Отваря главното меню

Йосиф II е православен духовник, вселенски патриарх в Цариград от 1416 до 1439 година, по народност българин.[1]

Йосиф II Константинополски
духовник

Роден
около 1360 г.
Починал
Погребан Санта Мария Новела

Религия Православна църква
Семейство
Баща Иван Шишман
Йосиф II Константинополски в Общомедия

БиографияРедактиране

Светското име на Йосиф II остава неизвестно. Според приписка на гръцки език от ХV век към ръкопис от Флоренция се е говорело, че Йосиф е „незакороден син на василевса Шишман“. Иван Дуйчев допуска, че Йосиф е Иван Асен, синът на цар Иван Александър.[2] Иван Божилов предполага, че бъдещият патриарх е син на Шишман и внук на цар Михаил Шишман[3] Според други хипотези е извънбрачен син на цар Иван Шишман. [4] Пламен Павлов смята, че Йосиф е роден около 1363-1365 г. като извънбрачен син на твърде младия по това време престолонаследник Иван Шишман и още като юноша приема монашеството[5].

Смята се, че е бил монах на Атон (в манастира Алипиу), а от 1393 година е митрополит на Ефес.[2] На 21 май 1416 г. е избран за Вселенски патриарх в Константинопол.

Участва във Фераро-Флорентинския събор от 1438-1439 година. Умира на 10 юни 1439 г. във Флоренция и е погребан в църквата Санта Мария Новела, като гробът му е запазен и днес.

Известни са негови портрети от италиански майстори, ликът му е и върху бронзовата врата на базиликата Свети Петър в Рим.

 
Изображение на Йосиф II в Капела дей Маджи, Флоренция

БележкиРедактиране

  1. Коларов, Михаил. Българи – вселенски патриарси (ХV-ХVІІ век), Известия на църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия, т. ІІІ, 1985, с. 184-186.
  2. а б Дуйчев, Иван. Образи на българин от ХV в. във Флоренция, в: Дуйчев, Иван. Проучвания върху средновековната българска история и култура, София, 1981, с. 123-124.
  3. Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186-1460). Генеалогия и просопография. София, 1985, с. 461.
  4. Пламен Павлов. Патриарх Йосиф ІІ – духовен водач от европейска величина
  5. Павлов, Пламен, Иван Тютюнджиев. Османските завоевания и „Държавата на духа“. Абагар, 2017. с. 206.