Йордан Ачков
Йордан Илиев Ачков е български общественик, деец на македоно-одринското освободително движение.
| Йордан Ачков | |
| български общественик | |
| Роден |
8 септември 1877 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Димитър Ачков |
Биография редактиране
Йордан Ачков е роден в 1877 година в Прилеп, тогава в Османската империя. В 1898 година завършва с втория випуск класическия отдел на Солунската българска мъжка гимназия.[1] Завършва Школа за запасни офицери и на 27 юли 1904 година е произведен в чин подпоручик. Завършва Софийския университет, специалност „славянска филология“.[2] По-късно завършва право в Лозанския университет.[3][2] Участва в двете Балкански войни и в Първата световна война, като достига до чин капитан.
Участва като делегат от Прилепското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[4] По-късно е председател на Прилепското благотворително братство[2] и в 1931 година е избран в Националния комитет на македонските братства.[5] През септември 1934 година като представител на Прилепското македонско братство подписва протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат.[6]
Военни звания редактиране
- Подпоручик (27 юли 1904)
- Поручик (14 юли 1913)
- Капитан (22 септември 1917)
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 115.
- ↑ а б в Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник. София, 1993. с. 21.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878-1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 470.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 755.
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.