Калоян Игнатовски

български поет и преводач

Калоян Първанов Игнатовски е български поет и преводач.

Калоян Игнатовски
български поет и преводач
Роден
12 юни 1976 г. (48 г.)
Националност България
Работилпоет, преводач, редактор
Литература
Жанровестихотворение
НаградиЮжна пролет“ (2009)
Славейкова награда (2010)
„Иван Николов“ (2012, номинация)
„Кръстан Дянков“ (2015, номинация)

Биография

редактиране

Калоян Игнатовски е роден на 12 юни 1976 г. в София.

Преводач на художествена литература от английски и испански език. Бил е главен редактор в ИК „Прозорец“, редактор в изд. „Лабиринт“.

Съосновател и редактор в Издателство за поезия ДА.

Сред авторите, които е превеждал, са Лорънс Дърел, Йосиф Бродски, Сюзан Зонтаг, Синтия Озик, Оскар Уайлд, Чарлз Буковски, Ханиф Курейши, Каръл Ан Дъфи и др.[1][2]

Негови стихотворения са публикувани в списанията „Сезон“, „алтера“, „Страница“ и във вестниците Литературен вестник“ и „Капитал“[1] и са превеждани на испански, английски, китайски, португалски, хърватски език.

Първата му книга със стихове „Полет ВА891 без закъснение“ е отличена на конкурса „Южна пролет“ през 2009 г.[1]

Носител е на Славейкова награда (2010).[3]

Втората му книга „Брик Лейн: неделя“ е номинирана за Националната награда за поезия „Иван Николов“ през 2012 г.[4]

Библиография

редактиране
  • „Полет ВА891 без закъснение“, Стигмати, 2008
  • „Брик Лейн: неделя“, Жанет 45, 2012[5][6]
  • „Приятелю Тунхай“, Издателство за поезия ДА, 2019
  • „Водата на деня“, Издателство за поезия ДА, 2024
  • Чарлс Буковски, „Записки на стария мръсник“
  • Чарлс Буковски, „Нощни улици на лудостта“
  • Синтия Озик, „Метафора и памет“
  • Оскар Уайлд, „Колко е важно да бъдеш сериозен“
  • Ханиф Курейши, „Интимност“
  • Ханиф Курейши, „Дарбата на Гейбриъл“
  • Ханиф Курейши, „Буда от предградията“, номинирана за Наградата за превод „Кръстан Дянков“ за 2015 г.
  • Сидхарта Шангви, „Песента на здрача“ [7]
  • Дейвид Гилмор, „Идеална нощ да идеш в Китай“
  • Йосиф Бродски, „Шумът на прилива“, „В сянката на Данте“, есета
  • Сюзан Зонтаг, „Бележки върху понятието кемп“, есе
  • Чеслав Милош, нобелова лекция
  • Майкъл Фишбейн, „Иудаизъм. Откровение и традиции“
  • Николай Грозни, „Крака на костенурка“ [8]
  • Лорънс Дърел, „Горчивите лимони на Кипър“
  • Дъглас Стюарт, „Шъги Бейн“. За превода на тази книга през 2022 г. Съюзът на преводачите в България му присъжда Награда за ярки постижения в областта на превода на художествена литература.
  • Деймън Галгът, „Обещанието“[9]
  • Елиса Ферер, „Сезонът на осите“
  • Луиз Глик, „Триумфът на Ахил“[10]
  • Луиз Глик, „Медоулендс“
  • Каръл Ан Дъфи, „Кой те обича“
  • Саманта Швеблин, „Седем празни къщи“
  • Кристин Льоненс, „По дирите на Амбър“

Източници

редактиране
  1. а б в Страница на Калоян Игнатовски в Литературен клуб
  2. Страница на Калоян Игнатовски на сайта на издателство Жанет 45
  3. „Калоян Игнатовски спечели Славейковата награда“, „Новини от вестник „Тревненска седмица“, 8 юни 2010 г.
  4. „Пламен Дойнов е носителят на наградата „Иван Николов“ за 2012 г.“, „ЛиРа“, 21.12.2012
  5. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 44 (2706), 21 декември 2012 г.
  6. Иван Теофилов, „За асаните на Калоян Игнатовски“, рец. във в. „Култура“, бр. 34 (2740), 18 октомври 2013 г.
  7. Амелия Личева, „Между познатото и непознатото“, рец. във в. „Култура“, бр. 44, 19 ноември 2004
  8. Милена Кирова, „Където нещата се случват отново“, рец. във в. „Култура“, бр. 3 (2709), 25 януари 2013
  9. Амелия Личева. "Деймън Галгът: след модернизма и Дж. М. Кутси" // в. "Дневник". 12 декември 2022 г.
  10. Катя Атанасова. "Защита на индивидуалния глас" // сп. "Култура". март 2023 г.

Външни препратки

редактиране