските съдилища постановяват, че разпускането на фондацията и изземването на имущество от нацистите през 1934 г. е законно. Западногерманският законодател запазва също така нацистките поправки към параграф 175 от германския Наказателен кодекс, в резултат на което е невъзможно оцелели хомосексуалисти да поискат реституция за разрушения културен център.[43]

Ли Шиу Тонг живее в Швейцария и Съединените щати до 1956 г., но доколкото е известно, той не се опитва да продължи работата на Хиршфелд.

През 1973 г. в университета във Франкфурт на Майн е открит нов Институт за сексуална наука (директор: Фолкмар Сигуш), а през 1996 г. – в Хумболтовия университет в Берлин.

Литература редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ Wolff 1986, с. 180.
  2. ↑ O'Brien, Jodi. Encyclopedia of Gender and Society. SAGE Publications, 2009. ISBN 978-1-4129-0916-7. с. 425.
  3. ↑ Beachy 2014, с. 160 – 161.
  4. ↑ Homosexuality and Male Bonding in Pre-Nazi Germany. Harrington Park Press, 1991. ISBN 978-1-56023-008-3. (на английски)
  5. ↑ а б в г Tamagne, Florence. Liberation on the Move: The Golden Age of Homosexual Movements // A History of Homosexuality in Europe, Vol. I & II: Berlin, London, Paris 1919–1939. Algora Publishing, 2007. ISBN 978-0-87586-357-3. p. 59–104. (на английски)
  6. ↑ Arthur Kronfeld // Internet Publikation für Allgemeine und Integrative Psychotherapie. Посетен на 2022-01-23.
  7. ↑ Giami, Alain, Levinson, Sharman. Histories of Sexology: Between Science and Politics. Springer Nature, 2021. ISBN 978-3-030-65813-7. p. 55. (на английски)
  8. ↑ Magnus Hirschfeld and HKW // Haus der Kulturen der Welt. Архивиран от оригинала на 2021-11-09. Посетен на October 7, 2022.
  9. ↑ Jander, Thomas. What's that for? A Licence to Be (Different) // Deutsches Historisches Museum Blog. Посетен на 5 February 2021.
  10. ↑ Grossmann, Atina. Reforming Sex: The German Movement for Birth Control and Abortion Reform, 1920–1950. Oxford University Press, 1995. ISBN 978-0-19-505672-3. p. 15–17. (на английски)
  11. ↑ а б в г д е Bauer, Heike. Burning Sexual Subjects: Books, Homophobia and the Nazi Destruction of the Institute of Sexual Science in Berlin // Book Destruction from the Medieval to the Contemporary. London, Palgrave Macmillan UK, 2014. ISBN 978-1-137-36766-2. DOI:10.1057/9781137367662_2. p. 17–33. Посетен на 2022-10-07. (на английски)
  12. ↑ Beachy 2014, с. 161.
  13. ↑ Wolff 1986, с. 182.
  14. ↑ а б Strochlic, Nina. The great hunt for the world's first LGBTQ archive // National Geographic. 28 June 2022. Архивиран от оригинала на 5 July 2022. Посетен на 9 October 2022.
  15. ↑ а б Matte, Nicholas. International Sexual Reform and Sexology in Europe, 1897–1933 // Canadian Bulletin of Medical History 22 (2). 2005-10-01. DOI:10.3138/cbmh.22.2.253. с. 253–270.
  16. ↑ Beachy 2014, с. 160 – 164.
  17. ↑ Wolff 1986, с. 181.
  18. ↑ Beachy 2014, с. ix.
  19. ↑ Marcuse, Max. Handwörterbuch der Sexualwissenschaft: Enzyklopädie der natur- und kulturwissenschaftlichen Sexualkunde des Menschen. De Gruyter, 2011. ISBN 978-3-11-088786-0. S. xi. (на немски)
  20. ↑ Wolff 1986, с. 177.
  21. ↑ Weeks, Jeffrey. New Sexual Agendas. New York University Press, 1997. ISBN 0-8147-8076-8. DOI:10.1007/978-1-349-25549-8. OCLC 35646591. с. 48–49.
  22. ↑ Beachy 2014, с. 86.
  23. ↑ а б в г Magnus Hirschfeld // United States Holocaust Memorial Museum. Посетен на 8 October 2022.
  24. ↑ Dose 2014, с. 53 – 55.
  25. ↑ Institute of Sexology // Qualia Folk. Посетен на 18 January 2015.
  26. ↑ Neumann, Boaz. The Nazis tolerated gays. Then everything changed // Haaretz. 24 January 2019. Архивиран от оригинала на 7 June 2020. Посетен на 2020-08-05.
  27. ↑ Melching, Willem. 'A New Morality': Left-Wing Intellectuals on Sexuality in Weimar Germany // Journal of Contemporary History 25 (1). 1990. DOI:10.1177/002200949002500103. с. 69–85.
  28. ↑ Plant, Richard. The Pink Triangle: The Nazi War Against Homosexuals. Henry Holt and Company, 2011. ISBN 978-1-4299-3693-4. p. 106–107. Посетен на 2022-10-08. (на английски)
  29. ↑ а б в г д Evans, Richard J. The Coming of the Third Reich. 1st American. Т. 1. New York, Penguin Press, 2004. ISBN 1-59420-004-1. OCLC 53186626. с. 375–377, 429–430.
  30. ↑ а б в Beachy 2014, с. 241 – 242.
  31. ↑ Kaye, Hugh. The incredible story of the first known trans woman to undergo gender confirmation surgery // Attitude. November 16, 2021. Посетен на January 31, 2022.
  32. ↑ а б Bartrop, Paul R., Dickerman, Michael. The Holocaust: An Encyclopedia and Document Collection [4 volumes]. ABC-CLIO, 2017. ISBN 978-1-4408-4084-5. p. 457–458. (на английски)
  33. ↑ Stewart, Chuck. Gay and Lesbian Issues: A Reference Handbook. ABC-CLIO, 2003. ISBN 978-1-85109-372-4. p. 2–3, 81. (на английски)
  34. ↑ Ridinger, Rob B. Archives, Institutes, Libraries, and History Projects // Reader's Guide to Lesbian and Gay Studies. Taylor & Francis, 2000. ISBN 978-1135942410. DOI:10.4324/9781315062518. с. 51–52.
  35. ↑ Hill, Leonidas E. The Nazi Attack on 'Un-German' Literature, 1933–1945 // The Holocaust and the Book: Destruction and Preservation. University of Massachusetts Press, 2001. ISBN 978-1-55849-253-0. OCLC 43662080. p. 9–46. (на английски)
  36. ↑ 1933 Book Burnings // United States Holocaust Memorial Museum. Посетен на 7 October 2022.
  37. ↑ LaVey, Simon. Queer Science: The Use and Abuse of Research into Homosexuality // MIT Press. Посетен на August 17, 2020.
  38. ↑ а б в г Taylor, Michael Thomas, Timm, Annette, Herrn, Rainer. Not Straight from Germany: Sexual Publics and Sexual Citizenship Since Magnus Hirschfeld. University of Michigan Press, 2017. ISBN 978-0-472-13035-1. p. 68. (на английски)
  39. ↑ а б Beachy 2014, с. 242.
  40. ↑ Institute Employees and Domestic Personnel // Magnus-Hirschfeld-Gesellschaft. Посетен на December 4, 2022.
  41. ↑ The first Institute for Sexual Science (1919–1933) // www.magnus-hirschfeld.de. Посетен на 2023-02-09.
  42. ↑ Bullough, Vern L., Bullough, Bonnie. Human Sexuality: An Encyclopedia. Routledge, 2014. ISBN 978-1-135-82502-7. p. 274. (на английски)
  43. ↑ Steakley, James D. The Homosexual Emancipation Movement in Germany. Arno Press, 1975. ISBN 978-0-405-07366-3. OCLC 1500143.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Institut für Sexualwissenschaft в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Институт_по_сексология&oldid=12013776“.