Ирина Комнина

българска царица

Ирина Комнина Дукина (на гръцки: Ειρήνη Κομνηνή) е българска царица (съпруга на цар Иван Асен II), майка на цар Михаил II Асен и вероятно негова регентка.

Ирина
царица на България
Irene-Komnene-Kastoria.jpg
Портрет от костурската църква
Свети Архангели Митрополитски
Лични данни
Регент на Михаил II Асен
Регентство 1246 – 1254 г. ?
Родена ок. 1220 г. [1]
Арта, Епирско деспотство[2]
Починал
България
Предшествана от Анна-Мария Унгарска
Наследена от Анна Ростиславна
Семейство
Брак Иван Асен II
Династия Комнин Дука, клон от Ангелите
Баща Теодор Комнин
Майка Мария Патралифена
Ирина в Общомедия

Дъщеря е на епирския деспот Теодор Комнин и Мария Патралифена. Още като дете заедно с цялото си семейство попада в плен при българите след знаменитата победа при Клокотница на цар Иван Асен II през 1230 г. Отрасва в търновския дворец. Иван Асен II е запленен от „хубавата и стройна“ Ирина. Обича Ирина „не по-малко, отколкото Антоний – Клеопатра“.

На царица Ирина византийски поет по-късно посвещава следните редове:

...Пресияйна и прекрасна, ти като луна проблясна
от една градина цвете, рай божествен, ти, царице!
По природа си красива, имаш кипреща се прелест,
като слънце над звездите бдиш с лъча на красотата...
[3]

Търновският патриарх Висарион, стриктно придържайки се към православието, отказва да благослови съпружеската двойка. Иван Асен II не се поколебава да осъди на смърт несговорчивия патриарх. От своя страна църквата отказва да признае царската титла на Ирина и причислява патриарх Висарион към светиите.

Иван Асен II се жени за Ирина през 1238 г. От този брак имат 3 деца:

След смъртта на Иван Асен II през 1241 г. на търновския престол се възкачва Калиман I (Коломан I), син на царя от първата му съпруга Анна-Мария Унгарска. Управлението на новия цар обаче не може да се похвали с успехите, достигнати при неговия предшественик. Нещо повече – България бързо губи позициите си на първа балканска политическа сила и, притисната от постоянни татарски нашествия, е принудена да плаща ежегоден данък на татарите. Неуспехите пораждат силно вътрешно недоволство срещу управлението на новия цар.

Сред българското болярство се оформя опозиция, целяща да го отстрани от престола и да постави на негово място сина на Иван Асен II и Ирина Комнина. Водена от желанието си да види собствения си син на престола, Ирина оглавява болярската опозиция срещу Калиман I. През 1246 г. цар Калиман I e отровен и на престола се възкачва синът ѝ Михаил II Асен. Много автори изтъкват, че зад убийството на царя стои самата Ирина Комнина. Предполага се, че царица Ирина Комнина застава начело на управлението на страната като регент на сина си, който по онова време е непълнолетен, но категорични доказателства за това липсват.

Ирина се замонашва под религиозното име Ксения. Изгонена е от България след смъртта на сина си и последвалата борба за българския престол. Прекарва остатъка от живота си в родовите си имения край Солун[4].

ИзточнициРедактиране

  1. Павлов, Пламен. Още веднъж за съпругите, дъщерите и „сватбите на Йоан Асен“. // Bulgaria mediaevalis (в чест на проф. Илия Илиев), т. 6. София, 2015. ISSN 1314-2941. с. 285-298.
  2. Павлов, Пламен. „Забравени и неразбрани“. София, Издателство „Сиела“, 2010. ISBN 978-954-28-0787-2.
  3. Павлов, Пламен. „Търновските царици“. В.Т.: ДАР-РХ, 2006
  4. Павлов, Пламен. „Първите дами“ на Средновековна България