Йемтланд (лен)
Тази статия е за административната единица. За историческата провинция вижте Йемтланд (провинция).
| Лен Йемтланд | |
|---|---|
| българско произношение: /Йемтланд/ местно произношение: /Йемтланд/ | |
 герб |
 карта |
| Тип на обекта: | Лен |
| Административна йерархия | |
| Държава: | Швеция |
| Адм. център: | Йостершунд |
| Данни | |
| Подразделения: | Общини |
| Население: | 126 209 [1] |
| - гъстота: | 2,55 д/km2 |
| Площ: | 49 443 km2 |
| % от Швеция: | 12,0 |
| Ранг (площ): | 3 |
| БВП: | 27 628 млн. SEK (2004) |
| История | |
| Формиран: | 1810 година |
| Администрация | |
| Обл. управител: | Брит Болин Олсун |
Йемтланд (на шведски: Jämtlands län) е лен разположен в северната част на Швеция. От североизточна към югоизточна посока граничи съответно с лените Вестерботен, Вестернорланд, Йевлебори и Даларна, а на запад с норвежките фюлке Нор-Трьонелаг и Сьор-Трьонелаг. Територията на лена обхваща бившите историческите провинции Йемтланд и Хередален, както и части от историческите провинции Онгерманланд и Хелсингланд. Лен Йемтланд заема 12 % от територията на Швеция със своята площ от 49 443 km2, което го прави третият най-голям лен по площ в страната. В рамките на Йемтланд живее 1,5 % от населението на Швеция[2] или едва 126 209 [1], което го прави и един от най-рядко населените (2,55 д/km2). Административният център на лена е град Йостершунд и от 1 юни 2008 година областен управител е Брит Болин Олсун.
Обособяването на лена като регионална единица става през 1810 година, което е събитие от вътрешно- и външнополитически характер. През 1810 година, ленът или по-скоро историческата провинция е всъщност Йемтланд-Хередален, факт отразен върху герба на лена. Гербът на лена е разделен на две и в отделните части присъстват символите на историческите провинции Йемтланд и Хередален.
В политиката на съвременния лен Йемтланд доминират народните партии, като например Социалдемократичната партия и Централната партия, нещо което е необичайно за Швеция, но подобно на ситуацията в норвежкия фюлке Нор-Трьонелаг.
История
редактиране
Йемтланд и Хередален са административно независими области в ранната история на Швеция. Хередален е бил съставна част на Трьонелаг, докато Йемтланд е независим до 1178 година, а по-късно самостоятелна провинция на Норвегия. Йемтланд е бил със статута на независима територия в рамките на Норвегия, подобно на Исландия, Шетландските острови, Оркни и Ферьорските острови до края на 15 век. Църковното настоятелство на Йемтланд е било под юрисдикцията на архдиоцеза на Упсала, докато това на Хередален е под контрола на диоцеза на Нидарос в Норвегия. По-късно областта Йемтланд-Хередален е контролирана от Дания, която завладява Норвегия през 1536 година. В резултат на мирния договор от 1645 година в Брьомсебру, Йемтланд и Хередален са присъединени към територията на Швеция, към съответни административни единици – Хередален към привинция Худиксвал, а Йемтланд към провинция Херньосанд. Това разделение просъществува за 13 години до подписването на мирния договор от Роскиле през 1658 година. Тогава Швеция получава Трьонелаг и Йемтланд-Хередален. След нова война и мирният договор от Копенхаген, Трьонелаг се присъединява към Дания, а Йемтланд-Хередален остава в рамките на Швеция. Йемтланд-Хередален става част от лен Вестернорланд до 1762 година. През 1762 година, Хередален се отделя, а Йемтланд остава в рамките на лен Вестернорланд.
Формиране на лен Йемтланд
редактиране
Йемтланд се обособява като собствена административна единица през 1810 година, когато се отделя от лен Вестернорланд. Това е в резултат на решение, прокарано от единствения представител на областта в парламента – Андерш Нилсон. В писмо, което мотивира акта на разделяне, Андерш Нилсон посочва, че областта има собствен контрол и евентуалната самостоятелност е необходима за просперитета на региона. Според Нилсон, именно посредством заздравяването Йемтланд е възможно да се отвоюва отново Финландия, която е загубена предишната година във война с Русия. Поради първоначалната относително слаба подкрепа на местно ниво решението не е прието лесно от парламента. Новото временно правителство, избрано след преврата над Густав IV Адолф обаче решава да отдели Йемтланд в самостоятелна единица, въпреки всеобщото недоволство към бюджетни разходи за обществения сектор.
Георг Адлерспаре, който оглавява временното провителство и успешния преврат срещу Густав IV Адолф, е близък приятел на Андерш Нилсон. Временното правителство в лицето на Георг Адлерспаре и Балтзар фон Платен, изявява жалание за скандинавски съюз и предлага датския принц Карл Август за наследник на трона. Именно в тази политическа интрига, областта Йемтланд играе важна роля, поради стратегическото си положение на кръстопът между Швеция и Норвегия, северно от Вермланд. Така една силна местна власт около Йостершунд, би предложила голямо предимство за контрол върху границата.[3]
През 1810 година е формирано областно управление на лен Йемтланд в лицето на десет души. Първият областен управител е Андерш Васел, поддръжник на Георг Адлерспаре и близък приятел на Андерш Нилсон. Опозицията срещу съществуването на новия лен не изчезва бързо и е забележива в местните енорийски събрания и в представители на парламента. Отделни представители на Йемтланд и Хередален, настояват за премахване на новообособения лен, но жителите на град Йостершунд са в подкрепа на отделянето.
От отделянето на Йемтланд, ленът започва да се разраства, като през 1864 година приобщава части от лен Йевлебори, а през 1974 година и части от лен Вестернорланд.
География
редактиране
Йемтланд е лен, разположен в средата на скандинавския полуостров в Северна Европа, без излаз на море. Йемтланд граници с Даларна на юг, Йевлебори на югоизток, Вестернорланд на изток и Вестерботен на север, а на запад граници с норвежките фюлке Нор-Трьонелаг и Сьор-Трьонелаг. Границите на лена с Норвегия се оформят след Втория мирен договор от Брьомсебру от 1645 година, когато територията е предадена на Швеция.
На територията на лен Йемтланд се разполагат три големи речни корита, съответно на реките Юснан, Юнган и Индалселвен. Тези реки започват течението си от скандинавските планини, преминават през Швеция и се вливат в Балтийско море. Реката Кларелвен тече в южна посока към западните части на Хередален. Общата дължина на реките и потоците в рамките на лена е около 2800 km.[4]
Източната част на лена има масивна носеща скала, която се разпростира от езерото Флошьон до областта на град Брунфлу. Носещата скала е изградена от гнайс, диабаз, амфиболити и шисти, а в югоизточната посока се открива и гранит.
Средният дял на лена, известен като „централнойемтландска силурска област“, започва от езерото Сторшьон, продължава до Стрьомс Ватудол и стига до Вемдол. Носещата скала на тази част е основно изградена от камбрийски и силурски шисти смесени с варовик. Поради състава на носещата скала, почвите на тази част от лена са плодородни.
Западният регион на лена е предимно планински, разполагащ се на запад от езерото Сторшьон и формира източната част на планинска верига. Най-високата планина е Хелагсфьелет, гвайсов масив, която представлява най-южната висока планина на Швеция и единствения шведски глетчер на юг от полярния кръг. Ленът притежава няколко планински плата. Най-високото село в Швеция е разположено в рамките на лен Йемтланд – Хьогволен. В рамките на лена има и много равнини, простиращи се между планините.
За формирането на климата в Йемтланд, голямо влияние оказва западното крайбрежие на Норвежко море.
Когато последният глетчер се оттегля преди около 10 000 години, се оголват големи маси от морени, които са градивните елементи на по-голяма част от почвите в региона. В Йемтланд има и множество торфени блата и тресавища.
Около 9 % от територията на лена (4500 km2) се заема от езера, чиито общ брой достига до около 17 000.[4] Сторшьон е най-голямото в областта и шестото по-големина в цяла Швеция. Според местните легенди езерото е обитавано от морско чудовище – Сторшьонодюрет (на шведски Storsjönoduret), което дори е било в списъка на защитените животни за около двадесет години.[5] Не са представени достоверни научни доказателства за съществуването му, поради което представлява преди всичко туристическа атракция.
Гори покриват около 55 % от територията на лена, като Йемтланд притежава около 12 % от горите на цяла Швеция.
- Най-големите езера в лен Йемтланд
-
Калшьон -
Стрьомс Ватудол -
Население
редактиране| Големи селища в лен Йемтланд | |||
 | |||
| Град | Жители | ||
|---|---|---|---|
| Йостершунд | 44 327 | ||
| Брунфлу | 3890 | ||
| Стрьомсунд | 3589 | ||
| Свег | 2547 | ||
| Крокум | 2277 | ||
| Бреке | 1651 | ||
| Оре | 1417 | ||
| Йерпен | 1408 | ||
| Ос | 1218 | ||
| Хамарщранд | 1052 | ||
| Лит | 1040 | ||
| Свенставик | 1004 | ||
| Хамердал | 974 | ||
| Фунесдален | 890 | ||
| Нелден | 873 | ||
| Източник: SCB, Населени места (31 декември 2010) [6] | |||
| Хора, родени в чужди страни, живеещи в лен Йемтланд (2006) | |||
 | |||
| Рождена страна | Брой | ||
| Норвегия | 1276 | ||
| Финландия | 917 | ||
| Германия | 333 | ||
| Тайланд | 290 | ||
| Ирак | 226 | ||
| Полша | 219 | ||
| Турция | 193 | ||
| Дания | 178 | ||
| Други | 2833 | ||
| Източник: SCB, Таблици с населението на Швеция 2006 | |||
Лен Йемтланд е с много ниска гъстота на население – едва 2,55 д/km2. Популацията е неравномерно разпределена в рамките на лена, като голяма част от населението живее в региона на около езерото Сторшьон. Съгласно статистическите данни от 2005 година, 43 666 души или 34,4% от населението на лена, населява малки селища и населени места извън големите урбанизирани райони. Това прави Йемтланд лена с най-високия процент жители, които не са съсредоточени в големи населени места. Едва 1% от територията на Йемтланд е застроена и развита, което заедно с наличието на един-единствен град с исторически статус – Йостершунд, дефинира лена предимно като провинциален.
Общини в лен Йемтланд
редактиранеВ рамките на административното си устройсто, лен Йемтланд се разеделя на 8 общини със съответно население към 31 декември 2013 [7]:
 |
Населението е съсредоточено в няколко големи общини, като например в Йостершунд живеят около четири пъти повече хора, отколкото във втората по население община Крокум. Тази тенденция е в резултат от урбанизацията на големите населени места. Община Рагунда е с най-малобройно население. |
Селищни центрове в лен Йемтланд
редактиране |
Най-големите селищни центрове в Йемтланд са:
Административният център на лен Йемтланд е удебелен. |
Демографска картина
редактиранеОколо 142 000 души в цяла Швеция са родени в лен Йемтланд, а около 69% (90 000 души) от популацията на лена е родена и живее в рамките на областта, който процент е значителено повече от средния за страната.[8] От тези, родени в лен Йемтланд, но не живеещи на територията му, голяма част са в лен Стокхолм (15 600), в лен Вестернорланд (6500), в лен Вестра Йоталанд (5000), в лен Йевлебори (3900) и лен Упсала (3000). От жителите на Йемтланд, които са родени в друг лен, но живеят в рамките на Йемтланд, 9000 души са от лен Вестернорланд, 6400 от лен Стокхолм и 3000 от лен Вестерботен.[9]
В лен Йемтланд, има най-малко кандидатстващи за статус на бежанец в сравнение с други области – едва 0,2 бежанци на 1000 души население.[9]
Популацията на лен Йемтланд е с най-висока средна възраст за сключване на граждански брак в цялата страна. Средната възраст за сключване на брак при мъжете е 37,2 години, а за жените 33,8 години.[9] 72,1 процента от всички новородени в лен Йемтланд са на неомъжени майки, като средно жените имат над 2 деца преди сключване на граждански брак. Въпреки това, населението на лена е под средностатистическите данни за Швеция относно възрастта за придобиването на първото дете, като това е средно на 28,7 години при жените и 31,3 години за мъжете.
Източници
редактиране- ↑ а б ((sv)) Folkmängd i riket, län och kommuner 30 september 2013 och befolkningsförändringar 1 juli - 30 september 2013 // Statistiska centralbyrån, 11 ноември 2013.
- ↑ Länsbroschyr (PDF) // Länsstyrelsen i Jämtlands län, 2008. с. 43 – 44. Посетен на 28 януари 2009.
- ↑ Jämten 1993. 1994. с. 146 – 150.
- ↑ а б Fiske i Jämtland // Jämtlands länsstyrelse, 11 юни 2008. Архивиран от оригинала на 2008-09-16. Посетен на 2011-08-01.
- ↑ ~ 18. php PROTECTION BY LAW // Storsjoodjuret.com, 11 юни 2008.[неработеща препратка]
- ↑ ((sv)) Tätorter; arealer, befolkning 2010 // Statistiska centralbyrån, 16 юни 2011. Архивиран от оригинала.
- ↑ ((sv)) Folkmängd i riket, län och kommuner 31 december 2013 // Statistiska centralbyrån.
- ↑ Beskrivning av Sveriges befolkning 2005 (PDF) // Statistiska Centralbyrån, 2006. с. 42.
- ↑ а б в Tabeller över Sveriges befolkning 2006 (PDF) // Statistiska Centralbyrån, юли 2007. с. 90 – 91.
