Каленик (област Видин)

българско село
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Каленик.

Каленѝк е село в Северозападна България. То се намира в община Видин, област Видин.

Каленик
Общи данни
Население 217 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 11,631 km²
Надм. височина 175 m
Пощ. код 3729
Тел. код 09356
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 35328
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   кмет
Видин
Цветан Ценков
(СДС, НДСВ, НА, …)

ГеографияРедактиране

Селото е отдалечено на 17 километра от Видин, в западна посока. До 2001 година беше в пределите на община Кула, но вече е под опеката на община Видин. Най-близките села, до които се намира, са Дружба и Тополовец. Инфраструктурата на селото е сравнително добра. Има връзка с Видин посредством автобусна линия номер 17. Повечето от жителите ползват домашен телефон. В селото преобладаващата част от населението са власи и говорят влашки език. Средната възраст на жителите е над 50 години. Занимават се със земеделие и животновъдство. Практика е няколко домакинства да си направят стадо и да се редуват с пашата на козите и овцете.

ИсторияРедактиране

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Сталин“ по името на съветския диктатор Йосиф Сталин. През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до Кулските събития насилствена кампания за „масовизация“ на колективизацията, жители на Каленик са изпращани на принудителна работа в кариери край селото. През този период селяните неколкократно масово се укриват в горите, за да избегнат „групите за натиск“, провеждащи колективизацията. По време на Кулските събития през март 1951 година ТКЗС-то е разтурено, но властите скоро го възстановяват принудително. През този период 17 семейства (81 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.[1]

Културни и природни забележителностиРедактиране

Редовни събитияРедактиране

В село Каленик всяка година в най-близката събота и неделя до 24 май се провежда събор. Всички жители с нетърпение очакват този ден, защото тогава се събират с близки и роднини, идват гости и всички си изкарват чудесно. Традиция е на събора да има музика на живо. Събитието се провежда на селския площад и трае до късна вечер.

ДругиРедактиране

Външни препраткиРедактиране

  1. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 173, 176, 196, 205.