Димитър Ачков
Димитър (Димо, Димко) Илиев Ачков[1] е български политик, общественик и дипломат от Македония.
| Димитър Ачков | |
| български революционер | |
 Портрет на Тодор Александров, Димитър Ачков (в средата) и Петър Чаулев. Източник: Държавна агенция „Архиви“. | |
| Роден |
9 февруари 1869 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1944 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
| Народен представител в: XIII ОНС | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Йордан Ачков |
Биография
редактиранеДимитър Ачков е роден през 1869 година в македонския град Прилеп, тогава в Османската империя.[2] Става близък приятел с Мустафа Кемал Ататюрк,[3] с когото учат заедно в Солун.[4]
В 1903 година е избран за депутат в XIII обикновено народно събрание.[5]
По идея на Георги Попхристов участва в помирителна конференция на македонската емиграция в България през 1912 година. На свикан общ конгрес на всички македонски благотворителни братства се избира изпълнителен комитет в състав: председател Александър Протогеров, подпредседател Полихрон Нейчев, секретар Георги Попхристов, касиер запасният капитан К. Дишов, счетоводител Антонов и съветник Димитър Ачков.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия и служи в IV рота на VI охридска дружина.[1]
Участва в Първата световна война като старши подофицер в Единадесета пехотна македонска дивизия. Награден е с орден „За храброст“, III степен.[7]
След края на войната поддържа добри връзки с турското правителство. През 1922 година оглавява делегация от България, която посещава Анкара с намерение да възстанови дипломатическите отношения с Турция.[8] Участва като делегат от Прилепското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[9] През 1924 година е арестуван за кратко от българската полиция по искане на Кралството на сърби, хървати и словенци.[10] Близък е на ръководителя на ВМРО Иван Михайлов и през 1927 година с негова помощ е направен опит да бъде избран за депутат на Македонската парламентарна група от Демократическия сговор в Кърджалийско.[11] След намесата на Петър Шанданов обаче, кандидатурата му е провалена в полза на Лев Кацков.[12]
През 1934 година се намира в Цариград, където посредничи на Иван Михайлов да получи политическо убежище, след като в България е извършен Деветнадесетомайският преврат[13]. Там го издържа със собствени средства.[14]
През 1941 година заема висок обществен пост и първи информира правосъдния министър Васил Митаков и група депутати за решението България да изпрати войски във Вардарска Македония и Беломорска Тракия.[15] След освобождението се установява в Скопие, като в дома му в Ибни Пайко организира среща между Иван Михайлов и Спиро Китанчев през лятото на 1944 година.[16]
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
- ↑ Туртуриков, Георги. История на Старозагорската адвокатура, Ст. Загора, 2009 г., стр. 18.
- ↑ Ататюрк оставя сърцето си в България Архив на оригинала от 2015-12-21 в Wayback Machine., в. Стандарт, 2.04.2006 г.
- ↑ Гаджев, Иван. Иван Михайлов – отвъд легендите, Том I, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2007, стр.237.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 53.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 597
- ↑ Създаване на българската държава(3) Архив на оригинала от 2014-02-19 в Wayback Machine., взето от www.referati.org на 5.07.2012 г.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 21, 156.
- ↑ Тюлеков, Димитър. „ВМРО в Пиринско 1919-1934“, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.
- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 267.
- ↑ Писмо от български общественици до турския министър-председател Исмет Иньоню с молба за бъде разрешено на Ив. Михайлов да напусне Турция, взето от bulgariamakedonia.net на 5.07.2012 г.
- ↑ Гаджев, Иван. Иван Михайлов – отвъд легендите, Том I, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2007, стр. 238.
- ↑ Митаков, Васил. Дневник на правосъдния министър в правительствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов, ИК Труд, София, 2001, стр. 400
- ↑ Гаджев, Иван. Иван Михайлов – отвъд легендите, Том I, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2007, стр.283.