Отваря главното меню

Ирина Ласкарина Асенина e никейска принцеса и българска царица (1258-1268), втора съпруга на цар Константин Тих Асен (1257-1277).

Ирина
царица на България
NHM-BG-photo1-2.jpg
Стенописът в Боянската църква, на който е изобразена царица Ирина
Лични данни
Родена 13 век
Никейска империя
Починала 1268 или 1269
България
Предшествана от царица Мария Асенина
Наследена от царица Мария Палеологина
Семейство
Брак Цар Константин Тих Асен
Потомци няма
Династия Ласкариди
Баща Теодор II Ласкарис
Майка Елена Асенина
Ирина в Общомедия

Съдържание

СемействоРедактиране

Ирина е потомка по майчина линия на Асеневата династия. Тя е най-голямата дъщеря на никейския император Теодор II Ласкарис и на Елена Асенина, дъщерята на Иван Асен II.

Българска царицаРедактиране

През 1257 г. Ирина е омъжена за видния български болярин от Скопие Константин Тих. Бракът има политически характер. Михаил Палеолог, настойникът на малолетния ѝ брат - император Йоан IV Дука Ласкарис, се стреми към никейския трон, а Ирина не скрива амбициите си за престола. Така омъжването ѝ за чуждестранен благородник като Константин Тих е удобен начин за отстраняването на Ирина от никейския двор.

От друга страна, претендентът за български цар - Константин Тих желае да се сроди с Асеневата династия, за да придобие същите права върху българската корона, които има и неговият съперник Мицо Асен, женен за Мария, дъщеря на Иван Асен II и Ирина Комнина. За целта Константин Тих се развежда с първата си съпруга и след сватбата си с Ирина прибавя към името си харизматичната династична фамилия Асен.[1]

През 1259 г. Михаил Палеолог завзема властта в Никея чрез военен преврат. Той се обявява за регент на малолетния Йоан IV Ласкарис. Постепенно Михаил XVII Палеолог измества и изолира легитимния император докато през 1261 г. го детронира и ослепява, а след това го затваря в манастир.

В Търново Ирина става непримирим враг на императора-узурпатор, който отнема трона на малкия ѝ брат. Царицата вероятно става обединителен център и на онази част от българското болярство, която поддържа една по-твърда политика на България спрямо Никейската империя, а след това и спрямо възстановена Византия. Водена от чувството си за мъст царицата настройва своя съпруг срещу Михаил Палеолог, в резултат на което се стига до серия българо-византийски конфликти:

...защото българският народ не желаеше да стои спокоен и най-вече поради враждебността и омразата към императора на Ирина, първата от дъщерите на император Теодор Ласкарис. Тя много горещо подтикваше съпруга си Константин, за когото вече разказахме, че е цар на българите, да опустошава земите [на Палеолог] за отмъщение, разбира се, на това, което претърпял брат ѝ Йоан

— Георги Пахимер. История[2].

Естествено роля за зачестяващите сблъсъци между двете държави имат и умножаващите се териториални и политически спорове между тях.

През 1259 г. царица Ирина е изобразена заедно със съпруга си Константин Тих-Асен в Боянската църква. Изображението ѝ я показва като млада жена, с всички знаци на царското достойнство – корона, скиптър и тържествено царско облекло. Над главата ѝ има надпис "благочестива царица на българите".

Ирина умира или в края на 1268 или в началото на следващата година. Не е известно да е имала деца от Константин Асен.

ПроизходРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.
  2. Цит. по. ГИБИ, X, 1980, с. 151-152. Превод на: Михаил Войнов.