Йеремия II Константинополски

Йеремия II Константинополски или Йеремия II Транос (на гръцки: Πατριάρχης Ιερεμίας Β΄ Τρανός) e Вселенски патриарх на три пъти (1572 – 1579), (1580 – 1584) и (1587 – 1595), т.е. до смъртта си, като първия път застъпва в края на управлението на Селим II и е почти изцяло при Мурад III. Предходно е митрополит на Лариса, т.е. на най-древния гръцки диоцез. [1]

Йеремия II
Ιερεμίας Β΄
лариски митрополит и вселенски патриарх
Патріарх Єремія Транос.png
Роден
1536 г.
Починал
1595 г. (59 г.)
Константинопол, Османска империя
Религияправославие
Йеремия II в Общомедия

Йеремия II се превръща във фаворит на Михаил Кантакузин Шейтаноглу за вселенския трон, от който измества българина Митрофан III Константинополски. Изключително добре образован и начетен, с произход от стария анхиалоски род Транос. Ученик на трима пастори – Йеротей Монемвасийски, Арсений Еласонски и Дамаскин Студит.[2]

Посредством Стефан Герлах води кореспонденция по богословски въпроси с лутеранските теолози от Тюбинген и Филип Меланхтон. Римската курия следи диспута със загриженост, опасявайки се от сближаване на православни и лутерани, но Йеремия не дава повод за такова безпокойство с ерудицията си. Българският претендент за вселенския трон Митрофан, от своя страна, е бил предходно в Рим на аудиенция с папа Павел III, който пръв утвърждава ордена на йезуитите и папството даже предлага сближение с Константинопол, посредством приемането на Григорианския календар от Източната църква. В крайна сметка, поместен събор в столицата, под председателството на Йеремия, отхвърля това папско предложение, както и лутеранското, а Източната църква запазва равноотдалеченост от двете други водещи християнски конфесии. [3]

Йеремия е натоварен явно от своя опекун, под чиято егида е издигнат, с важна мисия и задача, а именно да признае Руската църква за патриаршия. Това се случва след негово пътуване до руските земи в началото на 1589 г., като с решение на Светия синод на Вселенската патриаршия от 12 февруари 1593 г. е признато патриаршеското достойнство на Руската православна църква, като киевския митрополит започва да се титулова „Московски на цяла Русия“. [4] Църковната делегация която изпраща през 1591 г. Вселенската православна църква, за да връчи дарствената грамота на руския цар Фьодор Иванович за признаване на патриаршеския титул се води неслучайно и символно от търновския митрополит Дионисий Рали. [5] До днес Руската православна църква е пета в диптиха на мястото на Търновската патриаршия.

Само два месеца след смъртта на Йеремия, в Рим е подписана Брестката уния (23 декември 1595 г.).

БележкиРедактиране

Неофит II Лариски лариски митрополит
(1568 – 1572)
Митрофан III Константинополски
Митрофан III вселенски патриарх
(1572 – 1579)
Митрофан III
Митрофан III вселенски патриарх
(1580 – 1584)
Пахомий II
Теолипт II вселенски патриарх
(1587 – 1595)
Матей II