Каменица (приток на Вит)

(пренасочване от Каменица (река))
Вижте пояснителната страница за други значения на Каменица.

Каменица или Каменка е река в Северна България, област Ловеч – общини Угърчин и Луковит, десен приток на река Вит. Дължината ѝ е 49 km. Река Каменица е най-големият приток на Вит.

Каменица
(Каменка)
43.0767° с. ш. 24.5939° и. д.
43.2456° с. ш. 24.3806° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Ловеч
Община Угърчин
Община Луковит
Дължина49 km
Водосб. басейн498 km²
Отток1,9 m³/s
Начало
Мястоюгозападната част на
Ловчанските височини,
Предбалкана
Координати43°04′36.12″ с. ш. 24°35′38.04″ и. д. / 43.0767° с. ш. 24.5939° и. д.
Надм. височина600 m
Устие
Мястодесен приток на река ВитДунавЧерно море
Координати43°14′44.16″ с. ш. 24°22′50.16″ и. д. / 43.2456° с. ш. 24.3806° и. д.
Надм. височина136 m

Река Каменица извира от югозападните части на Ловчанските височини, на Предбалкана, западно от село Соколово, община Ловеч, в близост до хижа „Бялка“, на 600 m н.в. До устието на Сопотска (Батънска) река тече на запад в тясна и залесена долина, след което завива на северозапад и долината ѝ се разширява. След град Угърчин, в района на махала Съботиновци образува живописен пролом и се насочва на север. Преди село Бежаново преминава през втори красив пролом, приема отдясно най-големия си приток Катунецка река, преминава през поредния пролом и се влива отдясно в река Вит на 136 m н.в., на 1,4 km северозападно от Бежаново.

Площта на водосборния басейн на Каменица е 498 km2, което представлява 15,4% от водосборния басейн на река Вит.

Притоци – → ляв приток, ← десен приток:

Среден годишен отток при село Бежаново 1,9 m3/s, с пролетен (март-юни) максимум и лятно-есенен (юли-октомври) минимум. Подхранването на реката е от дъждовни, снежни и карстови води.

По течението на реката са разположени 1 град и 2 села:

Водите на Каменица се използват за напояване, като за целта по два от притоците ѝ са изградени язовирите „Морун“ и „Света“.

По долината на реката преминава участък (11,7 km Угърчин – Микре) от третокласен път № 307 от Държавната пътна мрежа Луковит – Угърчин – Микре.

Вижте също

редактиране

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 236 – 237.