Йеремия II Константинополски
Йеремия II Константинополски или Йеремия II Транос (на гръцки: Πατριάρχης Ιερεμίας Β΄ Τρανός) e Вселенски патриарх на три пъти (1572 – 1579), (1580 – 1584) и (1587 – 1595), т.е. до смъртта си, като първия път застъпва в края на управлението на Селим II и е почти изцяло при Мурад III. Предходно е митрополит на Лариса, т.е. на най-древния гръцки диоцез. [1]
| Йеремия II Ιερεμίας Β΄ | |
|---|---|
| лариски митрополит и вселенски патриарх | |
 | |
| Роден |
1536 г.
|
| Починал | 1595 г.
Константинопол, Османска империя |
| Религия | православие |
| Йеремия II в Общомедия | |
Йеремия II се превръща във фаворит на Михаил Кантакузин Шейтаноглу за вселенския трон, от който измества българина Митрофан III Константинополски. Изключително добре образован и начетен, с произход от стария анхиалоски род Транос. Ученик на трима пастори – Йеротей Монемвасийски, Арсений Еласонски и Дамаскин Студит.[2]
Посредством Стефан Герлах води кореспонденция по богословски въпроси с лутеранските теолози от Тюбинген и Филип Меланхтон. Римската курия следи диспута със загриженост, опасявайки се от сближаване на православни и лутерани, но Йеремия не дава повод за такова безпокойство с ерудицията си. Българският претендент за вселенския трон Митрофан, от своя страна, е бил предходно в Рим на аудиенция с папа Павел III, който пръв утвърждава ордена на йезуитите и папството даже предлага сближение с Константинопол, посредством приемането на Григорианския календар от Източната църква. В крайна сметка, поместен събор в столицата, под председателството на Йеремия, отхвърля това папско предложение, както и лутеранското, а Източната църква запазва равноотдалеченост от двете други водещи християнски конфесии. [3]
Йеремия е натоварен явно от своя опекун, под чиято егида е издигнат, с важна мисия и задача, а именно да признае Руската църква за патриаршия. Това се случва след негово пътуване до руските земи в началото на 1589 г., като с решение на Светия синод на Вселенската патриаршия от 12 февруари 1593 г. е признато патриаршеското достойнство на Руската православна църква, като киевския митрополит започва да се титулова „Московски на цяла Русия“. [4] Църковната делегация която изпраща през 1591 г. Вселенската православна църква, за да връчи дарствената грамота на руския цар Фьодор Иванович за признаване на патриаршеския титул се води неслучайно и символно от търновския митрополит Дионисий Рали. [5] До днес Руската православна църква е пета в диптиха на мястото на Търновската патриаршия.
Само два месеца след смъртта на Йеремия, в Рим е подписана Брестката уния (23 декември 1595 г.).
БележкиРедактиране
- ↑ Ιερεμίας Β΄
- ↑ Ιερεμίας Β΄
- ↑ Ιερεμίας Β΄
- ↑ Ιερεμίας Β΄
- ↑ Писмо на Дионисий Рали до руския цар Фьодор от 1591 г. за пристигането му с грамота за признаване на патриаршески титул на руския църковен глава – това събитие най-ярко отразява и изразява целия контекст на събитията по Първото търновско въстание. Грамотата от Вселенския събор на Вселенската патриаршия за признаването на Москва за пета патриаршия е изпратена неслучайно и връчена от църковна делегация предвождана лично от търновския митрополит и бъдещ предводител на въстанието – Дионисий Рали.
| Неофит II Лариски | → | лариски митрополит (1568 – 1572) |
→ | Митрофан III Константинополски |
| Митрофан III | → | вселенски патриарх (1572 – 1579) |
→ | Митрофан III |
| Митрофан III | → | вселенски патриарх (1580 – 1584) |
→ | Пахомий II |
| Теолипт II | → | вселенски патриарх (1587 – 1595) |
→ | Матей II |