История на Йонийските острови

Историята на Йонийските острови датира от бронзовата епоха.

Йонийските острови са част от микенската култура, с изключение на Корфу. Керкира по-късно през 8 век пр.н.е. става коринтска колония.

През античността те принадлежат на древногръцката култура, след което са част от Римската империя.

През ранното средновековие остров Корфу е завладян от остготите на Гейзерик и от склавините. През цялото останало средновековие, те са последователно владение на Византия и Венецианската република, като Византия от 1186 г. като цяло губи влиянието си в този регион за сметка на норманите и Венеция. [1] Османската империя като цяло успява да отвоюва йонийските острови с изключение на Корфу, който заедно с Дубровник остава единствената територия на Балканите която никога не е била под османска власт.

От началото на 19 век, йонийските острови имат обща политическа съдба, поради и което се разглеждат и в общ исторически план.

Първоначално, на днешните т.нар. йонийски острови възниква република на седемте острова, след което по силата на договора от Париж от 5 ноември 1815 г. между Великобритания, Австрия, Прусия и Русия се постига съгласие те да бъдат протекторат на Британската корона. От 26 август 1817 г. имат и статут със своя конституция – в сила от 1 януари 1818 г.

След гръцката независимост на островите се усилва стремежа за присъединяването им към континентална Гърция. Особено силни са тези настроения, изразяващи се в открит бунт срещу британското владичество – през годините 1839-1842.

През революционната 1848 г., на 26 септември от Кефалония избухва открит бунт, който след разпростирането му и на останалите острови прераства във въстание, но е потушен със сила. Местните искат преки избори за местен парламент с признаването на гръцкия език за официален.

Постепенно местната автономия се усилва и след свалянето на крал Ото в Гърция от власт през октомври 1862 г., британската политика се изменя в подкрепа на усилията за асоциациирането на островите към кралство Гърция. На 5 октомври 1863 г. е взето решение за присъединяването на островите към Гърция, след тържествено гласуване в местния парламент заседаващ в Корфу, което е потвърдено от договора от Лондон от 14 ноември 1863 г. (като предходния договор от Париж е денонсиран от страните-покровителки на 5 ноември същата година.) [2]

На 2 юни 1864 г. островите са предадени на кралство Гърция, а от 31 юли 1864 г. депутатите от йонийските острови стават такива в гръцкия парламент.

По време на ПСВ, разбитата сръбска армия е спасена от флота на Антантата на остров Корфу, където посредством т.нар. декларация от Корфу е предрешено създаването на Югославия.

По време на Втората световна война островите са окупирани от кралство Италия, а след излизането на Италия от Оста - и от Вермахта на 2 октомври 1943 г.

ИзточнициРедактиране

  1. Meyers Konversationslexikon Verlag des Bibliographischen Instituts, Leipzig und Wien, Vierte Auflage, 1885–1892
  2. Brockhaus' Konversationslexikon, F. A. Brockhaus in Leipzig, Berlin und Wien, 14 Auflage, 1894–1896, Seite 673