Уикипедия

Календра

селище в Гърция

Календра (на гръцки: Καλά Δένδρα, Кала Дендра, до 1926 Καλένδρα, Календра[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Сяр (Серес) и има 1356 жители, според преброяването от 2001 година.

Календра
Καλά Δένδρα
Гърция
41.0994° с. ш. 23.4239° и. д.
Календра
Централна Македония
41.0994° с. ш. 23.4239° и. д.
Календра
Сярско
41.0994° с. ш. 23.4239° и. д.
Календра
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСяр
Географска областСярско поле
Надм. височина16 m
Население966 души (2021 г.)

География редактиране

Селото е разположено на около 9 километра северозападно от град Сяр (Серес), на железопътната линия Кулата - Валовища - Сяр - Драма в Сярското поле.

История редактиране

Етимология редактиране

Според Йордан Н. Иванов името е прякор *Календера от Календер < турско (персийско) kalender, отшелник, философ, странстващ дервиш. Новото гръцко име е нагласено по българското.[2]

В Османската империя редактиране

В XIX век Календра е чисто българско село в Сярската каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Календра (Kalendra) има 76 домакинства и 242 жители българи.[3] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[4]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

„ Календра, чифлик на ЮИ от Просеник, на 1 час от него и 2 часа от града. 45 къщи, български.[5] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в селото има 660 жители българи християни.[6]

В първото десетилетие на XX век българското население на селото е разделено в конфесионално отношение. След Илинденското въстание в 1904 година почти цялото село - 78 къщи минават под върховенството на Българската екзархия, като само 10 остават патриаршистки.[7] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Календра (Kalendra) има 624 българи екзархисти и 224 гъркомани патриаршисти, като в селото работи българско начално училище с 1 учител и 28 ученици.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Календра са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

До 1912 година половината село е чифлик.

В Гърция редактиране

През войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в пределите на Гърция. В 1922 година на мястото на унищожен през Балканските войни храм е построена нова църква „Свети Георги“.[10] В 1926 година името на селото е променено на Кала Дендра. В 1928 година селото е представено като смесено местно-бежанско със 166 бежански семейства и 667 жители общо.[11]

Прекръстени с официален указ местности в община Календра на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Баклата[12][13] Μπακλάς Куки Κουκκι[14] ниви на ЮЗ от Календра;[12][13] от турското bakla, „бакла“[12]
Алчак[13] Άλτσάκι Хамилон Χαμηλόν[14] [13]
Хас Орман[13] Χάση Όρμάν Дендра Δένδρα[14] местност на З от Календра[13]
Свирка Σφήρκα Сфирихтра Σφυρίχτρα[14]
Гюк Чаир Γιούκ Τσαϊρ Ливади Λιβάδι[14]
Караач[15] Караагач[13] Καργάτσι Фтелия Φτελιά[14] ниви на СИ от Календра;[15][13] от турското karaağaç, „бряст“[15]
Герен[13] Γκερένι Агонон Άγονον[14] местност на С от Календра[13]

Личности редактиране

Родени в Календра
  •   Димитър (Митруш) Календрали, български революционер, четник при Коста Мухчината[16]
  •   Костадин Запрев (Константин), четата на Георги Занков, 4 рота на 8 костурска дружина[17]
  •   Костадин Иванов (1876 – ?), български революционер
  •   Миле Илиев (1880 – ?), 1 рота на 11 сярска дружина[18]
  •   Милю Димитров Георгиев (1909 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[19]
  •   Тома Ангелов-Календралията, деец на ВМРО, убит от михайловисткото крило,[20][21] закопан в неизвестен гроб в местността Паризовото в землището на село Рожен, Светиврачко[22]
  •   Тодор Костадинов (1890 – ?), 1 рота на 11 сярска дружина[23]
  •   Христо Чавдарлиев, четата на Георги Занков, щаб, 3 и 4 рота на 5 одринска дружина[24]

Бележки редактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 131.
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116-117.
  4. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  5. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 841.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  7. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850.
  10. ↑ Ιερός Ναός Ἁγίου Γεωργίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 7 януари 2018.
  11. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 73.
  13. ↑ а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  14. ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1042. (на гръцки)
  15. ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 134.
  16. ↑ Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 392.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 263.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 313.
  19. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 24
  20. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 598.
  21. ↑ Радовски, Александър. Войводите от Чучулигово. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 17.
  22. ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 166.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 367.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 793.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Календра&oldid=12017178“.