Какараска

селище в Гърция
Тази статия е за селото. За птицата вижте сврака.

Какара̀ска (понякога Кака̀ска или Кака̀ра, на гръцки: Αγία Ελένη, Агия Елени, до 1926, но официално в регистрите от 1927 Κακαράσκα, Какараска или Καράσκα, Караска[1]) е село в Република Гърция, дем Сяр, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 636 жители.

Какараска
Αγία Ελένη
— село —
Гърция
41.0039° с. ш. 23.5608° и. д.
Какараска
Централна Македония
41.0039° с. ш. 23.5608° и. д.
Какараска
Сярско
41.0039° с. ш. 23.5608° и. д.
Какараска
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСяр
Географска областСярско поле
Надм. височина15 m
Население636 души (2001)

География редактиране

Селото е разположено в Сярското поле на 12 километра южно от град Сяр (Серес) и на 3 километра източно от Копеки (Скутари).

История редактиране

Етимология редактиране

Според Йордан Н. Иванов етимологията на името на селото е от диалектната дума за сврака (Corvus pica) какараска.[2]

В Османската империя редактиране

В края на XIX век Какараска е село в Сярска каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Какараска (Kakaraska) живеят 90 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, отразяваща статистика от 1873 година, Какараска е представена един път като село в Сярска каза със 76 домакинства и 160 жители българи и втори път като село в Демирхисарска каза като село с 50 домакинства и 170 жители българи.[4] В 1886 година в селото има 165 християни и 100 мюсюлмани.[5]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

Какараска, на ЮИ от Бейлик махала, чифлик от Тефик бея. Църква гръцка. 26 къщи със 150 жители българе. Пътят равен, но на места всякога блатист.[6]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Какараска има 500 жители българи.[7]

В първото десетилетие на XX век населението на Какараска е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 336 българи патриаршисти гъркомани и 48 цигани. В Какараска работи гръцко начално училище.[8] По-късно селото минава под върховенството на Българската екзархия и в него има българско училище. В 1908 година по гръцки данни в селото има „40 православни гърци под български терор“.[9]

В доклад от 20 януари 1910 година училищният инспектор на Българската екзархия в Сяр пише:

Какараска е чифлик с 30 къщи – българи и цигани, които са се отказали от Екзархията. Чифликът е собственост на трима стопани, един от които е болницата в гр. Сяр. Тя е построила ново училище само за 4-5 деца. В селото няма църква. Учителят Иван Спиров няма необходимата подготовка и практика... Учениците са 19, от които 14 момчета и 5 момичета.[10]

Селото е освободено от османско владичество от Седма рилска дивизия по време на Балканската война през октомври 1912 година. През юни 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия и по силата на Букурещкия договор е включено в рамките на Гърция.

В Гърция редактиране

В 1922 години в Какараска са заселени гърци-бежанци от село Кости, България, чиито потомци и до днес практикуват нестинарство. Според преброяването от 1928 година Какараска е смесено местно-бежанско село с 52 бежански семейства със 196 души.[11]

На 28 декември 1926 година селото е прекръстено на Агия Елени, но официално в регистрите с новото име е от 1927 година.[1][12]

В 1933 година е построена църквата „Св. св. Константин и Елена“.[13]

Преброявания редактиране

  • 1913 – 221 души
  • 1920 – 186 души
  • 1951 – 648 души
  • 1961 – 803 души
  • 1971 – 773 души
  • 1981 – 671 души
  • 1991 – 617 души
  • 2001 – 636 души[5]

Бележки редактиране

  1. а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 130.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118 – 119; 136-137.
  5. а б Демография на селата в бившия дем Копеки, архив на оригинала от 30 ноември 2007, https://web.archive.org/web/20071130024855/http://dim-skout.ser.sch.gr/stoixeia.htm, посетен на 2008-12-24 
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 840.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
  9. Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημοτικό Σχολείο Σκουτάρεως Σερρών Архив на оригинала от 2007-11-30 в Wayback Machine.
  10. Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 145.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  13. Ιερός Ναός Αγίων Κωνσταντίνου και Ελένης // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 декември 2017.