Инциденти в България по време на въздушните удари на НАТО срещу Югославия

По време на въздушните удари на НАТО срещу Югославия на 28 април 1999 г. около 22 ч. противорадарна ракета AGM-88 HARM поразява покрива на къща в кв. „Горна баня“ в София.[1] Други 2 такива ракети падат над територията на страната край Брезник и Трън на 1 май 1999 г.[2]

ВерсииРедактиране

Инцидентът в Горна Баня остава неизяснен, като остават няколко версии за случилото се.

  1. Пилотска грешка. След като самолетът е засякъл сигнала на радарната инсталация на поделението в кв. Горна Баня, ракетата погрешно е изстреляна по посока на България.
  2. Технологична грешка. Ракетата се е отклонила от зададената цел и е паднала след като горивото й е свършило.[3].

РеакцииРедактиране

Тогавашният президент на Република България Петър Стоянов се опитва да тушира във вътрешнополитически план последствията от инцидента.[4]

Със заповед на началника на Генералния щаб на Българската армия ген.-полк. Михо Михов от 3 май 1999 г. в резултат от бомбардировката българската ПВО по линията Пловдив – Плевен е поставена в повишена бойна готовност.[5] Самият Михов след години неведнъж споменава, че е бил против бомбардировките над Югославия.

Първоначално и излиза информация по медиите, че инцидентът е сръбска провокация към България заради осигурения от последната въздушен коридор за самолети на НАТО излитащи от военновъздушната база Инджирлик. Още на следващия ден тази информация е опровергана.[6]

Изясняване на инцидентаРедактиране

Съпровождан е през цялото време от българската ПВО и при навлизането си на българска територия, както и три минути след влизане в българското въздушно пространство, но поради рязкото му снижаване и увеличаване на скоростта бил загубен. [7]

В резултат от инцидента, България обявява че зони забранени за полети на НАТО са АЕЦ „Козлодуй“, химическите заводи в Девня и Враца, Нефтохим, Плама-Плевен, както и градските зони на София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен. [8]

Руското външно министерство по повод на инцидента излиза с изявление, че „така нареченото случайно падане на ракети на НАТО“ е повод за дълбока тревога.[9]

ИзточнициРедактиране

  1. Как НАТО остави Върбенови без покрив. Ракетата спря до борчето на Димитрови
  2. „Няколко самолета на НАТО вече преминаха българското небе“, в. „Черно море“, 5 май 1999 г.
  3. ТЕМА НА ДЕНЯ от 30 април 1999 г.
  4. ТЕМА НА ДЕНЯ – Ракетата на натовския самолет, която отнесе покрив на къща в софийски квартал, стана новина номер 1 в света
  5. Вестник „Черно море“. „Няколко самолета на НАТО вече преминаха българското небе“. 5 май 1999 г.
  6. Ракета в покрива или живот 10 години след удар на НАТО.
  7. Юбилей: Мистерията около ракетата в Горна баня остава. Управляващите се хванаха на игра „НАТО лъже – Костов маже“. Ракета в покрива или живот 10 години след удар на НАТО.
  8. Правителството предоставя на НАТО не само въздушна зона от 100 – 150 км, но и въздушен коридор от зоната до границата с Турция.
  9. ЧУЖДАТА ПРЕСА ЗА БЪЛГАРИЯ – Ройтерс цитира декларация на руското външно министерство:

Вижте същоРедактиране