Ирина Ласкарина Асенина

българска царица

Ирина Ласкарина Асенина e никейска принцеса и българска царица (1258 – 1268), втора съпруга на цар Константин Тих Асен (1257 – 1277).

Ирина Ласкарина Асенина
българска царица
Стенопис в Боянската църква, на който е изобразена царица Ирина
Стенопис в Боянската църква, на който е изобразена царица Ирина
Родена
Починала
1268 г.
ПогребанаСвети Четиридесет мъченици, Велико Търново, Република България
Управление
Период1258 – 1268
ПредшественикМария Асенина
НаследникМария Палеологина Кантакузина
Други титлиникейска принцеса
Семейство
РодЛаскариди
БащаТеодор II Ласкарис
МайкаЕлена Асенина
Братя/сестриЙоан IV Дука Ласкарис
Евдокия Ласкарина Асенина
СъпругКонстантин Асен
Ирина Ласкарина Асенина в Общомедия

Произход редактиране

Ирина е потомка по майчина линия на Асеневата династия. Тя е най-голямата дъщеря на никейския император Теодор II Ласкарис и на Елена Асенина, дъщерята на Иван Асен II.

Българска царица редактиране

През 1257 г. Ирина е омъжена за видния български болярин от Скопие Константин Тих. Бракът има политически характер. Михаил Палеолог, настойникът на малолетния ѝ брат – император Йоан IV Дука Ласкарис, се стреми към никейския трон, а Ирина не скрива амбициите си за престола. Така омъжването ѝ за чуждестранен благородник като Константин Тих е удобен начин за отстраняването на Ирина от никейския двор. От друга страна, претендентът за български цар – Константин Тих желае да се сроди с Асеневата династия, за да придобие същите права върху българската корона, които има и неговият съперник Мицо Асен, женен за Мария, дъщеря на Иван Асен II и Ирина Комнина. За целта Константин Тих се развежда с първата си съпруга и след сватбата си с Ирина прибавя към името си харизматичната династична фамилия Асен.[1]

През 1259 г. Михаил Палеолог завзема властта в Никея чрез военен преврат. Той се обявява за регент на малолетния Йоан IV Ласкарис. Постепенно Михаил XVIII Палеолог измества и изолира легитимния император докато през 1261 г. го детронира и ослепява, а след това го затваря в манастир.

В Търново Ирина става непримирим враг на императора-узурпатор, който отнема трона на малкия ѝ брат. Царицата вероятно става обединителен център и на онази част от българското болярство, която поддържа една по-твърда политика на България спрямо Никейската империя, а след това и спрямо възстановена Византия. Водена от чувството си за мъст, царицата настройва своя съпруг срещу Михаил Палеолог, в резултат на което се стига до серия българо-византийски конфликти:

...защото българският народ не желаеше да стои спокоен и най-вече поради враждебността и омразата към императора на Ирина, първата от дъщерите на император Теодор Ласкарис. Тя много горещо подтикваше съпруга си Константин, за когото вече разказахме, че е цар на българите, да опустошава земите [на Палеолог] за отмъщение, разбира се, на това, което претърпял брат ѝ Йоан

Георги Пахимер. История[2].

Естествено роля за зачестяващите сблъсъци между двете държави имат и умножаващите се териториални и политически спорове между тях.

През 1259 г. царица Ирина е изобразена заедно със съпруга си Константин Тих-Асен в Боянската църква. Изображението ѝ я показва като млада жена, с всички знаци на царското достойнство – корона, скиптър и тържествено царско облекло. Над главата ѝ има надпис „благочестива царица на българите“.

Ирина умира или в края на 1268, или в началото на следващата година. Не е известно да е имала деца от Константин Асен.

Родословие редактиране

Източници редактиране

  1. Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.
  2. Цит. по. ГИБИ, X, 1980, с. 151 – 152. Превод на: Михаил Войнов.