Къспикеси

(пренасочване от Копеки)

Къспикеси или Къспекеси, Кьоспекли, Копеки (на гръцки: Σκούταρι, Скутари, до 1927 Κιοπεκή, Кьопеки[1]) е село в Гърция, дем Сяр, област Централна Македония с 2614 жители, според преброяването от 2001 година.

Къспикеси
Σκούταρι
— село —
Гърция
41.0167° с. ш. 23.5167° и. д.
Къспикеси
Централна Македония
41.0167° с. ш. 23.5167° и. д.
Къспикеси
Сярско
41.0167° с. ш. 23.5167° и. д.
Къспикеси
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Сяр
Географска област Сярско поле
Надм. височина 21 m
Население 2614 души (2001)
Пощенски код 621 00
Телефонен код 23210-9

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Сярското поле на 9 километра южно град Сяр (Серес).

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името е от турското kız, момиче и реçе, було с прогресивна асимилация к – ч > к – к.[2]

В Османската империяРедактиране

През XIX век и началото на XX век Къспикеси е чисто българско селище, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, отразяваща статистика от 1873 година, Кис Пикеси (Kis-pikessï) има 38 домакинства със 132 жители българи.[3] Гръцка статистика от 1886 година показва Киз Пикеси (Κιζ Πικεσί) като село с 65 християни.[4]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

Къз пикеси, на З от Сал махала, чифлик от Тахир бея. Същото състояние като в Ени махала, къщи 20; българе 100 души.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Къс Пикеси брои 270 жители българи-християни.[6]

В първото десетилетие на XX век населението на селото е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Киз Пикеси (Kiz-Pikessi) се състои от 240 българи патриаршисти гъркомани и 24 цигани.[7] Гръцка статистика от 1908 година показва Кис Пикеси (Κις Πεκεσί) като екзархийско – „250 православни гърци под българския терор“.[4]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. През 20-те години в Къспикеси са заселени гърци бежанци от останалото в България село Скутари (днес Щит), на чието име в 1927 година е прекръстено селото.[8] Според преброяването от 1928 година Копеки е смесено местно-бежанско село с 291 бежански семейства и 1125 души бежанци.[9]

Църквата в селото е „Успение Богородично“.[10]

Преброявания
  • 1928 – 1466 жители
  • 1940 – 1794 жители
  • 1951 – 1921 жители
  • 1961 – 2167 жители
  • 1971 – 2171 жители
  • 1981 – 2337 жители
  • 1991 – 2386 жители
  • 2001 – 2614 жители[4]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 149.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118-119.
  4. а б в „Демография на селата в Дем Копеки“, архив на оригинала от 30 ноември 2007, https://web.archive.org/web/20071130024855/http://dim-skout.ser.sch.gr/stoixeia.htm, посетен 30 ноември 2007 
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 840.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200 – 201. (на френски)
  8. „Δημοτικό Σχολείο Σκουτάρεως Σερρών“, архив на оригинала от 11 март 2009, https://web.archive.org/web/20090311034054/http://dim-skout.ser.sch.gr/ligalogia.htm, посетен 11 март 2009 
  9. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  10. Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 октомври 2019.