Отваря главното меню

Петър Стоянов

Президент на Република България
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Стоянов.

Петър Стефанов Стоянов е български юрист, адвокат по професия, политик и 2-ри президент на Република България, между 22 януари 1997 и 22 януари 2002 г. Владее свободно немски език и английски език.

Петър Стоянов
Flickr - europeanpeoplesparty - EPP Congress Rome 2006 (48) (cropped).jpg
2ри Президент на Република България
Мандат 22 януари 1997 – 22 януари 2002 г.
Вицепрезидент
1997 – 2002 Тодор Кавалджиев
Министър-председател
1995 – 1997 Жан Виденов
1997 Стефан Софиянски
1997 – 2001 Иван Костов
2001 – 2005 Симеон Сакскобурготски
Предшественик Желю Желев
Наследник Георги Първанов
Лични данни
Роден
25 май 1952 г. (66 г.)
Националност българин
Съпруга Антонина Стоянова
Полит. партия СДС (2005 – 2007)
Университет СУ „Св. Климент Охридски“
Професия юристадвокатполитик
Народен представител в:
XXXVII НС   
Портал Портална икона Политика
Петър Стоянов в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Ранен живот и образованиеРедактиране

Петър Стоянов е роден е на 25 май 1952 г. в Пловдив, България. Потомък е по бащина линия на род от родопското село Манастир.[1]

През 1976 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

През 1990 г. става говорител на Съюза на демократичните сили (СДС) в Пловдив, а през 1992 г. поема длъжността на заместник-министър на правосъдието в кабинета на СДС, оглавяван от Филип Димитров.

Избран за председател на Юридическия съвет на СДС през май 1993 г. През 1994 г. е избран за депутат в 37-то Народно събрание. През същата година става заместник-председател на парламентарната група на СДС и заместник-председател на Комисията за младежта, спорта и туризма.

През 1995 г. е избран за заместник-председател на СДС, отговарящ за вътрешната политика.

Президентски и вицепрезидентски избори, 1996 г.Редактиране

п  б  р
Резултати от президентските избори в България на 27 октомври/3 ноември 1996 година
Кандидат-президент Кандидат-вицепрезидент Издигнати от Гласове I тур % I тур Гласове II тур % II тур
Христо Бойчев Иван Кулеков Движение за защита на пенсионерите, безработните и социално слабите граждани 57 668 1,34%
Димитър Марковски Димитрина Вулджиева Свободна кооперативна партия 5 823 0,14%
Митко Димитров Игнат Игнатов Обединение за запазване на богатствата на България 7 793 0,18%
Илиян Николов Сергей Немцеров Българска национална екологична партия 4 920 0,11%
Иван Маразов Ирина Бокова Заедно за България 1 158 204 27,01% 1 687 242 40,27%
Вера Илиева Искра Атанасова Българска комунистическа партия 34 004 0,79%
Славомир Цанков Добри Добрев Съюз на демократичните партии и движения Ера 3 22 724 0,53%
Любомир Стефанов Паруш Караиванов Алтернативно социалистическо обединение (независими) 6 056 0,14%
Петър Стоянов Тодор Кавалджиев Обединени демократични сили 1 889 825 44,07% 2 502 517 59,73%
Иван Стоянов Румяна Якимова Демократическа партия в България 14 659 0,34%
Александър Томов Людмил Маринчевски независими 135 571 3,16%
Жорж Ганчев Арлин Антонов Български бизнес блок 937 686 21,87%
Минчо Минчев Пенчо Пенчев Отечествена партия на труда 13 567 0,32%
Общо: 4 288 500 4 189 759

  на балотаж   не достигнал балотаж

На 1 юни 1996 г. печели предварителните избори за президент с 66% от 870 000 гласа и е издигнат за кандидат за президент от Обединените демократични сили (ОДС). Той е първият български политик, който води предизборната си кампания освен в обичайните медии и в Интернет и първият български политик, който публично декларира, че България трябва да се присъедини към НАТО и Европейския съюз.

На 2 ноември 1996 г. е избран официално за президент на Република България с 2 502 517 гласа или 59,73% в екип с Тодор Кавалджиев за вицепрезидент.

Полага клетва като президент на републиката на 19 януари 1997 г. Встъпва в длъжност на 22 януари 1997 г. Той е първият български държавен глава след 1971 година, който не е бил член на комунистическата партия.

МандатРедактиране

Още в началото на своя мандат Петър Стоянов се сблъсква с най-драматичната криза в новата историята на България. Повече от месец, десетки хиляди протестират срещу управлението на БСП. След подаването на оставка от социалистическия премиер – Жан Виденов, новият държавен глава отказва да даде мандат за съставяне на ново правителство на БСП и на свикания на 4 февруари 1997 г. Консултативен съвет за национална сигурност, БСП са принудени да се откажат от мандата и така се слага край на политическата криза. Президентът Стоянов назначава служебен кабинет и насрочва нови парламентарни избори, спечелени по-късно от СДС.

Оригиналът на „История славянобългарска“ е върнат в манастирската библиотека на Зографския манастир на 12 януари 1998 г. по негово решение. [2]

Междувременно се разбира и че в Гърция се води дело за кражба с оглед юрисдикцията на Света Гора, въпреки че духовно е под опеката на вселенския патриарх Вартоломей I.[3]

По време на мандата на Петър Стоянов България подава официално молба за членство в НАТО и играе важна роля в разрешаването на Косовската криза, като не дава въздушно пространство на Русия и подкрепя Алианса.

България започва активни преговори за присъединяване към Европейския съюз, които са ключови за последващото приемане на страната.

България ратифицира рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства и става непостоянен член на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.

През 1999 г. за първи път американски президент посещава България. По покана на Стоянов Бил Клинтън прави историческо тридневно посещение между 21/23 ноември.

По време на мандата си става първият държавен глава в света, подписал закон с електронен подпис. Петър Стоянов е член на Интернет общество - България, от 21 юли 2000 г.

Кандидатура за втори президентски мандат, 2001 г. и провалРедактиране

Петър Стоянов се кандидатира за втори президентски мандат през 2001 г., но губи на втория тур от Георги Първанов, въпреки че първоначалните социологически проучвания сочат в негова полза.

Публикувано Институт Петър Стоянов Богомил Бонев Георги Първанов Жорж Ганчев Ренета Инджова Петър Берон Няма да гласуват
20 септември 2001 г. „Alpha Research“ 34.0% 19.0% 18.0% 3.0% 3.0% 0.5% 24.5%
пренормирани % само далите глас 43.87% 24.52% 23.22% 3.87% 3.87% 0.65%
разлика на реалните резултати от прогнозата -20.33% -21.41% +56.72% -13.18% +27.13% +70.77%

По време на телевизионен дебат с участието на Богомил Бонев Стоянов изважда секретна папка, в която Бонев е уличен в контакти със съмнителни лица. Водещият Иво Инджев я прочита в ефир. В разгара на споровете репликата на другия водещ на диспута Светла Петрова е „така рискувате, най-големият победител от диспута да е Георги Първанов“, който не участва заради среща с избирателите. Действията на Стоянов действително отблъскват много от гласоподавателите и с умереното си поведение Първанов печели гласовете на колебаещите се.

Преди началото на кампанията Стоянов е подкрепен от партиите СДС и НДСВ, но по време на втория тур лидерът на движението и тогавашен премиер Симеон Сакскобургготски обявява, че няма да гласува, като се мотивира с желанието да спести на държавата разходите за необходимото пътуване до с. Баня, където е адресно регистриран. Впоследствие все пак получава удостоверение за гласуване в друго населено място и упражнява правото си на вот един час преди края на изборния ден.

п  б  р
Резултати от президентските избори в България на 11/18 ноември 2001 година
Кандидат-президент Кандидат-вицепрезидент Издигнати от Гласове I тур % I тур Гласове II тур % II тур
Петър Берон Стоян Андреев Съюз България 31 394 1,11%
Петър Стоянов Нели Куцкова инициативен комитет 991 680 34,95% 1 731 676 45,87%
Богомил Бонев Атанас Железчев Гражданска партия на България 546 801 19,27%
Жорж Ганчев Веселин Бончев Блокът на Жорж Ганчев 95 481 3,36%
Георги Първанов Ангел Марин Коалиция за България 1 032 665 36,39% 2 043 443 54,13%
Ренета Инджова Кръстю Илов Демократичен алианс 139 680 4,92%
Общо: 2 837 701 3 775 119

  десница и център   левица

След 2001 г.Редактиране

През 2004 г. Стоянов е назначен от председателстващия ОССЕ български външен министър Соломон Паси за негов специален пратеник за уреждане на конфликта в Приднестровието.

Петър Стоянов е водач на листите на ОДС за парламентарните избори на 25 юни 2005 г. в Пловдив и Смолян и е избран за депутат. От 1 октомври 2005 г. е председател на СДС, като на 22 май 2007 г., след поражението на партията на изборите за Европейски парламент подава оставка. Остава депутат в парламента до 14 септември 2007 г., когато по негова молба Народното събрание гласува да бъдат прекратени правомощията му като народен представител.[4]

ЧленстваРедактиране

От 2010 година е президент на Център за глобален диалог и сътрудничество във Виена. Съпредседател е на Световния проект за справедливост във Вашингтон. Член е на Попечителския съвет на Александрийската библиотека, член на борда на Международния център за толерантност, диалог и сътрудничество между различните култури и религии „Низами“, член е на фондация „Клинтън глоубъл инишиатив“.[5]

СемействоРедактиране

Петър Стоянов е женен за Антонина Стоянова, бивш дипломат, работи в Световната организация за интелектуална собственост в Женева. Те имат дъщеря и син. Братът на Петър Стоянов, Емил Стоянов е избран през 2009 г. за евродепутат от партията ГЕРБ.

Цитирана литератураРедактиране

БиблиографияРедактиране

  • ((bg)) Защо България е за награждаване на Петър Стоянов. – София: изд. вестник София, 1987 г.
  • ((mk)) Македонија во времето на балканската и правата светска воjна (1912 – 18), Петър Стоянов. – Скопие: Институт за национална история, 1969 г.

БележкиРедактиране

  1. В с. Манастир слушат литургии на магнетофон. // Уеб страница на в. „Стандарт“, 3 април 2001. Посетен на 6 октомври 2012.
  2. България върна Паисиевата „История“ в Атон, capital.bg, 17 януари 1998 г.
  3. Как ДС открадна Паисиевата „История Славянобългарска“ от Зографския манастир, mediapool.bg, 11 октомври 2012 г.
  4. Гергана Мишева, Изненада: Петър Стоянов заряза депутатството, dnes.dir.bg, 14 септември 2007.
  5. В кадър: Петър Стоянов. Мандатът от първо лице. // Българска национална телевизия, 3 декември 2016 г. Посетен на 21 април 2017 г. (на български)

Външни препраткиРедактиране