Ирмингард Баварска

Ирмингард Мария Йозефа Баварска (на немски: Irmingard Marie Josefa Prinzessin von Bayern; * 29 май 1923 в Берхтесгаден; † 23 октомври 2010 в Лойтщетен, Щарнберг) от фамилията Вителсбахи (линията Пфалц-Биркенфелд-Бишвайлер) е принцеса от Бавария и чрез женитба принцеса на Бавария преди да се премахне монархията в Бавария.[1]

Ирмингард Баварска
принцеса на Бавария
Лични данни
Родена
Починала
Лойтщетен, Щарнберг
Погребана в фамилното гробище на Вителсбахите в манастир Андекс
Семейство
Династия Вителсбахи
Баща Рупрехт Баварски
Майка Антония Люксембургска-Насау
Брак Лудвиг Карл Мария Баварски
Потомци Луитполд Рупрехт Хайнрих Баварски, Ирмингард Мария, Филипа
Герб Coat of Arms of the Kingdom of Bavaria 1835-1918.svg
Ирмингард Баварска в Общомедия
Дворецът Лойтщетен, Щарнберг
Дворецът Калтенберг

Тя е дъщеря на последния наследствен трон-принц Рупрехт Баварски (1869 – 1955) и втората му съпруга принцеса Антония Люксембургска-Насау (1899 – 1954), дъщеря на херцог Вилхелм IV фон Насау-Вайлбург (1852 – 1912), велик херцог на Люксембург, и инфанта Мария Анна Браганца Португалска (1861 – 1942), дъщеря на крал Мигел I.

Внучка е на последния баварски крал Лудвиг III Баварски (1845 – 1921) и ерцхерцогиня Мария Тереза Австрийска-Есте (1849 – 1919), дъщеря на ерцхерцог Фердинанд Карл Австрийски-Есте и ерцхерцогиня Елизабет Франциска Мария Австрийска.[2]

Баща ѝ Рупрехт е против национал-социалистите и през 1939 г. трябва да избяга в Италия. Майка ѝ и децата са от 27 юли 1944 г. до края на войната в концентрационни лагери, първо в КЦ Дахау, през януари 1945 г. в концентрационен лагер „Заксенхаузен“, и във Флосенбюрг. Тя пише книга за живота си.

През 1955 г. Ирмингард купува дворцовата бирария „Калтенберг“ и я ръководи. През 1976 г. нейният син Луитполд поема ръководството на бирарията.

Ирмингард Баварска умира на 87 години на 23 октомври 2010 г. в дворец Лойтщетен, Щарнберг и е погребана във фамилното гробище на Вителсбахите в манастир Андекс.

ФамилияРедактиране

Ирмингард Баварска се омъжва на 19 юли 1950 г. в дворец Лойтщетен, Щарнберг и на 20 юли 1950 г. в Нимфенбург, Мюнхен за братовчед си принц Лудвиг Карл Мария Баварски (* 22 юни 1913, дворец Нимфенбург, Мюнхен; † 17 октомври 2008, дворец Лойтщетен, Щарнберг), големият син на принц Франц Мария Луитполд Баварски (1875 – 1957) и принцеса Изабела Антония фон Крой (1890 – 1982). Той също е внук на последния баварски крал Лудвиг III Баварски (1845 – 1921) и ерцхерцогиня Мария Тереза Австрийска-Есте (1849 – 1919).

През 1943 г. Лудвиг Баварски напуска Германия заради нацистите и отива в Унгария. След смъртта на баща ѝ трон-принц Рупрехт Баварски през 1955 г. Лудвиг и съпругата му Ирмингард живеят в дворец Лойтщетен.

Те имат децата:[3]

  • Луитполд Рупрехт Хайнрих Баварски (*14 април 1951, Лойщетен), женен на 26 септември 1979 г. за Катрин Беатрикс Виганд (* 19 септември 1951, Мюнхен), дъщеря на Герд Виганд и Еллен Шумахер. Те имат пет деца и четири внуци.
  • Ирмингард Мария (*/ † 3 януари 1953, Мюнхен)
  • Филипа (*/† 26 юни 1954, Лойтщетен)

ПроизведенияРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Volker Koop: In Hitlers Hand. Sonder-und Ehrenhäftlinge der SS. Böhlau Verlag, Wien 2010, ISBN 978-3-412-20580-5, 295 Seiten.
  • Elke Reichert: „Man fühlt sich wie Schlachtvieh.“ Prinzessin Irmhild teilte das Los vieler Wittelsbacher während der NS-Zeit: sie gehörte zu den Geiseln, die sich Hitler hielt. In: Ernst Fischer (Hrsg.): Unter der Krone. Das Königreich Bayern und sein Erbe; 1806 bis 1918. Verlag der SZ, München 2006, ISBN 978-3-86615-331-8, S. 156 – 158.
  • Susanne Stübinger: Irmingards Prinzessin von Bayerns Jugend-Erinnerungen. In: Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte, Band 64, 2001, Heft 3, S. 833 – 834.
  • Werner Vitzthum: Irmingard Prinzessin von Bayern. Jugend-Erinnerungen. In: Heimat-Blätter, 16 (1/2002), S. 2.
  • Adalbert von Bayern, Die Wittelsbacher. Geschichte unserer Familie. Prestel, München 1980, ISBN 3-7913-0476-3.
  • ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C., vol I page 77.
  • ~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. vol IV page 478.
  • C. Arnold McNaughton, The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 468.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране